На 6 юни 2021 г. се навършват 142 години от

На 6 юни 2021 година се навършват 142 години от първата парична интервенция на Българската национална банка, оповестяват от централната банка. Дейността на Българска народна банка стартира на тази дата през 1879 година с „ внасянето на една сума в размер на 8 687 043 лв., от които 2 000 000 лева за капитал и авариен фонд, а остатъкът за неопределен безлихвен влог. Още същия ден е била осъществена първата интервенция от 1500 лева против залог. “, съгласно изданието от 1929 година „ Юбилеен алманах на Българската национална банка 1879 – 1929”.

Учредена през 1879 година, Българска народна банка е една от най-старите централни банки в света – тринадесета по реда на основаването си, с богата история и списък. Банката предизвиква историческите проучвания в региона на финансите и стопанската система, в това число работата с исторически данни, поради тяхното значение за схващане на съществени финансови и стопански процеси и причинно-следствени връзки в дълъг исторически подтекст.

Като част от изследователската си активност в региона на историята през днешния ден Българска народна банка разгласява и публикация за историята на своята постройка на пл. „ Княз Александър I “ в София.

Данните съставляват извадка от годишните доклади на Банката, от основаването на Българската национална банка. Те са поместени директно под доклада на Българска народна банка за всяка година. Тези количествени данни за активността на Банката показват обществено чужд до момента източник на богата историческа информация. С оглед на основната роля на централната банка по този начин оповестените данни свидетелстват за цялостното положение на финансовата система и стопанското развиване на България през съответните исторически интервали. Балансовите данни са оповестени на български и британски език и са обработени и структурирани в табличен формат.
Сградата на Българска народна банка

стартира на 29 март 1920 година когато Управителният съвет на Българска народна банка заради разрастването на активността на Банката взема решение за закупуване на място за сграда на ново банково здание, което да дава отговор на възходящите потребности в дълготрайна вероятност. Статията разказва стадиите от градежа на постройката, както и нейните архитектура, екстериор, интериор, художествена сбирка и музейна експозиция. Освен историческите обстоятелства публикацията показва фотоси и копия от истински документи, свързани със постройката.

Българската национална банка (БНБ, Банката) е основана през 1879 година и е 13-ата по реда на основаването си централна банка в света1. Първоначално Банката се обитава чартърен в здание на ул. „ Славянска “ в София, а по-късно се реалокира в лична постройка на ул. „ Александър I “, издигната по план на швейцарския проектант от немски генезис Анри (Якоб Хайнрих) Майер. През двете десетилетия, предхождащи Балканските войни през 1912–1913 година, активността на Банката се разраства, което поражда нуждата от нова, по-функционална и просторна постройка. Надстрояването с два етажа на постройката на ул. „ Александър I “ след Първата международна война не съумява да удовлетвори тази нужда.

Историята на актуалната постройка, намираща се на площад „ Княз Александър I “ в София, стартира на 29 март 1920 година, когато Управителният съвет взема решение „ да се купи едно място на четири улици – цялостен квартал – и да се построи лично здание на Банката, което да дава отговор на потребностите за повече от 50 години напред “, като за задачата се основава Фонд „ Покупка място и сграда банково здание “. Предвидената сума следва да се отчислява от годишната облага започвайки с облагата за 1919 година Още през идната година във фонда са събрани повече от избраните от Управителния съвет на Българска народна банка средства. Те обаче се оказват незадоволителни и общите разноски в края на 30-те години са десетократно по-големи.

През ноември 1933 година Управителният съвет на Българска народна банка приема предложение на шефа Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на осъществяване на авансово изследване, правене на абстрактен план на новата постройка, както и управление на строителните действия. Арх. Васильов пътува до други европейски страни, с цел да се запознае с особеностите на постройките на техните централни банки. В началото на 1935 година е извършен конкурс за построяването на железобетонната структура, извоюван от акционерното сдружение „ Рела и Нефе “. Изкопните действия за полагане на основите стартират на 1 март същата година.



На 20 октомври 1935 година министърът на финансите Марко Рясков (до пролетта на същата година шеф на БНБ) тържествено поставя главния камък на постройката, като съгласно обичая удря три пъти с чукче върху камъка, изричайки „ Да пребъде във вековете! “. На събитието участват министър-председателят Андрей Тошев и всички членове на Министерския съвет, а Софийският митрополит Стефан прави обреда по освещаването според православните църковни традиции. Положена е и специфична стъклена капсула със свитък с текст за събитието и с екземпляри от всички излъчвания монети и банкноти, издадени от Банката.

Строежът е приключен през 1939 година, а от 1 юли 1940 година всички действия на Банката са преместени в новата постройка.