Христо Терзийски: Как да поздравя Рашков?! Една година репресии и бум на престъпността
На днешната дата преди година, съгласно Конституцията, предадох поста на министър на вътрешните работи на назначения в служебния кабинет собствен правоприемник. Пожелах му триумф в най-важната задача на всяко служебно държавно управление – да обезпечи условия за почтени и спокойни избори. Това, за жалост, не се случи и при двата последвали парламентарни избора през 2021 година.
Още с назначението си служебният министър стартира политическа кавга с професионалното управление на Министерство на вътрешните работи. Достойни и дългогодишни чиновници бяха уволнявани в нарушаване на закона или „ премествани “ без никакви причини и целенасоченост. Системата бе разтърсена, даже и редовите чиновници трябваше да работят в среда на неустановеност и непредсказуемост. Целта очевидно бе Министерство на вътрешните работи да бъде превърнато в главен наказателен инструмент, което се потвърди през идващите месеци.
Представители, координатори и даже елементарни симпатизанти на ГЕРБ бяха арестувани или привиквани в полицейските ръководства – без никакво правно съображение. Целта бе да бъдат сплашвани и да се лимитира обезпеченото им от Конституцията право на политическа активност и позиция. Въпреки ангажирането на целия властови запас против политическите съперници, ние от ГЕРБ продължихме да се употребяваме с високото доверие на жителите.
Служебният министър на вътрешните работи си разреши да се намеси в предизборната акция и персонално, отправяйки оскърбителен подмятания във връзка с активността ми като претендент за депутат от 10 МИР – Кюстендил. Бяха обществено отправени изказвания в изказване за дейностите на Министерство на вътрешните работи против пазаруването на гласове, че „ един някогашен министър на вътрешните работи в Кюстендил е обсъждал по какъв начин да бъдат привлечени 15 000 македонци с българско поданство “. Тъй като различен претендент – някогашен вътрешен министър от област Кюстендил нямаше, внушението, въпреки и ненаименувано, бе напълно съответно.
След конституирането на 46 Народно заседание, в качеството си на депутат от област Кюстендил, желаех този въпрос да бъде изцяло обяснен и насочих парламентарен въпрос до служебния министър на вътрешните работи. В отговора, който е обществен, стана ясно, че нищо от предходните изказвания на министъра не дава отговор на обстоятелствата. Въпреки това, опрощение от негова страна не последва.
След като бе длъжностен министър в два кабинета, след избор от Народното събрание моят правоприемник продължи да извършва длъжността към този момент като министър в постоянно държавно управление. Очакванията ми бяха, че това към този момент би трябвало да го стимулира да трансферира най-малко част от напъните от гонене на политическите съперници в противопоставяне на престъпността и корупцията, откриване на закононарушения и основаване на една по-добра среда за сигурност. Не на последно място трябваше да се основат по-добри условия и за пътна сигурност, където черната статистика показваше, че през годината на неговото ръководство на Министерство на вътрешните работи близо 100 българи повече са починали по пътищата по отношение на миналата година. За страдание нищо от това не се случи.
Провалите във външната и вътрешната политика принудиха ръководещата коалиция и държавното управление да се опитат да отклонят вниманието на българската общност, като в жестоко нарушаване на Закона нападат представителите на опозицията. Премиерът реши персонално да стане „ Кошаревски очевидец “ против водача на опозицията Бойко Борисов, като опише на министъра на вътрешните работи и подчинените му проверяващи служители на реда какво е прочел в гугъл – неговия източник на информация против корупцията, и им подреди да арестуват Борисов и представители на опозицията „ по необходимост “ през нощта. Впоследствие българският съд дефинира тези арести като противозаконни. Министърът още веднъж не се извини. Не го направи и началникът му.
Искаше ми след тази една година равносметката за активността на моя правоприемник да бе друга. Да можех да го поздравя за реализирани резултати против престъпността, за възстановяване на изискванията за работа на полицейските чиновници и повишение на техния публичен престиж.
За страдание той избра различен път. Започна като „ човек за малко “, който би трябвало да извърши избрана поръчка и, притеснявам се, като подобен и ще бъде запомнен след края на мандата си като министър. Нека да си пожелаем допустимо най-скоро той да има по-достоен правоприемник на тази извънредно виновна и значима за обществото позиция!
От Facebook профила на Христо Терзийски, ГЕРБ
Още с назначението си служебният министър стартира политическа кавга с професионалното управление на Министерство на вътрешните работи. Достойни и дългогодишни чиновници бяха уволнявани в нарушаване на закона или „ премествани “ без никакви причини и целенасоченост. Системата бе разтърсена, даже и редовите чиновници трябваше да работят в среда на неустановеност и непредсказуемост. Целта очевидно бе Министерство на вътрешните работи да бъде превърнато в главен наказателен инструмент, което се потвърди през идващите месеци.
Представители, координатори и даже елементарни симпатизанти на ГЕРБ бяха арестувани или привиквани в полицейските ръководства – без никакво правно съображение. Целта бе да бъдат сплашвани и да се лимитира обезпеченото им от Конституцията право на политическа активност и позиция. Въпреки ангажирането на целия властови запас против политическите съперници, ние от ГЕРБ продължихме да се употребяваме с високото доверие на жителите.
Служебният министър на вътрешните работи си разреши да се намеси в предизборната акция и персонално, отправяйки оскърбителен подмятания във връзка с активността ми като претендент за депутат от 10 МИР – Кюстендил. Бяха обществено отправени изказвания в изказване за дейностите на Министерство на вътрешните работи против пазаруването на гласове, че „ един някогашен министър на вътрешните работи в Кюстендил е обсъждал по какъв начин да бъдат привлечени 15 000 македонци с българско поданство “. Тъй като различен претендент – някогашен вътрешен министър от област Кюстендил нямаше, внушението, въпреки и ненаименувано, бе напълно съответно.
След конституирането на 46 Народно заседание, в качеството си на депутат от област Кюстендил, желаех този въпрос да бъде изцяло обяснен и насочих парламентарен въпрос до служебния министър на вътрешните работи. В отговора, който е обществен, стана ясно, че нищо от предходните изказвания на министъра не дава отговор на обстоятелствата. Въпреки това, опрощение от негова страна не последва.
След като бе длъжностен министър в два кабинета, след избор от Народното събрание моят правоприемник продължи да извършва длъжността към този момент като министър в постоянно държавно управление. Очакванията ми бяха, че това към този момент би трябвало да го стимулира да трансферира най-малко част от напъните от гонене на политическите съперници в противопоставяне на престъпността и корупцията, откриване на закононарушения и основаване на една по-добра среда за сигурност. Не на последно място трябваше да се основат по-добри условия и за пътна сигурност, където черната статистика показваше, че през годината на неговото ръководство на Министерство на вътрешните работи близо 100 българи повече са починали по пътищата по отношение на миналата година. За страдание нищо от това не се случи.
Провалите във външната и вътрешната политика принудиха ръководещата коалиция и държавното управление да се опитат да отклонят вниманието на българската общност, като в жестоко нарушаване на Закона нападат представителите на опозицията. Премиерът реши персонално да стане „ Кошаревски очевидец “ против водача на опозицията Бойко Борисов, като опише на министъра на вътрешните работи и подчинените му проверяващи служители на реда какво е прочел в гугъл – неговия източник на информация против корупцията, и им подреди да арестуват Борисов и представители на опозицията „ по необходимост “ през нощта. Впоследствие българският съд дефинира тези арести като противозаконни. Министърът още веднъж не се извини. Не го направи и началникът му.
Искаше ми след тази една година равносметката за активността на моя правоприемник да бе друга. Да можех да го поздравя за реализирани резултати против престъпността, за възстановяване на изискванията за работа на полицейските чиновници и повишение на техния публичен престиж.
За страдание той избра различен път. Започна като „ човек за малко “, който би трябвало да извърши избрана поръчка и, притеснявам се, като подобен и ще бъде запомнен след края на мандата си като министър. Нека да си пожелаем допустимо най-скоро той да има по-достоен правоприемник на тази извънредно виновна и значима за обществото позиция!
От Facebook профила на Христо Терзийски, ГЕРБ
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ