Добри Божилов е единственият, преминал от най-ниското до най-високото стъпало в йерархията на БНБ
На днешния ден можем да си спомним за Добри Божилов Хаджиянакиев - българският финансист и политик от интервала на безпартийния режим, министър-председател на България на 59-то й държавно управление (1943-1944 г.) и финансов министър в няколко държавни управления. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 година от комунистическия режим, натрапен в България след 9 септември 1944 година.
Добри Божилов се вписва в редицата икономисти и финансисти, които са управлявали Министреството на финансите, а по-късно са били отпред и на Българсата национална банка.
Добри Божилов е роден на 26 юни (13 юни остарял стил) 1884 година в Котел. През 1902 година приключва комерсиалната гимназия в Свищов, след което на 8 октомври същата година става служител в Българска народна банка като книговодител на Кюстендилската банкова агентура и 36 години работи непрестанно в банката.
Божилов е единственият шеф на Българска народна банка, минал от най-ниското до най-високото ходило в йерархията. През това време той заема разнообразни постове, като от 21 април 1922 е член на Управителния съвет, в началото като админ, а от 20 май 1924 година - като подуправител на централната банка. През този интервал четири пъти е изпълнявал длъжността ръководещ, а от 1935 до 1938 публично е шеф на Българска народна банка.
През този интервал преподава финанси в Свободния университет в София (днес УНСС). Божилов сътрудничи на списание "Счетоводител " и "Стопанска мисъл " – научно списание на Дружеството на икономистите учени.
Връзките му в чужбина, както и сполучливото сключване на многочислени икономически и клирингови спогодби го вършат прочут като "магьосник на клиринга ".
През ноември 1938 до септември 1944 година Добри Божилов е министър на финансите в третото и четвъртото държавно управление на Георги Кьосеиванов, в двете държавни управления на Богдан Филов.
След гибелта на цар Борис III е назначен за министър-председател на България (1943-1944 г.). Божилов е подложен на критика остро от регента Никола Михов в неговия дневник, че не се оправя с ръководството на страната, че чака постоянно да му се каже какво да прави: "Г-н Божилов не може да се оправи с доста въпроси по вътрешното състояние. Той желае всички да задоволи (за сметка на страната, несъмнено. "На всеки гарван – по бучка "). Държи устатите за пешком, тъй като са му задължени, та персонално не го подлагат на критика, само че работите не вървят добре. На оняденшните диалози, при които се посочи тревожното състояние, че може да дойдем скоро до апетит, въпреки че имаме храни, че мините са достигнали до 32 % на ден произвеждане (а съгласно самия година Бо[жилов] до 28%), цвекловата годишна продукция може да се компрометира и така нататък, година Божилов единствено мълчи и чака като служител да му заповядат нещо регентите. А това не е вярно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака хрумвания единствено от нас. "
Като министър-председател Добри Божилов води нерешителна външна политика, изправен сред засилващия се дипломатически и боен напън на Обединените народи и заканите от страна на Германия за директна окупация на страната по сходство на Италия и Унгария. През пролетта на 1944 година Съветският съюз насочва ултимативно искане за разкриване на негови консулства в Русе и Бургас, вследствие на което на 1 юни същата година Божилов подава оставка и провокира държавна рецесия. Между 1 юни и 10 август 1944 година се връща за малко в Българска народна банка като нейн шеф.
След 9 септември 1944 година Добри Божилов е измежду наказаните на гибел от така наречен Народен съд. Обвинен е в безсистемно отпечатване на пари, стимулиране на инфлация, обезценяване на лв., прахосване на валутния и златния запас, измама и лъжливо отразяване на финансовото положение на страната. Посочен е като основен провинен за големия изплатен дълг от 75 милиарда лева на Германия към България и за това, че обвързвайки страната с Германия, е станал причина за бомбардировките на София. Божилов е екзекутиран на 1 февруари 1945 година в София. През 1996 година присъдата е анулирана с решение №172 на Върховния съд.
Добри Божилов се вписва в редицата икономисти и финансисти, които са управлявали Министреството на финансите, а по-късно са били отпред и на Българсата национална банка.
Добри Божилов е роден на 26 юни (13 юни остарял стил) 1884 година в Котел. През 1902 година приключва комерсиалната гимназия в Свищов, след което на 8 октомври същата година става служител в Българска народна банка като книговодител на Кюстендилската банкова агентура и 36 години работи непрестанно в банката.
Божилов е единственият шеф на Българска народна банка, минал от най-ниското до най-високото ходило в йерархията. През това време той заема разнообразни постове, като от 21 април 1922 е член на Управителния съвет, в началото като админ, а от 20 май 1924 година - като подуправител на централната банка. През този интервал четири пъти е изпълнявал длъжността ръководещ, а от 1935 до 1938 публично е шеф на Българска народна банка.
През този интервал преподава финанси в Свободния университет в София (днес УНСС). Божилов сътрудничи на списание "Счетоводител " и "Стопанска мисъл " – научно списание на Дружеството на икономистите учени.
Връзките му в чужбина, както и сполучливото сключване на многочислени икономически и клирингови спогодби го вършат прочут като "магьосник на клиринга ".
През ноември 1938 до септември 1944 година Добри Божилов е министър на финансите в третото и четвъртото държавно управление на Георги Кьосеиванов, в двете държавни управления на Богдан Филов.
След гибелта на цар Борис III е назначен за министър-председател на България (1943-1944 г.). Божилов е подложен на критика остро от регента Никола Михов в неговия дневник, че не се оправя с ръководството на страната, че чака постоянно да му се каже какво да прави: "Г-н Божилов не може да се оправи с доста въпроси по вътрешното състояние. Той желае всички да задоволи (за сметка на страната, несъмнено. "На всеки гарван – по бучка "). Държи устатите за пешком, тъй като са му задължени, та персонално не го подлагат на критика, само че работите не вървят добре. На оняденшните диалози, при които се посочи тревожното състояние, че може да дойдем скоро до апетит, въпреки че имаме храни, че мините са достигнали до 32 % на ден произвеждане (а съгласно самия година Бо[жилов] до 28%), цвекловата годишна продукция може да се компрометира и така нататък, година Божилов единствено мълчи и чака като служител да му заповядат нещо регентите. А това не е вярно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака хрумвания единствено от нас. "
Като министър-председател Добри Божилов води нерешителна външна политика, изправен сред засилващия се дипломатически и боен напън на Обединените народи и заканите от страна на Германия за директна окупация на страната по сходство на Италия и Унгария. През пролетта на 1944 година Съветският съюз насочва ултимативно искане за разкриване на негови консулства в Русе и Бургас, вследствие на което на 1 юни същата година Божилов подава оставка и провокира държавна рецесия. Между 1 юни и 10 август 1944 година се връща за малко в Българска народна банка като нейн шеф.
След 9 септември 1944 година Добри Божилов е измежду наказаните на гибел от така наречен Народен съд. Обвинен е в безсистемно отпечатване на пари, стимулиране на инфлация, обезценяване на лв., прахосване на валутния и златния запас, измама и лъжливо отразяване на финансовото положение на страната. Посочен е като основен провинен за големия изплатен дълг от 75 милиарда лева на Германия към България и за това, че обвързвайки страната с Германия, е станал причина за бомбардировките на София. Божилов е екзекутиран на 1 февруари 1945 година в София. През 1996 година присъдата е анулирана с решение №172 на Върховния съд.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ