Напусна ни проф. Венец Димитров
На 84-годишна възраст умря филмовият и ефирен оператор и въодушевяващ учител проф. Венец Димитров. Тъжната новина оповестиха от НАТФИЗ.
Проф. Димитров е умрял в понеделник.
Венец Димитров е професор-доайен и дълготраен учител по „ Филмово и телевизионно операторство “ в НАТФИЗ. Декан е на Факултет „ Екранни изкуства “ (1990-1993), зам-ректор на Академията (1994-2000), член на Академичния съвет, член на Специализирания теоретичен съвет по киноизкуство, член на комисии, началник на докторанти и дипломанти, създател на проекти и стратегии по специалността. Автор е на десетки публикации и разбори по въпросите на филмовото обучение и творчество в българския и задграничен щемпел и профилирани издания, както и на книгата „ Проблеми на операторското творчество. “ Дарител на скъп кино списък за „ Академичната библиотека и списък “ на НАТФИЗ.
Проф. Венец Димитров приключва Академията за изящни изкуства в Прага със компетентност кино и телевизионно операторство (1968). Поканен от режисьора Ярослав Гилар снима своя първи игрален филм „ Последното нещо” в Чехословакия. Работи във Филмова студия „ Барандов “ – Прага. Продължава кариерата си като основен оператор на „ Телевизия Кошице “, оператор-постановчик в „ Студия за игрални филми “Бояна “, кино и ефирен оператор в Студия за телевизионни филми “Екран “ – София.
Първият филм на Венец Димитров като оператор в България е „ Игрек 17 “ на реж. Вили Цанков, през 1972 година Следват го „ Преброяване на дивите зайци “ на реж. Едуард Захариев, „ Сватбите на Йоан Асен II “ на реж. Вили Цанков, филмът на реж. Христо Христов “Циклопът “, телевизионната сага на реж. Иван Терзиев “Селцето”, петсерийният филм на реж. Николай Мащенко “Пътят към София “, историческият епос „ Борис I “ на Борислав Шаралиев. Главен оператор е на 23 игрални и над 40 късометражни кино лентата.
Носител е на редица национални и интернационалните награди, сред които Голямата премия „ Златна роза” (1984); “Най-добра операторска работа “ – на СБФД (1984 и 1994) и на Националния кино фестивал – Варна (1976, 1982, 1984); „ Златно отличие за операторска работа “ на VI Международен фестивал за рекламно кино-Варна (1983) и доста други. “Почетен доайен” на Международния кино фестивал „ Братя Манаки “- Битоля (1994). Носител на Награда за изцяло творчество от Фестивала на операторското изкуство – “Златно око” (2002).
Носител на десетки държавни оценки, звания и ордени.
Член е на Съюза на българските кино дейци – СБФД, член-учредител на „ Асоциация АКАДЕМИКА 21 “. Председател на Творческия фонд на СБФД, член на УС на СБФД, член на Художествения съвет при Българска национална телевизия, ръководител на Сдружението за авторски права „ ФИЛМАУТОР “, член на Националният съвет за кино при Национален кино център. Член на редколегията на сп. “Кино “.
Проф. Димитров е умрял в понеделник.
Венец Димитров е професор-доайен и дълготраен учител по „ Филмово и телевизионно операторство “ в НАТФИЗ. Декан е на Факултет „ Екранни изкуства “ (1990-1993), зам-ректор на Академията (1994-2000), член на Академичния съвет, член на Специализирания теоретичен съвет по киноизкуство, член на комисии, началник на докторанти и дипломанти, създател на проекти и стратегии по специалността. Автор е на десетки публикации и разбори по въпросите на филмовото обучение и творчество в българския и задграничен щемпел и профилирани издания, както и на книгата „ Проблеми на операторското творчество. “ Дарител на скъп кино списък за „ Академичната библиотека и списък “ на НАТФИЗ.
Проф. Венец Димитров приключва Академията за изящни изкуства в Прага със компетентност кино и телевизионно операторство (1968). Поканен от режисьора Ярослав Гилар снима своя първи игрален филм „ Последното нещо” в Чехословакия. Работи във Филмова студия „ Барандов “ – Прага. Продължава кариерата си като основен оператор на „ Телевизия Кошице “, оператор-постановчик в „ Студия за игрални филми “Бояна “, кино и ефирен оператор в Студия за телевизионни филми “Екран “ – София.
Първият филм на Венец Димитров като оператор в България е „ Игрек 17 “ на реж. Вили Цанков, през 1972 година Следват го „ Преброяване на дивите зайци “ на реж. Едуард Захариев, „ Сватбите на Йоан Асен II “ на реж. Вили Цанков, филмът на реж. Христо Христов “Циклопът “, телевизионната сага на реж. Иван Терзиев “Селцето”, петсерийният филм на реж. Николай Мащенко “Пътят към София “, историческият епос „ Борис I “ на Борислав Шаралиев. Главен оператор е на 23 игрални и над 40 късометражни кино лентата.
Носител е на редица национални и интернационалните награди, сред които Голямата премия „ Златна роза” (1984); “Най-добра операторска работа “ – на СБФД (1984 и 1994) и на Националния кино фестивал – Варна (1976, 1982, 1984); „ Златно отличие за операторска работа “ на VI Международен фестивал за рекламно кино-Варна (1983) и доста други. “Почетен доайен” на Международния кино фестивал „ Братя Манаки “- Битоля (1994). Носител на Награда за изцяло творчество от Фестивала на операторското изкуство – “Златно око” (2002).
Носител на десетки държавни оценки, звания и ордени.
Член е на Съюза на българските кино дейци – СБФД, член-учредител на „ Асоциация АКАДЕМИКА 21 “. Председател на Творческия фонд на СБФД, член на УС на СБФД, член на Художествения съвет при Българска национална телевизия, ръководител на Сдружението за авторски права „ ФИЛМАУТОР “, член на Националният съвет за кино при Национален кино център. Член на редколегията на сп. “Кино “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ