ЕС между амбиции за величие и национал-егоизми
Брюксел има вяра, че до края на 2027 година ще ръзцъфне същинският общ пазар на Европа
Испанецът Санчес го играе афектиран, Макрон към този момент не е и догонва Мелони и Мерц
Като че ли най-уместната метафора за резултата от състоялата се в четвъртък в един фламандски палат неофициална среща на Европейския съвет е “раждането на “Паралелна Европа ”. Не на “Европа на две скорости ”, където “отличниците ” се отделят в група и бягат напред, а на такава от екипи на страни, искащи да работят за решаването на избрани проблеми от общ интерес.
С други думи никоя от 27-те страни не е изключена, както би могло да се случи при “скоростите ”, а всички са включени, стига да го желаят. Каквито бяха да вземем за пример водачите на 20-те страни, в това число министър председателят ни в оставка Росен Желязков, приели поканата на Германия и Франция да си поприказват по конкурентноспособността и високата продуктивност преди началото на планувания за следобеда повсеместен конгрес. Другата метафора, къде песимистична, къде оптимистична, с която медиите в Западна Европа украсиха изводите си за раздумката в замъка “Алден Бизен ”, бе тази, че за измерването на предвижването напред на Европейски Съюз, не е необходим “метър ”, а “микрометър ”. Включително за напредъка от завчера, което пък значи, че в белгийска Фландрия въпреки всичко се е случило нещо положително за Европейски Съюз и изобщо за 27-те.
Но на поляната във вътрешния двор на палата от червеникави тухли се случи и една “визуална метафора ”, която малките екрани из Стария континент разпространиха незабавно и която даде долу-горе визия за движещите сили в Европейски Съюз. Ами тъкмо сега, в който премиерката на Италия Джорджа Мелони, отговаряше на въпроса на публицист дали в “Елден Бизен ” се е закалила необятно раздухваната в последно време от медиите нова движеща ос на Европейски Съюз - “Рим - Берлин ”, изхвърлила остарялата “Париж - Берлин ”, по циментовата пътека в дъното вървяха надали не прегърнати немският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон. И като че ли с очи на гърба, Мелони съобщи на италианския кореспондент, че мразела да чува и да чете за някаква си ос “Рим-Берлин ”. По простата причина, че двете думички ѝ звучали неприятно, съвсем като оста “Рим-Берлин ”, изкована през 1936 година от фашисткия лидер на Италия Бенито Мусолини и немския фюрер Адолф Хитлер и довела до злополука и двете страни. Та премиерката в Рим изясни, че изобщо мразела “онова ” съпоставяне, а предпочитала да се приказва за мотори, които движат напред Съюза и дори ги дефинира - Германия, Италия и Франция. Със сигурност задълбочилите се в диалога си откъм гърба Макрон и Мерц, за които Мелони не знаеше нищо, биха ѝ благодарили, изключително първият.
Все отново неофициалната среща на Съвета на Европа не бе лишена от нормалните търкания сред 27-те, а някои западноевропейски анализатори искрено показаха, че тя е минала под знака на упоритостите за великолепие и на национал-егоизма. Като доказателство за тезата си коментаторите показаха протеста на испанския министър председател Педро Санчес и на още шестима негови сътрудници на утринната среща на “20-те ”. Министър-председателят от Мадрид дори се направи на афектиран, като съобщи пред кореспонденти, че не бил поканен, само че Джорджа Мелони незабавно го обори, наблягайки, че го била кандардисвала персонално да се включи в ранната раздумка. Съвсем друг бе методът на президента на Франция Еманюел Макрон, който сигурно е чувал нашата сентенция “Сърдит Петко - празна му торбата ”. Ами при започване на седмицата той направи няколко изказвания “ала Санчес ”, само че най-после пи ранно кафе в хотел покрай замъка “Алден Бизен ” дружно с 19-тимата си сътрудници и следобеда Джорджа Мелони го приобщи към мотора на Европа.
Несъмнено удовлетворена от изхода на срещата, на която приказваха за бърз рестарт на Европейски Съюз двамата някогашни италиански министър председатели Марио Драги и Енрико Лета, бе шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя уточни като същинско завладяване демонстрираното от 27-те предпочитание да работят за образуването до края на 2027 година на същински общ пазар в Съюза с цялостно изтриване на границите с изключение на за стоките и услугите, по този начин също и за капиталите. Добри вероятности имало също по този начин за намаляването на цените на енергийните носители, за по-малко ненавиждани “зелени начинания ” и други хубави работи. Като също така Урсула тържествено даде обещание работата в поверената ѝ комисия да бъде опростена до най-много, тежката администрация - отстранена, а регулациите - съвсем неразрешена дума. Дано.
Испанецът Санчес го играе афектиран, Макрон към този момент не е и догонва Мелони и Мерц
Като че ли най-уместната метафора за резултата от състоялата се в четвъртък в един фламандски палат неофициална среща на Европейския съвет е “раждането на “Паралелна Европа ”. Не на “Европа на две скорости ”, където “отличниците ” се отделят в група и бягат напред, а на такава от екипи на страни, искащи да работят за решаването на избрани проблеми от общ интерес.
С други думи никоя от 27-те страни не е изключена, както би могло да се случи при “скоростите ”, а всички са включени, стига да го желаят. Каквито бяха да вземем за пример водачите на 20-те страни, в това число министър председателят ни в оставка Росен Желязков, приели поканата на Германия и Франция да си поприказват по конкурентноспособността и високата продуктивност преди началото на планувания за следобеда повсеместен конгрес. Другата метафора, къде песимистична, къде оптимистична, с която медиите в Западна Европа украсиха изводите си за раздумката в замъка “Алден Бизен ”, бе тази, че за измерването на предвижването напред на Европейски Съюз, не е необходим “метър ”, а “микрометър ”. Включително за напредъка от завчера, което пък значи, че в белгийска Фландрия въпреки всичко се е случило нещо положително за Европейски Съюз и изобщо за 27-те.
Но на поляната във вътрешния двор на палата от червеникави тухли се случи и една “визуална метафора ”, която малките екрани из Стария континент разпространиха незабавно и която даде долу-горе визия за движещите сили в Европейски Съюз. Ами тъкмо сега, в който премиерката на Италия Джорджа Мелони, отговаряше на въпроса на публицист дали в “Елден Бизен ” се е закалила необятно раздухваната в последно време от медиите нова движеща ос на Европейски Съюз - “Рим - Берлин ”, изхвърлила остарялата “Париж - Берлин ”, по циментовата пътека в дъното вървяха надали не прегърнати немският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон. И като че ли с очи на гърба, Мелони съобщи на италианския кореспондент, че мразела да чува и да чете за някаква си ос “Рим-Берлин ”. По простата причина, че двете думички ѝ звучали неприятно, съвсем като оста “Рим-Берлин ”, изкована през 1936 година от фашисткия лидер на Италия Бенито Мусолини и немския фюрер Адолф Хитлер и довела до злополука и двете страни. Та премиерката в Рим изясни, че изобщо мразела “онова ” съпоставяне, а предпочитала да се приказва за мотори, които движат напред Съюза и дори ги дефинира - Германия, Италия и Франция. Със сигурност задълбочилите се в диалога си откъм гърба Макрон и Мерц, за които Мелони не знаеше нищо, биха ѝ благодарили, изключително първият.
Все отново неофициалната среща на Съвета на Европа не бе лишена от нормалните търкания сред 27-те, а някои западноевропейски анализатори искрено показаха, че тя е минала под знака на упоритостите за великолепие и на национал-егоизма. Като доказателство за тезата си коментаторите показаха протеста на испанския министър председател Педро Санчес и на още шестима негови сътрудници на утринната среща на “20-те ”. Министър-председателят от Мадрид дори се направи на афектиран, като съобщи пред кореспонденти, че не бил поканен, само че Джорджа Мелони незабавно го обори, наблягайки, че го била кандардисвала персонално да се включи в ранната раздумка. Съвсем друг бе методът на президента на Франция Еманюел Макрон, който сигурно е чувал нашата сентенция “Сърдит Петко - празна му торбата ”. Ами при започване на седмицата той направи няколко изказвания “ала Санчес ”, само че най-после пи ранно кафе в хотел покрай замъка “Алден Бизен ” дружно с 19-тимата си сътрудници и следобеда Джорджа Мелони го приобщи към мотора на Европа.
Несъмнено удовлетворена от изхода на срещата, на която приказваха за бърз рестарт на Европейски Съюз двамата някогашни италиански министър председатели Марио Драги и Енрико Лета, бе шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя уточни като същинско завладяване демонстрираното от 27-те предпочитание да работят за образуването до края на 2027 година на същински общ пазар в Съюза с цялостно изтриване на границите с изключение на за стоките и услугите, по този начин също и за капиталите. Добри вероятности имало също по този начин за намаляването на цените на енергийните носители, за по-малко ненавиждани “зелени начинания ” и други хубави работи. Като също така Урсула тържествено даде обещание работата в поверената ѝ комисия да бъде опростена до най-много, тежката администрация - отстранена, а регулациите - съвсем неразрешена дума. Дано.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ