На 35 години тя започва отначало, сама в чужда страна,

На 35 години тя стартира изначало, сама в непозната страна, без нито една фотография или писмо от предходния си живот - единствено една нищожна стая с голи бели стени. Но това е домът ѝ и първото място, което има за себе си след живот в сянка.

Чае-ран е измежду многото дами, избягали от Северна Корея, след което стават жертви на трафик и полова употреба в Китай, където несъответствието сред половете е основал черен пазар на булки, написа Си Ен Ен.

Снимка: iStock

Близо две десетилетия по-късно тя съумява да избяга за повторно през Лаос и Тайланд. Но съгласно специалистите опциите за други хора да поемат по същия път са се свили след началото на пандемията - което оставя безброен брой севернокорейски девойки и дами в капан на иго.

Чае-ран има семейство в Северна Корея и наследник, който е оставила в Китай. Затова изданието крие самоличността ѝ и употребява псевдоним, с цел да не навреди на околните ѝ.

Бягство и употреба

Първото си бягство Чае-ран подхваща след довеждане докрай на гимназията. Назначават я на работа във въглищна мина.

Баща ѝ и множеството хора в селото покрай китайската граница се занимават точно с това, само че тийнейджърката не желае да прекара живота си в тежък труд надълбоко подземен.

Тя взема решение, че желае да помогне на фамилията си и по тази причина, без да каже на майка си, дружно с другарка напущат дома си благодарение на човек, който ги прекарва до Китай.

Но откакто стигат от другата страна, двете девойки са качени в коли и откарани в Северозападен Китай, където им дават избор: да забавляват клиенти в бар или да се омъжат за китаец.

Те са гледали развлекателно предаване, което е безусловно неразрешено в страната

„ Исках да се разплача, само че знаех, че даже и да го направя, нищо няма да се промени. Осъзнах, че не мога да работя в бар, тъй че ми оставаше единствено една опция - да се омъжа за китаец “, спомня си Чае-ран.

Така прави избора си и повече в никакъв случай не вижда приятелката си.

А мъжа, който я е купува се оказва китайски фермер, осем години по-възрастен от нея.

„ Не харесвах мъжа, тъй като беше невисок, само че не желаех да бъда продадена още веднъж, по тази причина си мълчах “, споделя тя.

Жената е заведена в селото на бъдещия си брачен партньор, ситуирано в планините на североизточната провинция Хъбей, покрай столицата Пекин.

„ Честно казано, те изглеждаха по-бедни от моето семейство. Къщите в селото бяха направени от тиня и камъни, а прозорците нямаха стъкло, а тънка хартия “, споделя Чае-ран.

Той избърса очите си с бяла кърпичка по време на тирада

Много хора напущат изолираната си татковина с вярата да намерят независимост и благоприятни условия, само че щом преминат китайската граница, са трафикирани. В едно от следствията на основаната в Лондон организация Korea Future Initiative (KFI) от 2019 година се твърди, че десетки хиляди севернокорейски девойки и дами са експлоатирани по този метод, в това число някои от тях на 12-годишна възраст.

Мъжете са доста повече от дамите в Китай, което значително се дължи на някогашната политика за едно дете и обичайното желание на фамилиите към синовете. Според откриватели и организации, които оказват помощ на бежанците, трафикантите на хора се пробват да запълнят този дефицит, като продават севернокорейски девойки и дами - някои от тях за брак, до момента в който други са заробени в обществени домове.

Според отчета откакто жертвата влезе в насилствен брак, тя постоянно е изнасилвана, не ѝ се дава различен избор, с изключение на да има деца, и е принуждавана да се занимава с домакински или физически труд.

В други отчети на Държавния департамент на Съединени американски щати и правозащитни групи, в това число Human Rights Watch, се стига до сходни изводи.

Чае-ран съобщи, че по този начин нареченият ѝ „ брачен партньор “ не се е отнасял зле с нея, само че от нея се е изисквало да му се подчинява и той я е представял като своя брачна половинка. В рамките на осем седмици откакто е продадена, Чае-ран забременява. Тя споделя, че не е желала да има дете от него и се е пробвала да провокира импровизиран аборт, само че не е съумяла и е родила наследник.

„ Бебето беше толкоз красиво. Когато видях красивото си бебе, трансформирах решението си “, споделя дамата и добави, че в един миг се е примирила, че ще живее в Китай до края на живота си.

Живот в сенките

Жертвите на трафик на хора като Чае-ран нямат огромен избор. Китай счита севернокорейските бежанци за стопански мигранти и ги депортира наложително назад в Северна Корея, където като хипотетични дезертьори ги чака затвор, вероятни изтезания или нещо по-лошо, споделят деятели.

Снимка: iStock

Това принуждава бежанците да живеят в сянка, без юридически статут или отбрана, постоянно не могат да приказват езика и нямат опция да се свържат с околните си вкъщи.

Няколко години по-късно фамилията на Чае-ран и брачна половинка ѝ се реалокират в непосредствен град, където тя си намира работа като миячка на чинии. По-късно, когато стартира да учи китайски език, тя работи в супермаркет, магазин за чай и като пощальон за доставка на храна.

През този интервал тя се среща и с други севернокорейски бежанци в същото състояние, чийто статут е обществено прочут в селото, споделя тя.

Според отчета на KFI пазаруването на севернокорейска брачна половинка е „ постоянно известно на локалната общнос “ ", само че рядко се оповестява на управляващите. Някои локални поданици настояват, че в противоположен случай селото им не би оживяло, поради изкривеното съответствие сред половете и намаляващата раждаемост в Китай.

Някои от бежанците в града, като Чае-ран, нямат документи за идентичност и живеят под прикритие от боязън да не бъдат задържани и депортирани назад в Северна Корея - което значи, че постоянно са лишени от благоприятни условия за работа, достъп до здравни грижи и опция за свободно напредване. Но някои други имат документи, които им дават по-добър достъп до запаси.

Според откриватели и специалисти управляващите в някои елементи на Китай са почнали да издават по този начин наречените „ позволения за престояване “ на севернокорейски дами, омъжени за китайски мъже, против огромни суми.

Предполагаемо ликвидиране през февруари 2023 година се оказва гибел от апетит

Това не са публични държавни персонални карти, а по-скоро документ, употребен от китайските сили за социална сигурност за задачите на наблюдението, споделя Ким Чонг А, някогашна севернокорейска бежанка, която е била трафикирана в Китай, а в този момент началник на организацията „ Права за севернокорейските дами “ (RFNK).

Бягството

Синът на Чае-ран е единственото нещо, което я задържа в Китай през всичките тези години, само че тя усеща, че не може да продължава да живее в  изолация. Когато подмята на сина си, тогава 16-годишен, концепцията да избяга в Южна Корея, той споделя, че не желае да отпътува.

Тя обаче намира връзки и през април предходната година отпътува  до южната граница на Китай, без да каже нито на фамилията, нито на сина си.

Чае-ран стига до Тайланд, където се предават на локалната полиция и са настанени в тайландски център за задържане.

Служител на южнокорейското посолство оказва помощ за организирането на възможното пътешестване на Чае-ран до Южна Корея, като посещава нея и други севернокорейски бежанци в ареста и им носи храна.

Нов живот в Южна Корея

В края на май Чае-ран най-сетне идва в Южна Корея. Тя минава през инспекции за сигурност и прекарва известно време в център, който учи дезертьорите да се асимилират в обществото, преди най-сетне да стартира новия си живот през ноември.

Снимка: iStock

С финансовата поддръжка на държавното управление тя наема едностаен апартамент и си купува уреди като пералня и тв приемник. Църкви и организации с нестопанска цел ѝ оказват помощ да се снабди с съществени артикули като зимни одеяла, принадлежности и съдове.

Но даже и с поддръжката, приспособяването към живота в Южна Корея, постоянно е мъчно за бежанците.

Някои от тях разказват, че се борят с културен потрес, самотност, безработица или неприятни условия на труд, както и с враждебността на южнокорейците, изключително през последните години, когато Северна Корея усили напрежението в прилежащите си страни.

През това време все по-малко дезертьори са пресекли границата, с цел да стартират нов живот. По данни на Министерството на обединяването предходната година в Южна Корея са влезнали единствено 196 севернокорейци - повече от предходните две години по време на пандемията, само че внезапно по-малко от равнищата преди пандемията. А множеството от тези дезертьори са напуснали Северна Корея от дълго време, като са останали в трети страни в продължение на години, преди да дойдат в Сеул.

Засега Чае-ран възнамерява бъдещето си. Тя се надява един ден да посети Китай като екскурзиант с новополучения си паспорт, с цел да види сина си, с който е съумяла да се свърже посредством своята снаха в Китай. Получила е документ за бариста, работи върху шофьорската си брошура и е подала заявление за присъединяване в курс за грижа за ноктите.

Макар че може да е непостижимо да започнеш изначало - изключително в страна със обществена стигма против севернокорейските дезертьори - тя е решена да се оправи.

„ Ще се изправя пред всичко. Наясно съм с дискриминирането против хора като мен в това общество, само че колкото и да е неприятно, ще е доста по-добре, в сравнение с да пребивавам в Китай “, споделя дамата.

Продължи да четеш