Генерал Данаил Николаев е патриархът на българската войска
На днешния ден можем да си спомним за Данаил Цонев Николаев - българският офицер, военачалник от пехотата. Той е роден на 18 / 30 декември 1852 година в Болград, Русия (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.
Данаил Николаев е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877-1878 г.), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война. Бил е боен министър в навечерието на Балканските войни. Данаил Николаев е първият офицер, получил най-високото звание в Българската войска - военачалник от пехотата. Известен като патриархът на българската армия.
Данаил Николаев приключва през 1871 година Болградската българска гимназия. А през 1875 година и Военно-пехотното учебно заведение в Одеса като юнкер. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) той е пълководец на рота от V-а Опълченска тайфа в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 година е създаден в първо офицерско звание подпоручик от съветската войска, а на 10 август 1877 година е нараснал в чин поручик.
В началото на 1880 година Данаил Николаев е назначен за пълководец на I-а Пловдивска тайфа. А на 1 март с.г. е нараснал в звание щабскапитан от съветската войска и Източнорумелийската милиция. Два месеца по-късно е назначен за пълководец на II-а Пловдивска тайфа. На 15 ноември 1883 година е нараснал в чин майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ огромна част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 година Данаил Николаев отстранява основния шеф на Източна Румелия, с което обезпечава реализирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На същият ден е издадена разгласа на БТЦРК за основаване на краткотрайно държавно управление на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев., който заема длъжността главнокомандващ на Източнорумелийската милиция. Със заповед №4 от 9 септември 1885 година майор Николаев е назначен за шеф на Търново-Сейменския отряд, а на 11 септември същата година е нараснал в звание подполковник.
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската войска, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) - Западния корпус. Данаил николаев командва настъплението към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с медал "За смелост " II степен и нараснал в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската войска.
След детронирането на княз Александър I той е боен министър и взе участие в потушаването на протестите на проруските офицери през 1887 година. По негова заповед военните формирования, взели участие в преврата, са разформировани, а бойните им флагове - изгорени.
След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуща поста на боен министър и е назначен за негов боен консултант (1887-1893 г.). На 14 февруари 1891 година е нараснал в звание генерал-майор.
Данаил Николаев взе участие в специфичната делегация по време на бракосъчетанието сред княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза. На самият банкет, с цел да се задоволи нечие суетно предпочитание, не е спазено висшестоянието на чиновете, заради което е накърнена достойнството на военачалник Николаев. Напуска двореца и в символ на митинг подава оставка. Между 1893 и 1897 година е в запаса, като през това време е ръководител на Върховния македонски комитет (1895-1897 г.). След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант (1897-1907 г.). На 15 ноември 1900 година е нараснал в звание генерал-лейтенант.
От 1907 до 1911 година генерал-лейтенант Николаев е боен министър и управлява подготовката на армията за идните войни. През 1907 година персонално княз Фердинанд го награждава с медал "Св. Александър " I степен с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 година генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за оповестяване на Независимостта на България.
На 18 май 1909 година той става първият български офицер, получил званието военачалник от пехотата (инфантерията). През 1911 година напуща армията. По време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.
На 16 април 1925 година, при атентата в църквата "Света Неделя " умира единственият му наследник - подполковник Никола Николаев.
На 6 май (Гергьовден) 1936 година ген. Николаев е награден персонално от цар Борис III с най-високото българско отличие - медал "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий ".
Като старши военачалник в Българската войска, на 12 юли 1937 година Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Генералът от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 година в Банкя.
Днес в чест на военачалник Данаил Николаев, бул. в София е наречен "Генерал Данаил Николаев ". В Пловдив има улица "Генерал Данаил Николаев ", а село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево (от 1966 година то е квартал на град Раковски).
Данаил Николаев е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877-1878 г.), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война. Бил е боен министър в навечерието на Балканските войни. Данаил Николаев е първият офицер, получил най-високото звание в Българската войска - военачалник от пехотата. Известен като патриархът на българската армия.
Данаил Николаев приключва през 1871 година Болградската българска гимназия. А през 1875 година и Военно-пехотното учебно заведение в Одеса като юнкер. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) той е пълководец на рота от V-а Опълченска тайфа в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 година е създаден в първо офицерско звание подпоручик от съветската войска, а на 10 август 1877 година е нараснал в чин поручик.
В началото на 1880 година Данаил Николаев е назначен за пълководец на I-а Пловдивска тайфа. А на 1 март с.г. е нараснал в звание щабскапитан от съветската войска и Източнорумелийската милиция. Два месеца по-късно е назначен за пълководец на II-а Пловдивска тайфа. На 15 ноември 1883 година е нараснал в чин майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ огромна част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 година Данаил Николаев отстранява основния шеф на Източна Румелия, с което обезпечава реализирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На същият ден е издадена разгласа на БТЦРК за основаване на краткотрайно държавно управление на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев., който заема длъжността главнокомандващ на Източнорумелийската милиция. Със заповед №4 от 9 септември 1885 година майор Николаев е назначен за шеф на Търново-Сейменския отряд, а на 11 септември същата година е нараснал в звание подполковник.
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската войска, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) - Западния корпус. Данаил николаев командва настъплението към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с медал "За смелост " II степен и нараснал в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската войска.
След детронирането на княз Александър I той е боен министър и взе участие в потушаването на протестите на проруските офицери през 1887 година. По негова заповед военните формирования, взели участие в преврата, са разформировани, а бойните им флагове - изгорени.
След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуща поста на боен министър и е назначен за негов боен консултант (1887-1893 г.). На 14 февруари 1891 година е нараснал в звание генерал-майор.
Данаил Николаев взе участие в специфичната делегация по време на бракосъчетанието сред княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза. На самият банкет, с цел да се задоволи нечие суетно предпочитание, не е спазено висшестоянието на чиновете, заради което е накърнена достойнството на военачалник Николаев. Напуска двореца и в символ на митинг подава оставка. Между 1893 и 1897 година е в запаса, като през това време е ръководител на Върховния македонски комитет (1895-1897 г.). След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант (1897-1907 г.). На 15 ноември 1900 година е нараснал в звание генерал-лейтенант.
От 1907 до 1911 година генерал-лейтенант Николаев е боен министър и управлява подготовката на армията за идните войни. През 1907 година персонално княз Фердинанд го награждава с медал "Св. Александър " I степен с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 година генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за оповестяване на Независимостта на България.
На 18 май 1909 година той става първият български офицер, получил званието военачалник от пехотата (инфантерията). През 1911 година напуща армията. По време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.
На 16 април 1925 година, при атентата в църквата "Света Неделя " умира единственият му наследник - подполковник Никола Николаев.
На 6 май (Гергьовден) 1936 година ген. Николаев е награден персонално от цар Борис III с най-високото българско отличие - медал "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий ".
Като старши военачалник в Българската войска, на 12 юли 1937 година Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Генералът от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 година в Банкя.
Днес в чест на военачалник Данаил Николаев, бул. в София е наречен "Генерал Данаил Николаев ". В Пловдив има улица "Генерал Данаил Николаев ", а село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево (от 1966 година то е квартал на град Раковски).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ