На 4 април Православната църква чества преподобни Йосиф Песнописец, съчинил

На 4 април Православната черква празнува преподобни Йосиф Песнописец, съчинил хвалебствени песни за възхвала на светиите и Божията майка, които и до през днешния ден се извършват по време на богослуженията. 

Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия при започване на девети век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали положително обучение на своя наследник, който още от дребен придобил високи добродетели и напреднал в проучване на Свещеното Писание. Той бил дете, когато родината му била нападната от врагове. За да се избави, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.

Младият инок изпълнявал с старание всички манастирски отговорности. Проявил цялостно смирение, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благоверен живот и се удивлявали на огромната му мъдрост. След известно време в Солун пристигнал св. Григорий Декаполит. Той се срещнал с младия Йосиф – към този момент духовник, и доста го обикнал.

По това време животът на Христовата черква на Изток бил обезпокоен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и грубо измъчвани. 

Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. 

Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф, облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата. Думите им били като утринната роса, която съживява цветята и полската трева, повехнала от дневния задух. Съживявали малодушните, съмняващи се човешки сърца, повехнали като че ли от зноя на еретическите учения. 

После мнозина монаси се обърнали с молба към преподобния Григорий да изпрати блажения Йосиф - умел в словото, телесно здрав и заради това кадърен да предприеме дълъг път - в античния Рим при православния папа Леон Трети и при всички тамошни православни, с цел да извести за гонението против светата Църква, надигнато в Цариград. Те разчитали, че православните от Рим ще окажат помощ на гонените, ще опровергаят неправилните догмати и ще затворят хулните уста на еретиците. Така Йосиф, се качил на транспортен съд и отплувал за Рим. Ала съидейниците на царя, прислужниците и помощниците му при изтезанията, като разбрали, че мнозина, гонени от иконоборството, отпътуват от столицата за други страни, почнали скрито да устройват по пътищата, сухопътни и водни, разбойнически засади, залавяли бегълците и ги прибирали в ръцете на иконоборците. Не останало загадка за тях и това, че православни монаси изпращат преподобни Йосиф на запад, в Рим. Те наговорили морските разбойници да го атакуван и преподобният попаднал в ръцете на враговете. Те разрушили кораба, заловили и всички спътници на преподобния Йосиф и ги откарали в Крит, при иконоборците, където преподобният, окован в тежки вериги, бил хвърлен в тюрма. Преподобни Йосиф прекарал в тъмницата шест години; и не щеш ли страшна гибел постигнала безчестния цар Лъв Арменец: през нощта в навечерието на празника Рождество Христово той бил погубен от своите бойци в църквата, по време на утренята. А в същия този час преподобният Йосиф в критската тюрма бил прочут за гибелта на мъчителя и по знамение освободен от веригите от свети Николай, който му се явил. Той станал; вратите на тъмницата от единствено себе си се разтворили и той излязъл, без тъмничната стража да разбере. Видял по какъв начин някаква невидима мощ го носи по въздуха. Скоро се озовал покрай Констнтинопол, на огромния път, който води към града, и популяризирал Бога за това предивно знамение. Йосиф влезнал в града, само че не намерил измежду живите своя обичан отец Григорий Декаполит - той бил отпътувал при Господа, - видял единствено неговия възпитаник, блажени Йоан, и дружно с него доста скърбял на гроба на свети Григорий, че не е почетен да завари светия отец измежду живите. 

Не след дълго и Йоан отпътувал при Господа и бил заровен покрай свети Григорий. След това преподобни Йосиф се преселил на друго място, насаме и безмълвно, което се намирало отвън града, близо до църквата на свети Йоан Златоуст. Заселвайки се тук, съградил черква в името на свети Николай, пренесъл в нея мощите и на двамата отци, Григорий и Йоан, устроил манастир и събрал приятелство. Тук при преподобни Йосиф непрекъснато се стичали голям брой духовни и всемирски люде да слушат неговото боговдъхновено обучение, тъй като благодатта на Светия Дух се леела като река от устата му посредством неговите сладостни речи. През царуването на Теофил още веднъж се надигнала против Църквата бурята на иконоборството, още веднъж мнозина били подложени на гонения и страдания. Тогава и преподобният наш отец Йосиф песнописец поради безстрашното и намерено изобличаване на ереста бил пропъден в Херсон, където прокиснал във вериги и премеждия до гибелта на Теофил. 

Царица Теодора, която след гибелта на Теофил приела престола дружно със сина си Михаил, и която дружно със светейшия патриарх Методий възстановила православието, възвърнала Йосиф в Цариград. Свети Игнатий, който приел престола след преставянето на свети Методий, направил преподобния Йосиф съдопазител на великата Божия Константинополска Църква. 

Заради добродетелния живот и поради изливащите се из устата му премъдри и душеспасителни речи, които обръщали мнозина в пътя на спасението, преподобният Йосиф бил прекомерно обичан на светейшия патриарх и на целия нравствен и мирски чин. Изминали няколко години и преподобният Йосиф поради изобличаването на беззаконието още веднъж претърпял заточение от брата на царя, Варда, пръв държател след него. Като не се боял от Бога и не се срамувал от хората, Варда тежко нарушил законите на църквата, разделяйки се със законната си брачна половинка без виновност от нейна страна и вземайки за жена една своя родственик. Преподобният Йосиф го изобличил намерено, както в миналото свети Йоан Предтеча Ирода, заради което Варда го преследвал и му правел зло. Същата орис постигнала и светейшия патриарх Игнатий, който претърпял от беззаконника Варда заточение и доста беди. 

Когато пък прислужниците на царя умъртвили Варда (и той умрял с шум), а след него и цар Михаил също изгубил живота си от своите доближени и царството получил Василий Македонецът, свети Игнатий и преподобният Йосиф били върнати в Цариград и Игнатий още веднъж приел своя трон, а Йосиф - предходната си служба - съдопазител. 

Не единствено светейшият Игнатий, само че и неговият правоприемник Фотий обичали и почитали свети Йосиф Песнописеца. Фотий връчил на преподобния цялото църковно ръководство, нарекъл го човек Божий, ангел в плът и отец на отците, и наредил на целия си клир да одобри преподобния Йосиф за нравствен отец, всеки да разкрива пред него съвестта си и да изповядва прегрешенията си. Като имал проницателност, преподобният виждал скриваните грехове, само че не изобличавал грешника, а го наставлявал с увещателни слова, до момента в който изповядващият се, умилителен, не изповядал тайното си безвластие. 

Йосиф бил мощен в боговдъхновените си речи и можел елементарно да обръща неверните към смирение. Йосиф живял доста години и достигнал дълбока напреднала възраст, до момента в който паднал в телесна отпадналост от многото писания, в които се подвизавал от млади години - от поста, гоненията поради правдата, от веригите и тъмницата, от грижите за уреждането на църковните каузи, от украсяването с песнопения на празниците и паметта на светиите и от огромната грижа за спасението на човешките души. Преди да си тръгне от света, в края на светата четиридесетница, той се разболял и в сънно привидение поучил от Бога уведомление за своето скорошно преставяне. В светия Велик петък на доброволните Христови премеждия той описал всичките поверени му църковни движимости и каузи и ги изпратил на патриарх Фотий. След това, като се готвел да си замине, почнал да се моли на Бога с тези думи:
- Благодаря ти, Боже мой, че ме пазеше през всички дни на живота ми в сянката на Твоите криле! И в този момент, опази до край духа ми и ми подари безбедно да мина князете на тъмата и въздушните страхове и да не послужат за наслада на врага прегрешенията на моя живот, осъществени от мен по неведение. Слово на Отца, запази Твоето стадо и отбрани до края на времената създанието на Твоята десница. Бъди асистент на възлюбените синове на Твоята черква. На Светата Църква, Твоята булка, подари безконечен мир и несмущавана тишина; просвещавай царското свещенство с Твоите дарове; покори гордия Велиар под нозете на бранителите на православната религия, отклони от Църквата всички нездравословни за душата ереси. А на моята душа подари мирна и кротка разлъка с тялото. Недостоен съм да числя се към цифрата на Твоите свети угодници, у които е обитавал Дух Свети - тъй като съзнавам, че съм неверен пред Тебе, - само че Ти, безпределно Благият, не гледай греховете ми, само че ме направи заслужен за участта на Твоите синове. Като приключил молитвата и се причастил с Божествените Тайни, преподобният Йосиф благословил всички, които били при него, въздигнал ръце към небето и със ярко и радостно лице предал на Бога светата си душа. Отвсякъде се стекли голям брой монаси и миряни; мнозина плачели, едни наричали умрелия собствен отец, други - педагог, някои покровител, други - утешител, а някои преподавател, ментор и лидер към спасението. Сега, като следва в небесните селения пред Божия трон, той пее ангелските песни, като популяризира и възхвалява Отца и Сина и Светия Дух, триединния Бог на веки. Амин.

/Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски/