КРИБ: Бизнесът ще подкрепи бюджета, но под условие
Чиновниците с високи заплати да не се компенсират, за тези с най-ниските - индексация поради осигуровките + още 3%. Бизнесът ще поддържа бюджета, само че под изискване, Домусчиев предизвестява, че дефицитът ще помпа инфлацията.
От КРИБ продължаваме да сме обезпокоени от високите равнища на инфлация, защото всеки бюджетен недостиг в изискванията на цялостна претовареност в стопанската система ще увеличи още повече инфлацията, без значение каква е настоящата обстановка в горивата, храните или услугите. Това написа в позиция на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) за проектобюджета за 2026 година, която е оповестена във фейсбук профила на ръководителя на КРИБ Кирил Домусчиев.
В нея бизнесът слага своите условия в подмяна на поддръжката си за бюджет 2026. По-късно през днешния ден тристранката - бизнес, синдикати и изпълнителна власт, ще обсъдят финално параметрите. Работодателската организация упорства за по-решителни промени в обществения бранш, ограничение на разноските и ускорение на структурните промени в държавната администрация. Според бизнеса без сходни ограничения няма по какъв начин да бъде обезпечена дълготрайната финансова непоклатимост и преодоляването на инфлацията.
Ето какво цялата позиция:
В КРИБ имаше съществени полемики дали да подкрепим Бюджет 2026 в Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). От една страна, този годишен бюджет към този момент е значително изпълнен и държавното управление е сложено пред приключен факт за първите 7 месеца от годината. От друга страна, съвсем всички промени за понижаване на разноските са отсрочени за 2027 година, а ръководещата партия има болшинство и може да работи доста по-бързо и самоуверено. Все отново, премахването на автоматизмите и заплащането на осигуровки от всички са стъпки в вярната посока. Ето за какво, КРИБ ще сложи на днешното съвещание на НСТС следните точки като основа за приемане на поддръжката ни за Бюджет 2026:
1. Да не се индексират заплатите в бюджетния бранш на чиновници, които са над оптималния застрахователен приход, поради това, че ще стартират да заплащат своите осигуровки. Да се индексират единствено заплатите под оптималния таван, а на чиновниците с чиста заплата под 1000 евро – тя да се индексира с спомагателни 3%. Очевидно сътрудниците от синдикатите не са си свършили работата в доминирания от тях публичен бранш и са позволили шефове с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да управляват чиновници със заплати, близки до минималното заплащане. Индексирането на всички заплати на калпак по време на бюджетна рецесия ще е сигнал, че зимните митинги против неравнопоставеността не са чути.
2. Премиерът и министърът на финансите да изискат всяко министерство да показва по три разрешителни режими на година, които да минат на безмълвно единодушие. За всеки непредставен режим, Министърът на финансите да реже по 10% от издръжката на съответното ведомство.
3. Да се сформира лист от най-малко два огромни обекта за концесиониране или приватизация през идната година. Правителството ежеседмично демонстрира шокиращи управителен заплати на сдружения, затънали в задължения и загуби. Някои като Топлофикация София даже към този момент заплашват устойчивостта на цели системи. Когато частен бизнес губи пари, той банкрутира – а когато държавен губи пари, му дават още повече пари. Време е този парадокс да завърши!!!
4. Всички автоматизми да бъдат отстранени със законови промени в границите на 2026 година Да не се позволява и подписване на групови трудови контракти с автоматизми в бюджетния бранш, защото средствата идват от данъкоплатците, които не са страна по такива контракти.
5. Да се форсира съставянето на управническата стратегия на държавното управление като всички ограничения, които не участват в предизборната стратегия, да се показват предплатено на обществените сътрудници от икономическия или финансовия вицепремиер. Средносрочната фискална рамка би трябвало да стъпи върху управническата стратегия, с цел да вдъхва доверие и непоклатимост.
6. Да се сформира проект за понижаване на заетите в публичния бранш до реализиране на 2/3 от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз през 2028 година България е страна с 35 години съвременна пазарна стопанска система в историята си и в демографска рецесия – не е обикновено да вървим към обстановка, при която в бъдеща 5-милионна България всеки 2-ма работещи в частния бранш ще устоят 1 служител, 3-ма пенсионери и 1 неработещ. Математиката не излиза.
От КРИБ продължаваме да сме обезпокоени от високите равнища на инфлация, защото всеки бюджетен недостиг в изискванията на цялостна претовареност в стопанската система ще увеличи още повече инфлацията, без значение каква е настоящата обстановка в горивата, храните или услугите. Инфлацията може да бъде понижена под 2% единствено и само посредством осъществяване на бюджет с остатък и считаме, че подобен би трябвало да бъде формиран най-късно за 2028 година
Дано да бъдем чути и нашите оферти – признати.
На 24 юни финансовият министър Гълъб Донев показа проектобюджета за остатъка от 2026 година, който планува нов дълг от общо към 6 милиарда евро. Целта е да се овладее възходящият недостиг, който съгласно проектите би трябвало да бъде свален последователно до 3% от Брутният вътрешен продукт през 2027 година Приходите са заложени на 49,5 милиарда евро, а разноските – 56,8 милиарда евро, като част от финансирането ще пристигна посредством облигации на вътрешния и външния пазар.
Сред главните ограничения са унищожаване на автоматизирани обвързаности на заплати с минималната и междинната работна заплата, както и поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните чиновници. Предвижда се повишение на оптималния застрахователен приход, увеличение на винетките с 30%, разширение на тол системата и облагане на хазартните облаги. Част от администрацията и системите в Министерство на вътрешните работи и МО ще бъдат наранени поетапно, като се дава обещание опазване на чистите приходи посредством компенсиращи механизми.
Правителството залага и на засилен надзор против сивата стопанска система – посредством електронно фактуриране, по-строг мониторинг на електронната търговия и горивния бранш, както и блокиране на незаконни хазартни оператори. Капиталовите разноски възлизат на 9,3 милиарда евро, само че към 500 млн. евро планове с висок корупционен риск няма да бъдат финансирани.
