Преди 117 години светът потъна в скръб заради смъртта на един велик човек!
На днешната дата във Ваймар, Германия умира Фридрих Ницше - типичен лингвист, мъдрец и публицист.
Пише критически писания на немски по въпроси като вяра, морал, актуалната просвета, философия и просвета, употребявайки характерен жанр и проявявайки усет към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва значително въздействие над философията, а и оттатък нея, изключително над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият жанр на писане и радикалните въпроси по отношение на цената и обективността на истината, които той визира, са довели до редица полемики и тълкования най-много измежду континенталните философи, а в по-малка степен и измежду аналитичните философи.
Основните му хрумвания включват тълкуванието му за нещастието като празненство на живота, безконечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и рецензиите му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на народна власт и социализъм).
Някои тематики, на които учениците на Ницше са посветили най-вече внимание, включват възгледите на Ницше за морала, неговото разбиране, че " Бог е мъртъв ", визиите му за волята за власт и свръхчовека и предлагането му за безконечното завръщане. Трудовете на Ницше остават противоречиви заради тълкования и неправилни тълкувания на работата му. Често срещано неверно интерпретиране на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната нематериалност в нейната целокупност, че той е бил антисемит или това, че той е напълно срещу християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че " Бог е мъртъв ", се отнася до юдейско-християнската религия, и не до всички други вероизповедания. Той твърди, че будизмът е една сполучлива вяра, на която той дава похвали за насърчаването на сериозната мисъл. [38] Въпреки че Ницше нападна правилата на юдаизма, той не е антисемит. В работата си " Генеалогия на морала " Ницше остро осъжда антисемитизма и показва, че неговата офанзива на юдаизма не е офанзива против евреите като народ, само че особено офанзива на античното еврейско духовенство, за което той твърди, че парадоксално е това, с което антисемитските християни основават мненията си. Той не нападна учението и образците на Иисус, само че декларира, че християнската религия, която се практикува, не е вярното показване на учението на Исус, тъй като тя принуждава хората да имат вяра в учението на Иисус, само че не и да вършат това, което Иисус е правил, изключително отхвърли Му да съди хората, което Ницше твърди, че християните умишлено вършат наобратно. Той съди институционализираното християнство заради подчертаването на морала на състраданието, което съгласно него допуска вродено заболяване на обществото.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
55 година пр.н.е. — Юлий Цезар атакува Британия.
325 година — Никейският събор дефинира разпоредбите за пресмятане на датата на Великден в християнската черква.
1580 година — Испанската войска завладява Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 година — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 година — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава съветската войска в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 година — Джеймс Кук стартира първата си експедиция.
1819 година — В Швейцарските Алпи е открит извор, наименуван Саския, чийто вода до ден сегашен се смята за най-чистата и с най-хубав минерален състав в света.
1825 година — Уругвай афишира независимостта си от Бразилия.
1830 година — Започва Белгийската гражданска война.
1875 година — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият връх е под 7 часа).
1916 година — България в Първата международна война: Руската войска форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 година — Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, сполучливо изтласкват от Варшава Червената войска.
1928 година — Завършен е градежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на британския футболен тим Ливърпул.
1940 година — Втората международна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 година — Втората международна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 година — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 година — В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 година — Установена е гореща линия сред Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Англия.
1978 година — В Испания е анулирано смъртното наказване в спокойно време.
1988 година — При пожар изгарят доста сгради в централната част на Лисабон.
1989 година — Космическия уред на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната огромна планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 година — Беларус афишира самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1993 година — В Асама (Индия) буен слон прегазва и убива 44 души.
1997 година — В Берлин е наказан на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически водач, поради убитите при бягство на Запад жители, пробвали се да преминат през Берлинската стена.
2003 година — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.
Родени
1938 година — Янка Рупкина, Народна Певица
1530 година — Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 година — Йохан Готфрид декор Хердер, немски мъдрец († 1803 г.)
1767 година — Луи Сен-Жюст, френски бунтовник и публицист († 1794 г.)
1819 година — Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 година — Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 година († 1917 г.)
1862 година — Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 година — Константин Георгиев, български боен деятел († 1925 г.)
1874 година — Михаил Розов, български бунтовник († 1934 г.)
1891 година — Алберто Савинио, италиански публицист († 1952 г.)
1900 година — Ханс Адолф Кребс, английски доктор и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 година († 1981 г.)
1905 година — Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 година — Во Нгуен Зиап, виетнамски военачалник († 2013 г.)
1912 година — Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 година — Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 година († 2003 г.)
1916 година — Георги Петров, български поземлен академик, селекционер († 1984 г.)
1918 година — Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 година — Алваро Мутис, колумбийски публицист
1928 година — Херберт Крьомер, немски физик, Нобелов лауреат през 2000 година
1928 година — Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 година — Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 година — Том Скерит, американски артист
1934 година — Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 година — Фредерик Форсайт, британски публицист
1942 година — Маргарита Терехова, съветска актриса
1947 година — Ан Арчър, американска актриса
1949 година — Джийн Симънс, един от създателите на група KISS
1951 година — Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 година — Елвис Костело, английски рок музикант
1954 година — Бруно Мансер, швейцарски държавник
1958 година — Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 година — Илко Семерджиев, български политик
1964 година — Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 година — Джоан Уоли, британска актриса
1970 година — Аарън Джефри, австралийски артист
1970 година — Клаудия Шифер, немски фотомодел
1970 година — Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 година — Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 година — Фатих Акин, немски режисьор
1976 година — Александър Скарсгард, шведски артист
1977 година — Джонатан Того, американски артист
1981 година — Рейчъл Билсън, американска актриса
1987 година — Блейк Лайвли, американска актриса
Починали
383 година — Грациан, римски император (* 359 г.)
1270 година — Луи IX, крал на Франция (* 1214 г.)
1688 година — Хенри Морган, уелски капер (* ок. 1635 г.)
1742 година — Карлуш Сейшаш, португалски композитор (* 1704 г.)
1776 година — Дейвид Хюм, шотландски мъдрец (* 1711 г.)
1822 година — Уилям Хершел, немски астроном (* 1738 г.)
1845 година — Джузепе Ачерби, италиански откривател (* 1773 г.)
1867 година — Майкъл Фарадей, английски физик (* 1791 г.)
1875 година — Шарл Огюст Фросар, френски военачалник (* 1807 г.)
1900 година — Фридрих Ницше, немски мъдрец (* 1844 г.)
1906 година — Лука Иванов, български офицер (* 1867 г.)
1908 година — Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1852 г.)
1919 година — Георги Кирков, български публицист (* 1867 г.)
1925 година — Иван Бърльо, български бунтовник (* 1876 г.)
1938 година — Александър Куприн, съветски публицист (* 1870 г.)
1942 година — Панайот Пипков, български композитор (* 1871 г.)
1949 година — Кръстьо Пастухов, български политик (* 1874 г.)
1956 година — Алфред Кинси, американски биолог (* 1894 г.)
1958 година — Светозар Димитров, български публицист (* 1905 г.)
1967 година — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист (* 1918 г.)
1967 година — Пол Муни, американски артист (р. 1895 г.)
1976 година — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 година (* 1900 г.)
1979 година — Димитър Гюдженов, български художник (* 1891 г.)
1984 година — Труман Капоти, американски публицист (* 1924 г.)
1988 година — Франсоаз Долто, френска лекарка (* 1908 г.)
2001 година — Алия, американска певица (* 1979 г.)
2001 година — Кен Тирел, английски авто играч (* 1924 г.)
2005 година — Георги Илиев, български герой (* 1966 г.)
2006 година — Кирил Ракаров, български футболист (* 1932 г.)
2009 година — Едуард Кенеди, американски политик (* 1932 г.)
2012 година — Нийл Армстронг, американски астронавт (* 1930 г.)
Празници
България — Празник на град Лъки и Ден на миньорите (за 2012 г.) - Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общински съвет
Парагвай — Ден на конституцията
Уругвай — Ден на независимостта (от Бразилия, 1825 година, народен празник)
Пише критически писания на немски по въпроси като вяра, морал, актуалната просвета, философия и просвета, употребявайки характерен жанр и проявявайки усет към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва значително въздействие над философията, а и оттатък нея, изключително над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият жанр на писане и радикалните въпроси по отношение на цената и обективността на истината, които той визира, са довели до редица полемики и тълкования най-много измежду континенталните философи, а в по-малка степен и измежду аналитичните философи.
Основните му хрумвания включват тълкуванието му за нещастието като празненство на живота, безконечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и рецензиите му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на народна власт и социализъм).
Някои тематики, на които учениците на Ницше са посветили най-вече внимание, включват възгледите на Ницше за морала, неговото разбиране, че " Бог е мъртъв ", визиите му за волята за власт и свръхчовека и предлагането му за безконечното завръщане. Трудовете на Ницше остават противоречиви заради тълкования и неправилни тълкувания на работата му. Често срещано неверно интерпретиране на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната нематериалност в нейната целокупност, че той е бил антисемит или това, че той е напълно срещу християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че " Бог е мъртъв ", се отнася до юдейско-християнската религия, и не до всички други вероизповедания. Той твърди, че будизмът е една сполучлива вяра, на която той дава похвали за насърчаването на сериозната мисъл. [38] Въпреки че Ницше нападна правилата на юдаизма, той не е антисемит. В работата си " Генеалогия на морала " Ницше остро осъжда антисемитизма и показва, че неговата офанзива на юдаизма не е офанзива против евреите като народ, само че особено офанзива на античното еврейско духовенство, за което той твърди, че парадоксално е това, с което антисемитските християни основават мненията си. Той не нападна учението и образците на Иисус, само че декларира, че християнската религия, която се практикува, не е вярното показване на учението на Исус, тъй като тя принуждава хората да имат вяра в учението на Иисус, само че не и да вършат това, което Иисус е правил, изключително отхвърли Му да съди хората, което Ницше твърди, че християните умишлено вършат наобратно. Той съди институционализираното християнство заради подчертаването на морала на състраданието, което съгласно него допуска вродено заболяване на обществото.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
55 година пр.н.е. — Юлий Цезар атакува Британия.
325 година — Никейският събор дефинира разпоредбите за пресмятане на датата на Великден в християнската черква.
1580 година — Испанската войска завладява Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 година — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 година — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава съветската войска в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 година — Джеймс Кук стартира първата си експедиция.
1819 година — В Швейцарските Алпи е открит извор, наименуван Саския, чийто вода до ден сегашен се смята за най-чистата и с най-хубав минерален състав в света.
1825 година — Уругвай афишира независимостта си от Бразилия.
1830 година — Започва Белгийската гражданска война.
1875 година — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият връх е под 7 часа).
1916 година — България в Първата международна война: Руската войска форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 година — Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, сполучливо изтласкват от Варшава Червената войска.
1928 година — Завършен е градежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на британския футболен тим Ливърпул.
1940 година — Втората международна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 година — Втората международна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 година — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 година — В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 година — Установена е гореща линия сред Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Англия.
1978 година — В Испания е анулирано смъртното наказване в спокойно време.
1988 година — При пожар изгарят доста сгради в централната част на Лисабон.
1989 година — Космическия уред на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната огромна планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 година — Беларус афишира самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1993 година — В Асама (Индия) буен слон прегазва и убива 44 души.
1997 година — В Берлин е наказан на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически водач, поради убитите при бягство на Запад жители, пробвали се да преминат през Берлинската стена.
2003 година — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.
Родени
1938 година — Янка Рупкина, Народна Певица
1530 година — Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 година — Йохан Готфрид декор Хердер, немски мъдрец († 1803 г.)
1767 година — Луи Сен-Жюст, френски бунтовник и публицист († 1794 г.)
1819 година — Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 година — Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 година († 1917 г.)
1862 година — Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 година — Константин Георгиев, български боен деятел († 1925 г.)
1874 година — Михаил Розов, български бунтовник († 1934 г.)
1891 година — Алберто Савинио, италиански публицист († 1952 г.)
1900 година — Ханс Адолф Кребс, английски доктор и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 година († 1981 г.)
1905 година — Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 година — Во Нгуен Зиап, виетнамски военачалник († 2013 г.)
1912 година — Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 година — Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 година († 2003 г.)
1916 година — Георги Петров, български поземлен академик, селекционер († 1984 г.)
1918 година — Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 година — Алваро Мутис, колумбийски публицист
1928 година — Херберт Крьомер, немски физик, Нобелов лауреат през 2000 година
1928 година — Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 година — Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 година — Том Скерит, американски артист
1934 година — Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 година — Фредерик Форсайт, британски публицист
1942 година — Маргарита Терехова, съветска актриса
1947 година — Ан Арчър, американска актриса
1949 година — Джийн Симънс, един от създателите на група KISS
1951 година — Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 година — Елвис Костело, английски рок музикант
1954 година — Бруно Мансер, швейцарски държавник
1958 година — Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 година — Илко Семерджиев, български политик
1964 година — Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 година — Джоан Уоли, британска актриса
1970 година — Аарън Джефри, австралийски артист
1970 година — Клаудия Шифер, немски фотомодел
1970 година — Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 година — Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 година — Фатих Акин, немски режисьор
1976 година — Александър Скарсгард, шведски артист
1977 година — Джонатан Того, американски артист
1981 година — Рейчъл Билсън, американска актриса
1987 година — Блейк Лайвли, американска актриса
Починали
383 година — Грациан, римски император (* 359 г.)
1270 година — Луи IX, крал на Франция (* 1214 г.)
1688 година — Хенри Морган, уелски капер (* ок. 1635 г.)
1742 година — Карлуш Сейшаш, португалски композитор (* 1704 г.)
1776 година — Дейвид Хюм, шотландски мъдрец (* 1711 г.)
1822 година — Уилям Хершел, немски астроном (* 1738 г.)
1845 година — Джузепе Ачерби, италиански откривател (* 1773 г.)
1867 година — Майкъл Фарадей, английски физик (* 1791 г.)
1875 година — Шарл Огюст Фросар, френски военачалник (* 1807 г.)
1900 година — Фридрих Ницше, немски мъдрец (* 1844 г.)
1906 година — Лука Иванов, български офицер (* 1867 г.)
1908 година — Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1852 г.)
1919 година — Георги Кирков, български публицист (* 1867 г.)
1925 година — Иван Бърльо, български бунтовник (* 1876 г.)
1938 година — Александър Куприн, съветски публицист (* 1870 г.)
1942 година — Панайот Пипков, български композитор (* 1871 г.)
1949 година — Кръстьо Пастухов, български политик (* 1874 г.)
1956 година — Алфред Кинси, американски биолог (* 1894 г.)
1958 година — Светозар Димитров, български публицист (* 1905 г.)
1967 година — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист (* 1918 г.)
1967 година — Пол Муни, американски артист (р. 1895 г.)
1976 година — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 година (* 1900 г.)
1979 година — Димитър Гюдженов, български художник (* 1891 г.)
1984 година — Труман Капоти, американски публицист (* 1924 г.)
1988 година — Франсоаз Долто, френска лекарка (* 1908 г.)
2001 година — Алия, американска певица (* 1979 г.)
2001 година — Кен Тирел, английски авто играч (* 1924 г.)
2005 година — Георги Илиев, български герой (* 1966 г.)
2006 година — Кирил Ракаров, български футболист (* 1932 г.)
2009 година — Едуард Кенеди, американски политик (* 1932 г.)
2012 година — Нийл Армстронг, американски астронавт (* 1930 г.)
Празници
България — Празник на град Лъки и Ден на миньорите (за 2012 г.) - Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общински съвет
Парагвай — Ден на конституцията
Уругвай — Ден на независимостта (от Бразилия, 1825 година, народен празник)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ