За 100 години Медицинският факултет-София е обучил 39 503-ма лекари
На 8 ноември от 17.00 в Зала 1 на НДК ще се състои празненство във връзка 100 години от основаването на Медицинския факултет при Медицинския университет –София. Точно преди век е сложено началото на академичното здравно обучение в България. Честването е под патронажа на Ректора на МУ-София проф.д-р Виктор Златков. Поканени са доста публични посетители: президентът, депутати, министър-председателят и министрите, изявени лекари - ученици на Медицинския факултет, някогашните декани и ректори, общественици, настоящи студенти и други Входът е свободен.
През миналите 100 години Медицинският факултет - София е обучил 39 503-ма лекари. От тях близо 3 000 са чужденци от 80 страни.
На 29 ноември 1917 година „ Държавен вестник” разгласява Указ №21 на Цар Фердинанд, който утвърждава закона за откриването на Медицински факултет към Софийския университет. Той е гласуван от депутатите на 17-то Народно заседание малко преди това- на 10 ноември. За да се стигне до този акт обаче, е извървян дълъг път. Още през 1904 година е основана здравна библиотека, малко по-късно и Учебен медицински музей. Организират се първите курсове за специализация по хирургия, акушерство, офталмология, които траят единствено по няколко месеца. Три години по-късно –през 1907-ма, 17 млади български лекари отиват за първи път на образование в чужбина –те са и бъдещите професори в Медицинския факултет. Това са: - доктор Стоян Киркович, който специализира във Виена, доктор Атанас Теодоров –също във Виена, доктор Тошко Петров –в Тулуза,, доктор Владимир Алексиев – в Женева, доктор Иван Кипров- в Берлин. Историята на здравното обучение у нас впечатлява и с това, че в интервал от 5 години – сред 1912 и 1917-та, специфични делегации от България посещават медицинските факултети в Мюнхен, Хайделберг, Виена и други градове в чужбина, с цел да проучат техния опит.
Идеята е на едно от знаковите имена за Медицинския факултет –това е видният деятел на здравното дело в България доктор Марин Русев. Завършва медицина във Виена в края на 19 век, работи като доктор в болничното заведение във Велико Търново, член на Върховния медицински съвет, създател на Закона за запазване на публичното здраве от 1903г., един от първите балнеолози в България. Именно той непрекъснато пропагандира концепцията за основаване на наше, българско здравно висше учебно заведение, работи за откриването на нови болнични отделения и институти, които след това стават основа на бъдещия факултет. През 1918г., към този момент като ръководител на Върховния медицински съвет, написа писмо до Ректора, в което показва насладата си, че е доживял деня да види започването на лекции по медицина и у нас. Той прави „ скромен” по думите му подарък, като подарява 8 000лв. за основаване на фонд, който всяка година да награждава приключилите първи по триумф доктор и лекарка.
На 28 януари 1950г., с Указ на Народното събрание МФ се отделя от Софийския университет и по този начин е сложено началото на Медицинската академия, предходник на Медицински университет-София.
През миналите 100 години Медицинският факултет - София е обучил 39 503-ма лекари. От тях близо 3 000 са чужденци от 80 страни.
На 29 ноември 1917 година „ Държавен вестник” разгласява Указ №21 на Цар Фердинанд, който утвърждава закона за откриването на Медицински факултет към Софийския университет. Той е гласуван от депутатите на 17-то Народно заседание малко преди това- на 10 ноември. За да се стигне до този акт обаче, е извървян дълъг път. Още през 1904 година е основана здравна библиотека, малко по-късно и Учебен медицински музей. Организират се първите курсове за специализация по хирургия, акушерство, офталмология, които траят единствено по няколко месеца. Три години по-късно –през 1907-ма, 17 млади български лекари отиват за първи път на образование в чужбина –те са и бъдещите професори в Медицинския факултет. Това са: - доктор Стоян Киркович, който специализира във Виена, доктор Атанас Теодоров –също във Виена, доктор Тошко Петров –в Тулуза,, доктор Владимир Алексиев – в Женева, доктор Иван Кипров- в Берлин. Историята на здравното обучение у нас впечатлява и с това, че в интервал от 5 години – сред 1912 и 1917-та, специфични делегации от България посещават медицинските факултети в Мюнхен, Хайделберг, Виена и други градове в чужбина, с цел да проучат техния опит.
Идеята е на едно от знаковите имена за Медицинския факултет –това е видният деятел на здравното дело в България доктор Марин Русев. Завършва медицина във Виена в края на 19 век, работи като доктор в болничното заведение във Велико Търново, член на Върховния медицински съвет, създател на Закона за запазване на публичното здраве от 1903г., един от първите балнеолози в България. Именно той непрекъснато пропагандира концепцията за основаване на наше, българско здравно висше учебно заведение, работи за откриването на нови болнични отделения и институти, които след това стават основа на бъдещия факултет. През 1918г., към този момент като ръководител на Върховния медицински съвет, написа писмо до Ректора, в което показва насладата си, че е доживял деня да види започването на лекции по медицина и у нас. Той прави „ скромен” по думите му подарък, като подарява 8 000лв. за основаване на фонд, който всяка година да награждава приключилите първи по триумф доктор и лекарка.
На 28 януари 1950г., с Указ на Народното събрание МФ се отделя от Софийския университет и по този начин е сложено началото на Медицинската академия, предходник на Медицински университет-София.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ