На 43 години съм и признавам, че се държа като

На 43 години съм и признавам, че се държа като малко капризно дете. Ожених се за първи път преди повече от 10 години. Това беше същинска обич, уважавах жена си. Тя ми оказа помощ да се оправя с доста проблеми и ме поддържаше прочувствено. Благодарение на нея съумях да се изправя на крайници, да стартира личен бизнес и сполучливо да израсна по кариерната стълбица.

Отношенията ни бяха положителни. Разбира се, от време на време сме се карали, само че това е обикновено за всяка двойка. Моята обичана също беше упорита и работлива. Имаше хубава работа, изкарваше положителни пари, тъй че нямахме никакви финансови проблеми. Семейството и приятелите ни постоянно са ни подкрепяли и помагали при потребност. Роди ни се наследник, живеехме в къща на село, купихме две коли – в резюме, нямаше от какво да се окайвам.

Чувствата последователно се охладиха. Превърнахме се в типична фамилна двойка, с доста отговорности. Преди шест месеца се влюбих в друга жена.

Започнах скрито да се срещам с любовницата си в различен град (ние сме от разнообразни градове). Направих своя избор и признах всичко на жена си. Не съм желал нищо от нея. Оставих й всичко. Исках единствено благополучие и мир за себе си.

Ожених се за обичаната жена и започнахме взаимния ни живот. Новата ми брачна половинка е просто прелестна – красива, интелигентна, обича ме, има ужасно възприятие за комизъм.

Но неотдавна се замислих за това по какъв начин се усеща някогашната ми жена в този момент. Ами синът ми? Накрая започнах да съзнавам какво съм направил. Съсипах живота на някогашната си жена, просто я унищожих. Трудно е даже да си показва какво е претърпяла. Съсипах живота на сина си, макар че не преставам да поддържам връзка с него, когато е допустимо.

Трудно ми е да допускам в щастливото бъдеще на новото ми семейство. Като цяло е мъчно да опиша какво става в душата ми.

Няма човек на света, който да ненавиждам толкоз, колкото себе си. Новата ми жена не схваща какво става с мен, стопирах да приказвам, да се усмихвам, даже не мога да я погледна в очите.

Но да поговоря с нея искрено нямам сили. Трудно е човек да признае виновността си на глас. Ситуацията се усложни, когато научих, че някогашната ми жена ме чака да се върна или по-скоро да оправим нещата сред нас. Тя към момента ме обича.

Вижте още: Дъщерята беше изтощена от безконечните прищявки на майка си

Сега съзнавам, че тя и синът ми ми липсват. Жалко, че направих такива нелепости от гняв. Да, сегашната ми брачна половинка ме обича доста и тя е просто невероятна жена, само че разбирам, че няма да имаме дружно деца и любовта един ден ще премине, в случай че това може да се назова обич, а не просто удивление. Така че, надали някой ще построи благополучие с мен в този момент.

Тези мисли не ми дават покой. Не знам по какъв начин да се оправя с всичко това. Не желая нищо към този момент. Това е моята история. Загубих толкоз доста поради личната си нелепост. Жалко, че унищожих живота на фамилията си.