Тунелът под Ламанша - съвременно чудо на света
На 6 май се навършват 25 години от формалното разкриване на тунела под Ламанша – едно знамение на инженерната мисъл и строителната талантливост, станало допустимо с помощта на разнообразни страни и доста, доста пари. Четвърт век ни дели от деня, в който тогавашният френски президент Франсоа Митеран и английската кралица Елизабет Втора прерязват лентата на новия тунел, а през днешния ден той е естествена връзка сред континентална Европа и Острова.
По този мотив, а и след 25 години засищане на новините с тематиката за тунела, през днешния ден се замисляме какво е най-интересното за това достижение на предприемаческия дух на Стария свят.
Тунелът под Ламанша е дълъг малко над 50 км, което през днешния ден му дефинира скромното 13 място в световен проект и 4 място по дължина на тунелите, потребление за прекосяване на влакове. И въпреки всичко той се отличава с най-дългата подморска част на света (38 км).Проектът коствал 4,65 милиарда в английски лири (равняващи се на 12 милиарда днес), т.е. 80% по-скъпо от авансово предстоящото. Построен е за шест години – от 1988 до 1994 година.Тунелът под Ламанша е приет от архитектите за едно от актуалните Седем чудеса на света, дружно с Емпайър стейт билдинг, язовирът Итайпу в Южна Америка, CN Tower в Торонто, Панамския канал, холандските насипи на Северно море и моста Голдън гейт в Сан Франциско.Първото предложение за изграждане на тунел под Ламанша идва от Албер Матийо – френски инженер. Идеята включвала неестествен остров по средата на трасето за промяна на конете – движещата транспортна мощ през ХІХ век. По-нататък предложение за инженерното оборудване са представяни на Наполеон Трети през 1856 година и на Уилям Гладстон през 1865 година, а Дейвид Лойд Джордж стартира концепцията на Парижката мирна конференция през 1919 година.13 000 души работят по градежа на тунела в най-напрегнатия миг. Десет от тях намират гибелта си на градежа.Англичанинът Греъм Фаг и французинът Филип Козет са първите, които се срещат на пробива на тунела през 1990 година. Не се срещат тъкмо по средата, тъй като британците изграждан по-дългата половина.Средната дълбочина на тунела е 50 метра под морското дъно, а най-ниската е 75 метра под него.Всъщност тунелите са три там долу – два железопътни и дребен обслужващ за приложимост в незабавни случаи.11 пробивни машини са изхабени за пробиването на тунела под Ламанша. Заедно те тежат 12 000 тона (повече от Айфеловата кула), като всяка има дължина равняваща се на две футболни стадиони.Средно 60 000 пасажери минават през тунела всеки ден, дружно с 6400 камиона, 140 рейса и 7300 автомобила.Три пожара стават в тунела – през 1996 година, 2006 година и 2012 година – и са задоволително съществено, с цел да доведат до затварянето на оборудването за прочут интервал. Най-поразяващият е този от 18 ноември 1996 година развалил 500 метра от тунела, засегнал действието ме за 6 месеца. Сега тунелът има конфигурирана пожарогасителна система.В Тунела под Ламанша са регистрирани и блокирания на влакове. На 18 декември 2009 година пет влака на компанията Eurostar се скапват, като блокират долу 2000 пасажери за 16 часа, без ток, а доста от тях - без храна и вода.През 2012 година през тунела минава и олимпийският огън на път за града-домакин Лондон.Влаковите композиции са дълги 775 метра – съвсем колкото 8 футболни стадиони.Обшивката на тунела е построена по този начин, че да издържи 120 години.За прекосяване на тунела нормално отиват към 35 минути.Откакто през 2000 година е са въведени правила за транспорт на животни, повече от 2 милиона кучета и котки са превозени през тунела под Ламанша.Британската кралица Елизабет Втора и френският президент Франсоа Митеран откриват тунела публично на 6 май 1994 година. Кралската свита пътува от гара Ватерлоо в Лондон до Кале във Франция със скорост от близо 130 км в час, а френският президентски отбор ги изпреварва от Париж до брега, с помощта на скоростен трен, движещ се със 300 км в час.За да взе участие в Тур дьо Франс през 2014 година, който започва в Лийдс, Англия, и финишира в Париж, английският колоездач Крис Фрум минава през обслужващия тунел и става първият направил този „ героизъм “. Съвсем не спазил ограничаването за скорост, като на моменти с над 60 км в час. Тунелът под Ламанша е сцена на страховитата телевизионна драма със заглавие „ Тунелът “, в която британски и френски детективи търсят сериен палач, оставил разчленени трупове на мъж и жена в двата края на оборудването.По-приятното приложение на тунела обаче е, че 12 милиона рози, се доставят през тръбата всяка година на Свети Валентин.26% от стоковата търговия сред Англия и континентална Европа минава през Тунела под Ламанша всяка година…
Предстоящият Брекзит е едно от нещата, което сигурно ще заплаши голямата роля, която тунелът под Ламанша играе като транспортно, само че и икономическо оборудване. И в случай че раздялата сред Европейски Съюз и Англия е тъмно събитие, то най-малко остава успокоението ча тунелът ще остане знак на хубавичко връзка сред Континента и Острова.
По този мотив, а и след 25 години засищане на новините с тематиката за тунела, през днешния ден се замисляме какво е най-интересното за това достижение на предприемаческия дух на Стария свят.
Тунелът под Ламанша е дълъг малко над 50 км, което през днешния ден му дефинира скромното 13 място в световен проект и 4 място по дължина на тунелите, потребление за прекосяване на влакове. И въпреки всичко той се отличава с най-дългата подморска част на света (38 км).Проектът коствал 4,65 милиарда в английски лири (равняващи се на 12 милиарда днес), т.е. 80% по-скъпо от авансово предстоящото. Построен е за шест години – от 1988 до 1994 година.Тунелът под Ламанша е приет от архитектите за едно от актуалните Седем чудеса на света, дружно с Емпайър стейт билдинг, язовирът Итайпу в Южна Америка, CN Tower в Торонто, Панамския канал, холандските насипи на Северно море и моста Голдън гейт в Сан Франциско.Първото предложение за изграждане на тунел под Ламанша идва от Албер Матийо – френски инженер. Идеята включвала неестествен остров по средата на трасето за промяна на конете – движещата транспортна мощ през ХІХ век. По-нататък предложение за инженерното оборудване са представяни на Наполеон Трети през 1856 година и на Уилям Гладстон през 1865 година, а Дейвид Лойд Джордж стартира концепцията на Парижката мирна конференция през 1919 година.13 000 души работят по градежа на тунела в най-напрегнатия миг. Десет от тях намират гибелта си на градежа.Англичанинът Греъм Фаг и французинът Филип Козет са първите, които се срещат на пробива на тунела през 1990 година. Не се срещат тъкмо по средата, тъй като британците изграждан по-дългата половина.Средната дълбочина на тунела е 50 метра под морското дъно, а най-ниската е 75 метра под него.Всъщност тунелите са три там долу – два железопътни и дребен обслужващ за приложимост в незабавни случаи.11 пробивни машини са изхабени за пробиването на тунела под Ламанша. Заедно те тежат 12 000 тона (повече от Айфеловата кула), като всяка има дължина равняваща се на две футболни стадиони.Средно 60 000 пасажери минават през тунела всеки ден, дружно с 6400 камиона, 140 рейса и 7300 автомобила.Три пожара стават в тунела – през 1996 година, 2006 година и 2012 година – и са задоволително съществено, с цел да доведат до затварянето на оборудването за прочут интервал. Най-поразяващият е този от 18 ноември 1996 година развалил 500 метра от тунела, засегнал действието ме за 6 месеца. Сега тунелът има конфигурирана пожарогасителна система.В Тунела под Ламанша са регистрирани и блокирания на влакове. На 18 декември 2009 година пет влака на компанията Eurostar се скапват, като блокират долу 2000 пасажери за 16 часа, без ток, а доста от тях - без храна и вода.През 2012 година през тунела минава и олимпийският огън на път за града-домакин Лондон.Влаковите композиции са дълги 775 метра – съвсем колкото 8 футболни стадиони.Обшивката на тунела е построена по този начин, че да издържи 120 години.За прекосяване на тунела нормално отиват към 35 минути.Откакто през 2000 година е са въведени правила за транспорт на животни, повече от 2 милиона кучета и котки са превозени през тунела под Ламанша.Британската кралица Елизабет Втора и френският президент Франсоа Митеран откриват тунела публично на 6 май 1994 година. Кралската свита пътува от гара Ватерлоо в Лондон до Кале във Франция със скорост от близо 130 км в час, а френският президентски отбор ги изпреварва от Париж до брега, с помощта на скоростен трен, движещ се със 300 км в час.За да взе участие в Тур дьо Франс през 2014 година, който започва в Лийдс, Англия, и финишира в Париж, английският колоездач Крис Фрум минава през обслужващия тунел и става първият направил този „ героизъм “. Съвсем не спазил ограничаването за скорост, като на моменти с над 60 км в час. Тунелът под Ламанша е сцена на страховитата телевизионна драма със заглавие „ Тунелът “, в която британски и френски детективи търсят сериен палач, оставил разчленени трупове на мъж и жена в двата края на оборудването.По-приятното приложение на тунела обаче е, че 12 милиона рози, се доставят през тръбата всяка година на Свети Валентин.26% от стоковата търговия сред Англия и континентална Европа минава през Тунела под Ламанша всяка година…
Предстоящият Брекзит е едно от нещата, което сигурно ще заплаши голямата роля, която тунелът под Ламанша играе като транспортно, само че и икономическо оборудване. И в случай че раздялата сред Европейски Съюз и Англия е тъмно събитие, то най-малко остава успокоението ча тунелът ще остане знак на хубавичко връзка сред Континента и Острова.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ