73 години от смъртта на войводата Яни Попов написал химна на Тракия
На днешната дата през 1945 година в дребния Йвайловград издъхва пропуснат от страната именитият тракийски челник Яни Попниколов Янев, прочут като Яни Попов.
Той е български бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, челник на Илинденско-Преображенското въстание и създател на въстаническия марш „ Ясен месец “, трансформирал се след години в химн на тракийци, прочут още като химн на Странджа планина.
Яни Попов е роден на 27 септември 1876 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция) в бунтарско семейство. Баща му е видният нравствен деятел и бунтовник Никола Бъчваров. Брат е на бъдещия челник Димитър Попниколов. Дядо им Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и взе участие в построяването на първия незаконен комитет в лозето на разбойник Вълкан.
Яни Попов се причислява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на Керемидчиоглувата спекулация от 1900 година за малко е въстаник при Лазар Маджаров, след което се открива в Бургас. За революционна активност е наказан дружно с брат си задочно от Одринския боен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща незаконно по родните места с пропагандната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на дейната му активност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, построяват незаконни комитети и “смъртни дружини ”.
На конгреса на Петрова равнища Яни Попов взе участие като пратеник и е избран за челник на полския сектор на Лозенградския революционен регион. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски войник попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват.
След потушаването на Иленденско-Преображенското въстание Яни Попов работи с четата си из Странджа до Младотурската гражданска война. През 1904 година войводата взе участие в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се открива и живее в Ортакьой, сегашен Ивайловград. Участва в основаването и построяването на Тракийската организация в отбрана ползите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова равнища през 1928 година
Яни Попов е създател на стихосбирката „ Странджанска гусла “ (1905), издадена още веднъж в 1909 година като „ Странджански тъжби “. Стихосбирката е алманах от хайдушки и революционни песни, записани на локално произношение от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и цялостният текст на „ Ясен месец “, отдаден на Пано Ангелов и Никола Равашола. /faktor.bg
Той е български бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, челник на Илинденско-Преображенското въстание и създател на въстаническия марш „ Ясен месец “, трансформирал се след години в химн на тракийци, прочут още като химн на Странджа планина.
Яни Попов е роден на 27 септември 1876 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция) в бунтарско семейство. Баща му е видният нравствен деятел и бунтовник Никола Бъчваров. Брат е на бъдещия челник Димитър Попниколов. Дядо им Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и взе участие в построяването на първия незаконен комитет в лозето на разбойник Вълкан.
Яни Попов се причислява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на Керемидчиоглувата спекулация от 1900 година за малко е въстаник при Лазар Маджаров, след което се открива в Бургас. За революционна активност е наказан дружно с брат си задочно от Одринския боен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща незаконно по родните места с пропагандната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на дейната му активност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, построяват незаконни комитети и “смъртни дружини ”.
На конгреса на Петрова равнища Яни Попов взе участие като пратеник и е избран за челник на полския сектор на Лозенградския революционен регион. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски войник попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват.
След потушаването на Иленденско-Преображенското въстание Яни Попов работи с четата си из Странджа до Младотурската гражданска война. През 1904 година войводата взе участие в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се открива и живее в Ортакьой, сегашен Ивайловград. Участва в основаването и построяването на Тракийската организация в отбрана ползите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова равнища през 1928 година
Яни Попов е създател на стихосбирката „ Странджанска гусла “ (1905), издадена още веднъж в 1909 година като „ Странджански тъжби “. Стихосбирката е алманах от хайдушки и революционни песни, записани на локално произношение от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и цялостният текст на „ Ясен месец “, отдаден на Пано Ангелов и Никола Равашола. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ