Светият синод избира за български екзарх Йосиф I
На днешния ден можем да си спомним за българския екзарх Йосиф I (с рождено име Лазар Йовчев) - изтъкнат върховен български православен свещеник. Той има огромни заслуги за опазване на единството на Българската православна черква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.
На 24 април през 1877 година Светият синод избира избира за български екзарх Йосиф I, който заема този пост от 1877 до 1915 година.
Замонашен е под името Йосиф от екзарх Антим I. Без да има духовно обучение, новоръкоположеният духовник Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 година е към този момент протосингел на Екзархията с архимандритско достолепие. През идващите три-четири години архимандрит Йосиф взе участие в организирането на църквата, пътува из българските земи, намира се с представители на великите сили, освен с помощта на съвършения си френски език, само че и на способността си да води договаряния и да убеждава.
В началото на 1876 година Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, откакто преди този момент е управлявал една година Видинската епархия. Светското обучение, юридическата подготовка, необятната европейска просвета и демонстрираните качества на рационално и дипломатическо държание вършат кандидатурата му общоприемлива за български екзарх измежду авторитетните кръгове в Цариград при експлоадирането на Руско-турската война (1877-1878 г.).
На 24 април през 1877 година младият Ловчански митрополит Йосиф е определен и провъзгласен за Екзарх от Църковно-народния събор в Екзархийския дом (Ортакьой, квартал в европейската част на град Истанбул).
Екзарх Йосиф I дефинира своята задача като дълг да сплоти цялото българско население. Идеалът на българския нравствен лидер и неговата "велика служба " е да бъде нравствен дирек на българщината и "да сплоти всички български епархии в обятията на Екзархията ".
Заставайки отпред на българската черква е заставен като нравствен лидер на българите да бъде медиатор сред държавната власт и християнското население в границите на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В изискванията на настоящия Берлински контракт е повече посланик и политик, в сравнение с православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните ползи и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под непозната власт.
Екзарх Йосиф I открива Българска духовна семинария в Цариград, грижи се за построяването на църкви, образованието на свещеници, откриването на учебни заведения, набирането на образователни принадлежности, учители, изпращането на даровити младежи на обучение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна активност през образователната 1912-1913 година в Екзархията има към този момент 1373 учебни заведения, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 възпитаници и 2266 учители. През 1902 година екзарх Йосиф е определен за почетен член на Българското книжовно сдружение, преименувано през 1911 година в Българска академия на науките.
Екзарх Йосиф І умира през 1915 година. Погребан в южната открита изложба на църквата "Света Неделя " в София, наоколо до страничната олтарна врата.
Екзархът завещава цялото си персонално имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915-а. За негови реализатори са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов. Завещанието включва суми на влогове в банки в България, Англия, Австро-Унгария и Русия, скъпи бумаги от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон.
Впоследствие върху част от средствата е натрапен секвестър по силата на член 177 от Ньойския контракт. В Русия скъпите бумаги се обезценяват в резултат на Първата международна война. Това затруднява осъществяването на волята на донора.
На 24 април през 1877 година Светият синод избира избира за български екзарх Йосиф I, който заема този пост от 1877 до 1915 година.
Замонашен е под името Йосиф от екзарх Антим I. Без да има духовно обучение, новоръкоположеният духовник Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 година е към този момент протосингел на Екзархията с архимандритско достолепие. През идващите три-четири години архимандрит Йосиф взе участие в организирането на църквата, пътува из българските земи, намира се с представители на великите сили, освен с помощта на съвършения си френски език, само че и на способността си да води договаряния и да убеждава.
В началото на 1876 година Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, откакто преди този момент е управлявал една година Видинската епархия. Светското обучение, юридическата подготовка, необятната европейска просвета и демонстрираните качества на рационално и дипломатическо държание вършат кандидатурата му общоприемлива за български екзарх измежду авторитетните кръгове в Цариград при експлоадирането на Руско-турската война (1877-1878 г.).
На 24 април през 1877 година младият Ловчански митрополит Йосиф е определен и провъзгласен за Екзарх от Църковно-народния събор в Екзархийския дом (Ортакьой, квартал в европейската част на град Истанбул).
Екзарх Йосиф I дефинира своята задача като дълг да сплоти цялото българско население. Идеалът на българския нравствен лидер и неговата "велика служба " е да бъде нравствен дирек на българщината и "да сплоти всички български епархии в обятията на Екзархията ".
Заставайки отпред на българската черква е заставен като нравствен лидер на българите да бъде медиатор сред държавната власт и християнското население в границите на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В изискванията на настоящия Берлински контракт е повече посланик и политик, в сравнение с православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните ползи и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под непозната власт.
Екзарх Йосиф I открива Българска духовна семинария в Цариград, грижи се за построяването на църкви, образованието на свещеници, откриването на учебни заведения, набирането на образователни принадлежности, учители, изпращането на даровити младежи на обучение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна активност през образователната 1912-1913 година в Екзархията има към този момент 1373 учебни заведения, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 възпитаници и 2266 учители. През 1902 година екзарх Йосиф е определен за почетен член на Българското книжовно сдружение, преименувано през 1911 година в Българска академия на науките.
Екзарх Йосиф І умира през 1915 година. Погребан в южната открита изложба на църквата "Света Неделя " в София, наоколо до страничната олтарна врата.
Екзархът завещава цялото си персонално имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915-а. За негови реализатори са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов. Завещанието включва суми на влогове в банки в България, Англия, Австро-Унгария и Русия, скъпи бумаги от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон.
Впоследствие върху част от средствата е натрапен секвестър по силата на член 177 от Ньойския контракт. В Русия скъпите бумаги се обезценяват в резултат на Първата международна война. Това затруднява осъществяването на волята на донора.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ