Безпартийният Иван Багрянов става премиер на 60-то правителство на България
На днешния ден можем да си спомним за безпартийния Иван Багрянов, който става министър-председател на 60-то държавно управление през лятото от 1 юни до 2 септември. През преломната 1944 година в новата ни история, Княжество България е ръководено от четири държавни управления и толкоз министър председатели.
Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-то държавно управление (юни-септември 1944 г.). Осъден е на гибел от така наречен Народен съд на 1 февруари 1945 година
Иван Багрянов е роден на 29 октомври (17 октомври остарял стил) 1891 година в Разград. Син на учителя Иван Бояджиев - Багрянов (1853 - 1893 г.) и брачната половинка му Пенка Камбосева (1873 - 1935 г.). Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие в Балканските войни в състава на първи артилерийски полк. Служи в щаба на пета артилерийска бригада. През Първата международна война командва батарея в Единадесети артилерийски полк, а по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 година се уволнява с чин майор. През идващите години влиза в най-близкото обграждане на цар Борис III и остава непосредствен с него до края на живота му.
В началото на 20-те години на предишния век Багрянов учи право в Софийския университет "Свети Климент Охридски " и агрономство в Лайпциг. Той основава едно от първите научно проведени аграрни стопанства в България - Махзар паша, край Разград. От 1938 до 1944 е ръководител на Общия съюз на земеделските икономически задруги.
Иван Багрянов е изкушен и от политиката. Той е министър на земеделието и държавните парцели в третото и четвъртото държавно управление на Георги Кьосеиванов и в първото държавно управление на Богдан Филов (1938 - 1941 г.). На този пост той създава петгодишен проект за развиване на селското стопанство, предусещащ усилване на държавната интервенция в бранша, ускорение на комасацията и увеличение на каузи на фуражните и техническите култури.
През пролетта на 1944 година Съветският съюз насочва ултимативно искане към България за разкриване на негови консулства в Русе и Бургас, вследствие на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Съставянето на ново държавно управление е предоставено на Багрянов, който има репутацията на самостоятелен с Германия политик. Той възнамерява възобновяване на конституцията и разкъсване на съюза с Германия, като получава поддръжката на Българската работническа партия и руския дипломат Александър Лавришчев, а в първичния състав на държавното управление влиза и комуниста Дончо Костов. Дни по-късно обаче по разпореждане от Георги Димитров комунистите се дистанцират от кабинета и възобновяват партизанската война.
През лятото на 1944 година Иван Багрянов оглавява държавното управление и стартира договаряния за подписване на помирение с Англия и Съединени американски щати. Между 1 и 12 юни той е и министър на външните работи и изповеданията.
Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до неуспех на договарянията. На 2 септември 1944 година Иван Багрянов се отдръпва, с цел да бъде формирано ново държавно управление като финален опит за попречване на настъплението на Съветския съюз против България.
След Деветосептемврийския прелом от 1944 година Иван Багрянов е измежду наказаните на гибел от така наречен Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 година. Присъдата е анулирана едвам през 1996 година с Решение №172 на Върховния съд, седем години след рухването на комунистическия режим в България (1989 г.).
Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-то държавно управление (юни-септември 1944 г.). Осъден е на гибел от така наречен Народен съд на 1 февруари 1945 година
Иван Багрянов е роден на 29 октомври (17 октомври остарял стил) 1891 година в Разград. Син на учителя Иван Бояджиев - Багрянов (1853 - 1893 г.) и брачната половинка му Пенка Камбосева (1873 - 1935 г.). Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие в Балканските войни в състава на първи артилерийски полк. Служи в щаба на пета артилерийска бригада. През Първата международна война командва батарея в Единадесети артилерийски полк, а по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 година се уволнява с чин майор. През идващите години влиза в най-близкото обграждане на цар Борис III и остава непосредствен с него до края на живота му.
В началото на 20-те години на предишния век Багрянов учи право в Софийския университет "Свети Климент Охридски " и агрономство в Лайпциг. Той основава едно от първите научно проведени аграрни стопанства в България - Махзар паша, край Разград. От 1938 до 1944 е ръководител на Общия съюз на земеделските икономически задруги.
Иван Багрянов е изкушен и от политиката. Той е министър на земеделието и държавните парцели в третото и четвъртото държавно управление на Георги Кьосеиванов и в първото държавно управление на Богдан Филов (1938 - 1941 г.). На този пост той създава петгодишен проект за развиване на селското стопанство, предусещащ усилване на държавната интервенция в бранша, ускорение на комасацията и увеличение на каузи на фуражните и техническите култури.
През пролетта на 1944 година Съветският съюз насочва ултимативно искане към България за разкриване на негови консулства в Русе и Бургас, вследствие на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Съставянето на ново държавно управление е предоставено на Багрянов, който има репутацията на самостоятелен с Германия политик. Той възнамерява възобновяване на конституцията и разкъсване на съюза с Германия, като получава поддръжката на Българската работническа партия и руския дипломат Александър Лавришчев, а в първичния състав на държавното управление влиза и комуниста Дончо Костов. Дни по-късно обаче по разпореждане от Георги Димитров комунистите се дистанцират от кабинета и възобновяват партизанската война.
През лятото на 1944 година Иван Багрянов оглавява държавното управление и стартира договаряния за подписване на помирение с Англия и Съединени американски щати. Между 1 и 12 юни той е и министър на външните работи и изповеданията.
Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до неуспех на договарянията. На 2 септември 1944 година Иван Багрянов се отдръпва, с цел да бъде формирано ново държавно управление като финален опит за попречване на настъплението на Съветския съюз против България.
След Деветосептемврийския прелом от 1944 година Иван Багрянов е измежду наказаните на гибел от така наречен Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 година. Присъдата е анулирана едвам през 1996 година с Решение №172 на Върховния съд, седем години след рухването на комунистическия режим в България (1989 г.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ