8 октомври 1967 г. Заловен е Че Гевара
На 8 октомври 1967 година партизанският пълководец Че Гевара и неговите сподвижници са хванати край Ла Игера в Боливия.
Акцията е проведена от Централно разузнавателно управление на САЩ. На идващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Ернесто Че Гевара е разстрелян и боливийското държавно управление оповестява за изтезанието. На 15 октомври кубинският водач Фидел Кастро публично оповестява за гибелта на Ернесто Че Гевара.
Ернесто Че Гевара е роден в Аржентина в относително заможно семейство от ирландско-испански благороден генезис. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, само че съвсем не практикува, тъй като отдава живота си на революционната битка.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да съблюдава диета и да бъде подлаган на разнообразни медицински лекувания. В същото време заболяването го научава на дисциплинираност и самоконтрол. От дребен се отличава със свободен и непокорен дух и води дълги полемики с учителите и родителите си.
На 17-годишна възраст демонстрира интерес към философията, даже стартира да сформира собствен метафизичен речник. Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става очевидец на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият излаз за разрешаване на казуса със общественото неравноправие е въоръжената революционна битка.
Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го тирания. Той е заставен да избяга в Мексико. Там се среща с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 година Под управлението на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити голям брой хора, в това число политически дисиденти.
В качеството си на член на националното управление на Единната партия на социалистическата гражданска война, заема разнообразни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на индустрията (1961-1965 г.). Ернесто Че Гевара изиграва забележителна роля и за кубинската дипломация в интервала 1959 – 1964 година
Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, показва Куба на конференция по икономическо обмисляне в Алжир, на 19-тата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк и на конференция на Организация на обединените нации по въпросите на търговията и развиването в Женева.
Ернесто Че Гевара се отхвърля от кубинското си поданство и всичките си постове в страната и напуща Куба през 1965 година, с вярата да помогне на революционната партизанска битка по света и разпали нови обществени революции в други страни – първо в Конго, а по-късно и в Боливия, където е хванат от Централно разузнавателно управление на САЩ при специфична военна интервенция и погубен.
За доста хора Че е знак на непрестанното опълчване против националните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на битката за обществено тъждество. Наричат го последният бунтовник романтик.
Името му е станало синоним на непокорен и революционен дух. Паметно е неговото цялостно отменяне на охолството, обезпечено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в интерес на гонене на идеала за смяна на метода, по който се ръководят страните освен в Латинска Америка, само че и в целия свят.
Приживе Че Гевара печели благосклонностите даже и на представители на капиталистическия лагер. Ето какво написа за него в отчет на английското външно министерство за най-влиятелните персони в Куба от 1967 година: “Той е кадърен и работлив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в ръководещите среди”. Този космат аржентинец с присъщата му военна униформа и ирландски сексапил провокира значително усещане у доста дами и мъже. До 1964 година той е вероятно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро.
Акцията е проведена от Централно разузнавателно управление на САЩ. На идващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Ернесто Че Гевара е разстрелян и боливийското държавно управление оповестява за изтезанието. На 15 октомври кубинският водач Фидел Кастро публично оповестява за гибелта на Ернесто Че Гевара.
Ернесто Че Гевара е роден в Аржентина в относително заможно семейство от ирландско-испански благороден генезис. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, само че съвсем не практикува, тъй като отдава живота си на революционната битка.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да съблюдава диета и да бъде подлаган на разнообразни медицински лекувания. В същото време заболяването го научава на дисциплинираност и самоконтрол. От дребен се отличава със свободен и непокорен дух и води дълги полемики с учителите и родителите си.
На 17-годишна възраст демонстрира интерес към философията, даже стартира да сформира собствен метафизичен речник. Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става очевидец на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият излаз за разрешаване на казуса със общественото неравноправие е въоръжената революционна битка.
Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го тирания. Той е заставен да избяга в Мексико. Там се среща с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 година Под управлението на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити голям брой хора, в това число политически дисиденти.
В качеството си на член на националното управление на Единната партия на социалистическата гражданска война, заема разнообразни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на индустрията (1961-1965 г.). Ернесто Че Гевара изиграва забележителна роля и за кубинската дипломация в интервала 1959 – 1964 година
Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, показва Куба на конференция по икономическо обмисляне в Алжир, на 19-тата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк и на конференция на Организация на обединените нации по въпросите на търговията и развиването в Женева.
Ернесто Че Гевара се отхвърля от кубинското си поданство и всичките си постове в страната и напуща Куба през 1965 година, с вярата да помогне на революционната партизанска битка по света и разпали нови обществени революции в други страни – първо в Конго, а по-късно и в Боливия, където е хванат от Централно разузнавателно управление на САЩ при специфична военна интервенция и погубен.
За доста хора Че е знак на непрестанното опълчване против националните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на битката за обществено тъждество. Наричат го последният бунтовник романтик.
Името му е станало синоним на непокорен и революционен дух. Паметно е неговото цялостно отменяне на охолството, обезпечено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в интерес на гонене на идеала за смяна на метода, по който се ръководят страните освен в Латинска Америка, само че и в целия свят.
Приживе Че Гевара печели благосклонностите даже и на представители на капиталистическия лагер. Ето какво написа за него в отчет на английското външно министерство за най-влиятелните персони в Куба от 1967 година: “Той е кадърен и работлив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в ръководещите среди”. Този космат аржентинец с присъщата му военна униформа и ирландски сексапил провокира значително усещане у доста дами и мъже. До 1964 година той е вероятно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ