„Илюзия е да вярвате, че музиката изразява нещо"
На 6 април се навършват 50 години от гибелта на Игор Стравински (1882—1971), определян като един от най-значимите композитори на ХХ век, а от време на време и като една от най-влиятелните персони на столетието. Той става международно прочут с трите балета, написани по за балетната натрупа на Сергей Дягилев — „ Жар-птица “ (1910), „ Петрушка “ (1911/1947) и „ Пролетно свещенодействие “ (1913), с които трансформира метода, по който по-късните композитори преглеждат ритмичната конструкция, и утвърждава репутацията си на бунтовник в музиката. Предлагаме ви няколко фрагмента от неговите записки „ Хроника на моя живот “ (изд. „ Музика “, 1976 г.). В тях той разсъждава за музиката и за това как трябва и по какъв начин не би трябвало да се слуша тя — според Игор Стравински.
1. Способността да чувате музика когато и да е, като просто натиснете комутатор или пуснете запис, възпитава незадълбочено отношение към музиката, което заплашва да подкопае нейните основи. Навремето младите дами, които се смятаха за образовани, ядяха пасти в хола си и свиреха на пиано. Тези дни допускам, че към момента ядат, но пианото е затворено и слушат радио.
2. Пренасищането със звуци, колкото и разнородни да са, води до там, че хората престават да възприемат, изпадат в глупост и стават безразлични към всичко, даже към качество на творбите, които им се показват.
3. Не мога да понасям да се слуша музика със затворени очи! Зрителното разбиране на жеста и всички придвижвания на тялото, от които се ражда музиката, е последна належащо, с цел да се обхване тази музика в цялата ѝ цялост. Ония, които слушат със затворени очи, се успокояват, унасят се и това им харесва повече, в сравнение с самата музика.
4. Музиката би трябвало да се извършва, тъкмо както е написана, а не да се интерпретира.
5. Лично аз бих постоянно предпочел млада дама, която свири зле на пиано, пред друга, която единствено слуша. Тези, които сами са правили музика, схващат по-добре, а тези, които схващат, чуват по-добре.
6. Що се отнася до масите, имаме всички учредения да се опасяваме, че вместо да развият обич и схващане към музиката, актуалните способи за разпространяването й ще доведат до тъкмо противоположни резултати, т.е. до равнодушие и некадърност за схващане.
7. Трябва да докосвате музиката, а не просто да я слушате, тъй като когато я допираме, усещаме вибрациите.
8. Публиката преценя една музикална пиеса от начина, по който се извършва. Композиторите могат основателно да завиждат на ориста на художници, скулптори и писатели, които поддържат връзка непосредствено с публиката, без да прибягват до медиатори.
9. Експресивността в никакъв случай не е била свойство, присъщо на музиката: смисълът на съществуването на музиката въобще не е в това да бъде изразителна.
10. Феноменът на музиката ни е даден само, с цел да внесе ред във всичко съществуващо и преди всичко в връзките сред индивида и времето. За да може този феномен да се осъществя, има едно само, само че задължително условие — нужно е определено изграждане.
11. Емоциите, провокирани от музиката, нямат нищо общо с елементарните ни усеща и реакции на впечатления от всекидневния живот. Най-добре ще определим възприятията, подбудени от музиката, като ги отъждествим с ония усещания, които се пораждат у нас при съзерцаване архитектурните форми. Гьоте е схванал добре това и е споделил, че музиката е вкаменена архитектура.
12. Хората търсят в музиката нещо друго от това, което в действителност съставлява тя. За тях е значимо да знаят какво показва и какво е имал поради създателят, когато я е съчинявал. Те не могат да схванат, че музиката е нещо сама по себе си, без значение какво би им внушила.
13. Повечето хора обичат музиката, надявайки се да открият в нея чувства като наслада, тъга или естествени картини, фантазии, или просто желаят да я слушат и да не помнят „ прозата на живота “. Те търсят в музиката лекарство, афродизиак. Музиката щеше да е евтина, в случай че това беше нейната цел!
14. В музиката, повече от която и да е друга област на изкуството, разбирането се дава единствено на тези, които поставят някакви действени усилия. Само пасивното усещане не е задоволително.
15. Измама е, когато действителното музикално осъществяване е заместено от възпроизвеждането му на запис и филм, или посредством предаване на разстояние благодарение на електрически талази. Това е разликата сред ерзац и пълностоен артикул. Опасността се крие във все по-голямата консумация на този ерзац.
1. Способността да чувате музика когато и да е, като просто натиснете комутатор или пуснете запис, възпитава незадълбочено отношение към музиката, което заплашва да подкопае нейните основи. Навремето младите дами, които се смятаха за образовани, ядяха пасти в хола си и свиреха на пиано. Тези дни допускам, че към момента ядат, но пианото е затворено и слушат радио.
2. Пренасищането със звуци, колкото и разнородни да са, води до там, че хората престават да възприемат, изпадат в глупост и стават безразлични към всичко, даже към качество на творбите, които им се показват.
3. Не мога да понасям да се слуша музика със затворени очи! Зрителното разбиране на жеста и всички придвижвания на тялото, от които се ражда музиката, е последна належащо, с цел да се обхване тази музика в цялата ѝ цялост. Ония, които слушат със затворени очи, се успокояват, унасят се и това им харесва повече, в сравнение с самата музика.
4. Музиката би трябвало да се извършва, тъкмо както е написана, а не да се интерпретира.
5. Лично аз бих постоянно предпочел млада дама, която свири зле на пиано, пред друга, която единствено слуша. Тези, които сами са правили музика, схващат по-добре, а тези, които схващат, чуват по-добре.
6. Що се отнася до масите, имаме всички учредения да се опасяваме, че вместо да развият обич и схващане към музиката, актуалните способи за разпространяването й ще доведат до тъкмо противоположни резултати, т.е. до равнодушие и некадърност за схващане.
7. Трябва да докосвате музиката, а не просто да я слушате, тъй като когато я допираме, усещаме вибрациите.
8. Публиката преценя една музикална пиеса от начина, по който се извършва. Композиторите могат основателно да завиждат на ориста на художници, скулптори и писатели, които поддържат връзка непосредствено с публиката, без да прибягват до медиатори.
9. Експресивността в никакъв случай не е била свойство, присъщо на музиката: смисълът на съществуването на музиката въобще не е в това да бъде изразителна.
10. Феноменът на музиката ни е даден само, с цел да внесе ред във всичко съществуващо и преди всичко в връзките сред индивида и времето. За да може този феномен да се осъществя, има едно само, само че задължително условие — нужно е определено изграждане.
11. Емоциите, провокирани от музиката, нямат нищо общо с елементарните ни усеща и реакции на впечатления от всекидневния живот. Най-добре ще определим възприятията, подбудени от музиката, като ги отъждествим с ония усещания, които се пораждат у нас при съзерцаване архитектурните форми. Гьоте е схванал добре това и е споделил, че музиката е вкаменена архитектура.
12. Хората търсят в музиката нещо друго от това, което в действителност съставлява тя. За тях е значимо да знаят какво показва и какво е имал поради създателят, когато я е съчинявал. Те не могат да схванат, че музиката е нещо сама по себе си, без значение какво би им внушила.
13. Повечето хора обичат музиката, надявайки се да открият в нея чувства като наслада, тъга или естествени картини, фантазии, или просто желаят да я слушат и да не помнят „ прозата на живота “. Те търсят в музиката лекарство, афродизиак. Музиката щеше да е евтина, в случай че това беше нейната цел!
14. В музиката, повече от която и да е друга област на изкуството, разбирането се дава единствено на тези, които поставят някакви действени усилия. Само пасивното усещане не е задоволително.
15. Измама е, когато действителното музикално осъществяване е заместено от възпроизвеждането му на запис и филм, или посредством предаване на разстояние благодарение на електрически талази. Това е разликата сред ерзац и пълностоен артикул. Опасността се крие във все по-голямата консумация на този ерзац.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ