Каква е цената? Това е въпросът, който ще разгърнем в

Каква е цената? Това е въпросът, който ще разгърнем в идващите „ 120 минути “. Защото в днешния свят всичко има своята цена. Правителството занапред ще усети в идващите месеци каква е цената на упованията, от една страна, и каква е цената на обещанията – от друга.

Цена имат и промените, както и неналичието на промени – както демонстрира планът за бюджет на държавното управление.

Цена има и свободата, както ще се убедите по-късно от специфичното ни изявление с журналиста Анжей Почобут, който след пет години беше освободен от затвор в Беларус след договорка за замяна, координирана от службите на няколко страни.

В края на предаването пък ще приказваме за цената на стремежа към върха на спорта. Ще чуете 17-годишния тенисист Иван Иванов, който през седмицата дебютира при мъжете на Уимбълдън да споделя, че когато катериш планината на фантазиите си, даже и да паднеш осем пъти, просто би трябвало да се изправиш девет пъти.

Построихме днешните 120 минути като живота – първата част ще е тежка, само че значима, с доста трагични въпроси. За да стигнем до светлината в края – и на седмицата, и на нашето предаване.

През тези дни си мислех какъв брой мимолетно е вниманието в обществената среда в днешния свят.

Той прилича ураган, само че в къси форми. Информацията вали, само че с дребни капки. Яде се, само че на дребни хапки.

За да схванеш какво в действителност се случва, е нужна малко централизация и отдалеченост от целия този звук. Във вихъра на събитията това е мъчно. Например – представяйки бюджет с съвсем двойно по-голям от позволения от Европейската комисия недостиг, държавното управление слага значим въпрос.

Това ли е същинското положение на държавните финанси?

Или това е политическа маневра за наблягане на наследството от последните пет-шест години? Та нали бяха определени, с цел да изведат обществото от тази комплицирана обстановка, която за болшинството българи към този момент беше нетърпима?

Ако вървим непосредствено против разпоредбите на Европейска комисия за 3% недостиг, представяйки бюджет с двойно по-голям, това нещо като възмездие за влизането ни еврозоната ли е? Изобщо не ми се желае да мислим в тази посока, по тази причина отговорите на тези въпроси, които ще чуете по-късно, са от основно значение.

Защото всичко има своята цена.

И във финансите, и в политиката, и в живота. И не би трябвало да забравяме свободата си, която на първо място значи отговорност.

Защото тя е тази, която може да държи България в посоката на развиването. А и нали знаете онази остаряла мисъл на Конфуций – „ Най-голямата неточност е да не поправяш остарялата си неточност “.

Историята демонстрира, че всяка цена рано или късно се заплаща. Въпросът е кой заплаща сметката.

Източник – коментар на водещия на „ 120 минути “ Светослав Иванов – bTV