На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на

На 4-ти октомври означаваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия неестествен сателит в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно прочут като космодрума Байконур) благодарение на ракета “Спутник ”, която е модифициран вид на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 “Семьорка ”. Датата 4-ти октомври 1957 година маркира импровизирано началото на галактическата ера, въпреки и “Спутник 1 ” да не е първият издигнат от човешка ръка уред, достигнал до галактическото пространство. Още дълги години преди този момент са провеждани суборбитални галактически полети. Ракетата на Вернер декор Браун “Фау 2 ” е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година Съединени американски щати съумява да изстреля винени мушици с “Фау 2 ” от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се трансформира първата маймуна, достигнала галактическото пространство след изстрелване с “Фау 2 ”.

Но “Спутник 1 ” е първата машина, която доближава до орбита – изстрелването му маркира момента, в който човечеството дефинитивно придобива дарба да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха реализирани невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развиване, което чакахме. Уви, напредъкът е постоянно по-бавен, в сравнение с ни се желае. Човешки крайник към момента не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са към момента мираж. Но развиването на самата сателитна технология беше стремглаво. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха налични за дребни компании и организации, даже за запалянковци, разполагащи с малко повече средства. За създаването и изстрелването на дребен неестествен сателит са нужни единствено хиляди, а не милиарди долари, както беше единствено допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите – една гражданска война, която малко на брой чакаха.

Ето в резюме ранната история на галактическата конкуренция.

“Спутник 1 ” е много неугледен спътник. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 кг, четири радио антени и на практика неналичието на каквито и да е научни принадлежности, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на “Спутник 1 ” се свеждат единствено до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на Съединени американски щати, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на Съюз на съветските социалистически републики, само че не съумява да планува реакцията на обществеността. Спътникът може да не е незабравим, само че е първи в историята и е реализиран от страна с неразбираеми планове по отношение на Запада. Според галактическия специалист Роджър Лейниъс (източник) изстрелването на “Спутник 1 ” има върху обществеността резултат, съпоставим с този на нападението над Пърл Харбър. Това е потрес за американците и дните след полета влизат в историята под израза “Кризата Спутник ”. За жителите на Съединени американски щати нощта на 4-ти против 5-ти октомври 1957 година може да се опише единствено с една дума – нервност. Последвалите действия на Съюз на съветските социалистически републики не разрешават на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа смяна – на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия сателит, е изстрелян още един – “Спутник 2 ” с кучето Лайка на борда.

Лейниъс споделя, че след фурора към “Спутник 1 ” и “Спутник 2 ” доста хора почват да упрекват администрацията на Айзенхауер поради това, че е разрешила на Съюз на съветските социалистически републики да напредне в галактическата конкуренция. Съществувало е известно разбиране, че Айзенхауер е незапознат човек, който единствено се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на Съединени американски щати. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и водач на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че би трябвало да бъдат взети ограничения. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година става ясно, че финансирането на галактическите действия в Съединени американски щати е незадоволително, а организацията – безредна. Джордж Рийди, асистент на Джонсън, споделя следното: “Простичък факт е, че към този момент не можем да считаме руснаците за изоставащи в софтуерно отношение. Отнело им е четири години, с цел да наваксат във връзка с атомната бомба и девет месеца, с цел да наваксат във връзка с водородната бомба. Сега ние сме тези, които би трябвало да наваксаме с техния сателит ”.

Политическият климат по времето на “Кризата Спутник ” е следният: републиканците най-сетне са пристигнали на власт, откакто през ранните години от Студената война ръководят демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема огромни негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след нашествието на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците употребяват събитията, с цел да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия подем в огромни елементи от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с сполучливия полет на “Спутник 1 ” и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме поврат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги упрекват в безучастие във връзка с Съюз на съветските социалистически републики и Студената война.

Администрацията на Айзенхауер подхваща бързи ограничения, с цел да възвърне доверието на американските жители в качествата на Съединени американски щати. Още преди полета на “Спутник 1 ” американците са работили по план за собствен сателит. Ходът на този план с име “Вангард ” бил даден още през 1955 година, като задачата била извеждането на дребен сателит в границите на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в интервала сред 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското държавно управление продължава да разчита на “Вангард ” даже след полета на “Спутник 1 ”, само че първото американско изстрелване е пагубно. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка.

Аварията на ракета “Вангард ” с първия неестествен сателит на Съединени американски щати на 6-ти декември 1957 година. Photo credit: NASA

Накрая армията е тази, която избавя ситуацията. Още през 1952 година Вернер декор Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и с помощта на тях се развил стремглаво планът “Редстоун ”, който довел до появяването модерните за времето ракети “Юпитер-С ”. Причината, заради която американското държавно управление се е доверило към средата на 50-те години на плана “Вангард ”, а не на концепциите на декор Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична информация: НАСА).

След настъпването на “Кризата Спутник ”, когато ножът опира до кокала, към този момент няма по какъв начин – дадена е зелена светлина на екипа на декор Браун да възобнови от дълго време зарязания план за сателит “Експлорър ” и в границите на извънредно малко време е проведено изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета “Юнона 1 ” (вариант на “Юпитер-С ”) извежда благополуно първия американски сателит в орбита – “Експлорър 1 ”.

Изстрелването на спътника единствено частично успокоява пристрастеностите в Съединени американски щати. Администрацията на Айзенхауер взема решение да инициира дълбоки промени в метода, по който се работи по ракетните стратегии. През лятото на 1958 година Конгресът утвърждава законопроект за основаването на профилирана галактическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която би трябвало да оглави космонавтиката на Съединени американски щати, публично заработва на 1-ви октомври 1958 година – по-малко от година след изстрелването на “Спутник 1 ”. Тази организация е НАСА и до ден сегашен тя управлява главните галактически планове на Съединените щати.

Нищо обаче не се случва бързо – най-малко през първите пет-шест години от конкуренцията Съюз на съветските социалистически републики са първи в съвсем всяка една галактическа област. През 1959 година руски уред се разрушава за пръв път в повърхността на Луната – “Луна 2 ”. Същата тази година излетява и автоматизираната лунна станция “Луна 3 ”, която за пръв път обикаля Луната и прави фотоси на противоположната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година “Луна 9 ” прави първото меко кацане на Луната и изпраща фотоси от нейната повърхнина.

Едва през втората половина на 60-те американците освен наваксват, само че и изпреварват Съюз на съветските социалистически републики. Първите роботизирани станции, които доближават Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат доста повече летателни часове от съветските си сътрудници.

Днес времената са разнообразни – НАСА и Русия към този момент не се надпреварват, а работят взаимно. Благодарение на това съдействие от 2000 година до ден сегашен има непрекъснато наличие на хора в космоса на борда на “Международната галактическа станция ”. Руско-европейското съдействие роди плана “ЕкзоМарс ”, а първата задача от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, към този момент работи в орбита към Червената планета – “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”. Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхнина, а от няколко години насам пилотирана стратегия има и Китай. Бъдещето въпреки всичко наподобява да лежи в частното предприемачество, съдейки по огромните триумфи на СпейсЕкс в региона на възвращаемите ракетни технологии.