Пловдивчани почетоха 145-та годишнина от Освобождението на града
На днешния ден, 16 януари се навършват 145 години от Освобождението на Пловдив от османско робство.
По този мотив Община Пловдив провежда възпоменателно тържествено честване пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив. Съдбата отрежда задачата на избавител на Пловдив на Капитан Александър Петрович Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, употребява изненадата и завзема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, капитан Бураго завладява железопътната станция и стартира прочистването на кварталите от черкезите. На 16 януари 1878 стартира свободният летопис на Пловдив.
Слово във връзка годишнината и събитията от 1878 година произнесе Стоян Иванов – шеф на Регионален исторически музей – Пловдив, водещ бе Златко Павлов.
В формалната гала, включваща полагане на венци и цветя на паметника на капитан Бураго участваха почетна рота, венценосци, боен духов оркестър, представители на комитет „ Родолюбие “ и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса от Пловдив.
Строят одобри генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон. Във възпоменателното честване участваха Кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, Областният шеф доктор Ангел Стоев, генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон, народни представители, заместник-кметовете Пламен Панов и Тодор Чонов, кметовете на регион „ Централен “ Георги Стаменов, на „ Северен “ Стоян Алексиев, на „ Западен “ Димитър Колев, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии и публични организации, медии и жители.
Церемонията приключи с осъществяване на Химна на Република България ” и “Ботев Марш ”.
Слово на Стоян Иванов – шеф на Регионален исторически музей – Пловдив:
Уважаеми госпожи и господа,
Днес, ние означаваме 145-та годишнина от освобождението на нашия град. След един петвековен интервал на османско подтисничество, още веднъж свободата изгрява над безконечния град на Тракия. 16 януари 1878 година е дата, която намира своето почтено място в паметта на нашите съграждани. Но всички ние би трябвало да помним, че до този ден не се доближава елементарно, тъй като битката на българския народ за независимост и самостоятелност стартира още с първите стъпки на поробителя по нашите земи. Връхна точка на тази битка е Априлското въстание от 1876 година, саможертвата на априлци довежда до решението на Великите сили за възобновяване на българската държавност.
Още не измили дъждовете пепелта от пожарищата, когато с пролетта на 1877 година идва дълго чаканата новина – на 12 април в Кишинев съветският император Александър II прочита манифест, с който афишира война на Османската империя. Тази война по-късно историята ще дефинира като Освободителна.
От епопеята на тази война ние постоянно ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен. Но и последната военна интервенция –битката за Пловдив.
Освобождението на Пловдив е значим миг от заключителния стадий от Руско-турската война. На 4 януари е освободена София, Западният отряд на военачалник Гурко настава в пет колони към Пловдив. Срещу тях е последната боеспособна турска войска на Сюлейман паша. На 15 януари военачалник Гурко със своя щаб е на няколко километра западно от Пловдив. Лявата колона на съветските войски под командването на военачалник Дандевил е завзела северното предградие на града “Каршияка “, само че е спряна от горящия мост на река Марица и турските батареи по тепетата. Десният отряд води оспорвани боеве в полите на Родопите по линията на селата Брестовица-Марково-Брестник за да отреже пътя на турската войска за оттегляне. Замисълът на съветските войски е обкръжаването и цялостният погром на Сюлейман паша.
Въпросът пред съветското командване е за спасението на най-големия град в българските земи, тъй като е свеж споменът от изгарянето на Стара Загора и кланета в Сопот, Карлово и Калофер през лятото на 1877 година. С приближаването на вечерта се появяват големи пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните на храмовете. В този трагичен миг намесата на непознатите консули се оказват решителен за спасяването от опожаряване на града ни. Европейските дипломати декларират, че няма да изоставен, макар апелите на турския валия към тях. Френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс обезпечават оръжие от консулството и френската католическа задача за българите, които се провеждат в отряди в отбрана на своя град против озверелите за отплата и грабежи черкези и башибозуци. Но силите са неравностойни. Започват грабежи по чаршията и християнските махали.
В този миг ориста отрежда задачата на избавител на капитан Александър Петрович Бураго, със своя отряд от 63 драгуни изпратени на разследваща задача от военачалник Гурко и в опит да избави града. Руските кавалеристи разгромяват оставените малобройни турски принуди западно от Пловдив и дружно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. Капитан Бураго завладява и железопътната станция и стартира прочистването на махалите от черкезите и башибозуците Заплашени от обграждане, постоянните турски войски се изтеглят към Родопите.
В ранната заран на 16 януари 1878г. над Пловдив изгрява свободата, а пътят на съветските войски към Одрин е открит. Но в своята завист, оттеглящите се турски войски, извеждат от пандиза „ Таш капия “ 123 българи-участници в национално-освободителното придвижване и ги избиват в местността „ Остромила “. Сред тях е и огромният патриот Душо Хаджидеков.
Към обяд идва с щаба си военачалник Йосиф Владимирович Гурко. В катедралният храм „ Света Богородица “ е отслужен признателен молебен,а хиляди пловдивски жители обсипват освободителите със свидни блага и горещи думи на благодарност.
На 16 януари 1878 година се слага новото начало в развиването на нашия град. Българите показват своята политическа зрялост и поемат ръководството на града. На 24 януари е определен първият кмет Атанас Самоковеца, а малко по-късно и първият общински съвет. След злополучните решения на Берлинския диктат, Пловдив-столицата на Източна Румелия, сплотява интелектуалния хайлайф на нацията и още веднъж става нравствен център на българските земи.
Не инцидентно този паметник-на индивида, комуто ориста отреди задачата на избавител, е в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната мощ на нашия град, ръководителят на Временното съветско ръководство княз Дондуков-Корсаков през лятото на 1878г.,разпорежда на това мястото да се сътвори първата социална градина в свободна България. Капитан Бураго умира прекомерно млад, само че пловдивчани не не помнят своя воин и на 3 март 1969 година тук, в Градската градина, е открит неговия монумент.
Уважаеми дами и господа,
Нека с поднасянето на венци и цветя почетем паметта на освободителя на Пловдив, на починалите офицери и бойци от съветската войска, и на всички тези самоотвержени родолюбци, които сложиха свободата на своето Отечество над всичко.
Да живее България!
По този мотив Община Пловдив провежда възпоменателно тържествено честване пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив. Съдбата отрежда задачата на избавител на Пловдив на Капитан Александър Петрович Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, употребява изненадата и завзема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, капитан Бураго завладява железопътната станция и стартира прочистването на кварталите от черкезите. На 16 януари 1878 стартира свободният летопис на Пловдив.
Слово във връзка годишнината и събитията от 1878 година произнесе Стоян Иванов – шеф на Регионален исторически музей – Пловдив, водещ бе Златко Павлов.
В формалната гала, включваща полагане на венци и цветя на паметника на капитан Бураго участваха почетна рота, венценосци, боен духов оркестър, представители на комитет „ Родолюбие “ и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса от Пловдив.
Строят одобри генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон. Във възпоменателното честване участваха Кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, Областният шеф доктор Ангел Стоев, генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон, народни представители, заместник-кметовете Пламен Панов и Тодор Чонов, кметовете на регион „ Централен “ Георги Стаменов, на „ Северен “ Стоян Алексиев, на „ Западен “ Димитър Колев, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии и публични организации, медии и жители.
Церемонията приключи с осъществяване на Химна на Република България ” и “Ботев Марш ”.
Слово на Стоян Иванов – шеф на Регионален исторически музей – Пловдив:
Уважаеми госпожи и господа,
Днес, ние означаваме 145-та годишнина от освобождението на нашия град. След един петвековен интервал на османско подтисничество, още веднъж свободата изгрява над безконечния град на Тракия. 16 януари 1878 година е дата, която намира своето почтено място в паметта на нашите съграждани. Но всички ние би трябвало да помним, че до този ден не се доближава елементарно, тъй като битката на българския народ за независимост и самостоятелност стартира още с първите стъпки на поробителя по нашите земи. Връхна точка на тази битка е Априлското въстание от 1876 година, саможертвата на априлци довежда до решението на Великите сили за възобновяване на българската държавност.
Още не измили дъждовете пепелта от пожарищата, когато с пролетта на 1877 година идва дълго чаканата новина – на 12 април в Кишинев съветският император Александър II прочита манифест, с който афишира война на Османската империя. Тази война по-късно историята ще дефинира като Освободителна.
От епопеята на тази война ние постоянно ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен. Но и последната военна интервенция –битката за Пловдив.
Освобождението на Пловдив е значим миг от заключителния стадий от Руско-турската война. На 4 януари е освободена София, Западният отряд на военачалник Гурко настава в пет колони към Пловдив. Срещу тях е последната боеспособна турска войска на Сюлейман паша. На 15 януари военачалник Гурко със своя щаб е на няколко километра западно от Пловдив. Лявата колона на съветските войски под командването на военачалник Дандевил е завзела северното предградие на града “Каршияка “, само че е спряна от горящия мост на река Марица и турските батареи по тепетата. Десният отряд води оспорвани боеве в полите на Родопите по линията на селата Брестовица-Марково-Брестник за да отреже пътя на турската войска за оттегляне. Замисълът на съветските войски е обкръжаването и цялостният погром на Сюлейман паша.
Въпросът пред съветското командване е за спасението на най-големия град в българските земи, тъй като е свеж споменът от изгарянето на Стара Загора и кланета в Сопот, Карлово и Калофер през лятото на 1877 година. С приближаването на вечерта се появяват големи пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните на храмовете. В този трагичен миг намесата на непознатите консули се оказват решителен за спасяването от опожаряване на града ни. Европейските дипломати декларират, че няма да изоставен, макар апелите на турския валия към тях. Френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс обезпечават оръжие от консулството и френската католическа задача за българите, които се провеждат в отряди в отбрана на своя град против озверелите за отплата и грабежи черкези и башибозуци. Но силите са неравностойни. Започват грабежи по чаршията и християнските махали.
В този миг ориста отрежда задачата на избавител на капитан Александър Петрович Бураго, със своя отряд от 63 драгуни изпратени на разследваща задача от военачалник Гурко и в опит да избави града. Руските кавалеристи разгромяват оставените малобройни турски принуди западно от Пловдив и дружно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. Капитан Бураго завладява и железопътната станция и стартира прочистването на махалите от черкезите и башибозуците Заплашени от обграждане, постоянните турски войски се изтеглят към Родопите.
В ранната заран на 16 януари 1878г. над Пловдив изгрява свободата, а пътят на съветските войски към Одрин е открит. Но в своята завист, оттеглящите се турски войски, извеждат от пандиза „ Таш капия “ 123 българи-участници в национално-освободителното придвижване и ги избиват в местността „ Остромила “. Сред тях е и огромният патриот Душо Хаджидеков.
Към обяд идва с щаба си военачалник Йосиф Владимирович Гурко. В катедралният храм „ Света Богородица “ е отслужен признателен молебен,а хиляди пловдивски жители обсипват освободителите със свидни блага и горещи думи на благодарност.
На 16 януари 1878 година се слага новото начало в развиването на нашия град. Българите показват своята политическа зрялост и поемат ръководството на града. На 24 януари е определен първият кмет Атанас Самоковеца, а малко по-късно и първият общински съвет. След злополучните решения на Берлинския диктат, Пловдив-столицата на Източна Румелия, сплотява интелектуалния хайлайф на нацията и още веднъж става нравствен център на българските земи.
Не инцидентно този паметник-на индивида, комуто ориста отреди задачата на избавител, е в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната мощ на нашия град, ръководителят на Временното съветско ръководство княз Дондуков-Корсаков през лятото на 1878г.,разпорежда на това мястото да се сътвори първата социална градина в свободна България. Капитан Бураго умира прекомерно млад, само че пловдивчани не не помнят своя воин и на 3 март 1969 година тук, в Градската градина, е открит неговия монумент.
Уважаеми дами и господа,
Нека с поднасянето на венци и цветя почетем паметта на освободителя на Пловдив, на починалите офицери и бойци от съветската войска, и на всички тези самоотвержени родолюбци, които сложиха свободата на своето Отечество над всичко.
Да живее България!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ