Случаят „Петрохан“: Будизмът като параван или обяснение за трагедията?
Случилото се в някогашната хижа „ Петрохан “ продължава да провокира въпроси по отношение на духовните убеждения на Ивайло Калушев. Въпреки че той обществено се е определял като почитател на източното обучение, специалистите са безапелационни, че дейностите му нямат общо с достоверната философия. Регистрираните у нас будистки общности публично оповестиха, че учението е изцяло несъвместимо с причиняването на щета, експанзия и отнемането на живот.
Индологът проф. Милена Братоева от СУ „ Св. Климент Охридски “ акцентира, че поведенческият код на будизма изисква непоколебим надзор над егото и блян към нравственост. Според нея насилието под каквато и да е форма опонира на главните правила на учението.
Представата, че в случай че искаш в действителност да постигнеш крайния резултат, по този начин нареченото избавление или нирвана, първо би трябвало да станеш добродетелно създание. Започваш да следваш трайно в живота си избрани етически правила. Най-важното измежду които е за ненасилие, апропо. Ахимса, т.е. способността да не нанасяш щета на друго живо създание.
В подтекста на нещастието, убийството и самоубийството се преглеждат като дейности, които не носят духовно избавление. Проф. Братоева изяснява, че гибелта не е автоматизиран път към освобождението и на сходни актове не се гледа с положително око. Изследователите показват, че Калушев евентуално е основал своя „ авторска вяра “ или фетиш, който се е отдалечил от класическите будистки правила. Експерти по източна философия означават, че той е употребявал купата „ преподавател “, с цел да гради престиж, само че е интерпретирал концепциите през лична призма.
Някои анализатори виждат в структурата на групата характерности, присъщи на всяка една фракция, където култът към личността господства над доктрината. Същевременно стана ясно, че Калушев е имал съществено въздействие в пещерното придвижване още от 90-те години. Той постоянно е бил заобиколен от дребни групи почитатели, живеейки в изолираност в разнообразни елементи на страната. Близки до него хора си го спомнят като преподавател, който часове наред е приказвал за илюзорния темперамент на контрола в човешкия живот.
Всички ние ще умрем, сигурно, всички ние живеем един живот, в който целият ни надзор е измамлив.
Разследването откри, че телата на откритите мъже са били едно до друго, без следи от преместване, което ускорява мистерията към последните им моменти. Докато будизмът проповядва, че човешкият живот е най-ценният инструмент за реализиране на прояснение, събитията в „ Петрохан “ сочат към коренно отклоняване от тези полезности. Други източници настояват, че Калушев е работил като шаман и е употребявал нетрадиционни способи за влияние, което в допълнение размива границата сред вяра и рискова операция.
В последна сметка законът за повода и следствието (кармата), който е фундаментален за източната мисъл, допуска, че всяко деяние носи тежки последствия за съзнанието. Трагедията на Петрохан остава обект на сериозен разбор, само че за експертите връзката с същинския будизъм остава единствено привидна.
