30 януари 1649 г. Чарлз І е обезглавен
На 30 януари 1649 година е обезглавен Чарлз І.
Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се трансформира в отличен кавалерист и работи уверено като крал. Лошото водене на държавните каузи (традиция от татко му) е основа на спора с Народното събрание, бъдещата Гражданска война и изтезанието на Чарлз.
Чарлз наследява непрекъснатите стопански проблеми на татко си. Парламентът отхвърля да отпусне дотации на краля, откакто той не обръща внимание на недоволствата на благородниците. Огромното и отрицателно въздействие на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам, което не се утвърждава от нацията, води до огромно неодобрение. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 година провокира удовлетворение измежду висшата аристокрация. В интервала от 1625 до 1629 година Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, само че по-късно не е свикван 11 години и кралят ръководи независимо. Чарлз финансира ръководството си посредством продажба на търговски монополи и такса, която се желае от морските градове, за това че позволяват военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, защото кралицата постанова свои протежета в държавното управление. Хенриета се интересува повече от персоналните си ползи, в сравнение с от тези на страната.
Проблемите в Шотландия поставят завършек на 11 годишното персонално ръководство на Чарлз и открива пътя за Гражданска война. Чарлз се пробва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са едва готови и екипирани заради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента още веднъж през 1640 година. Още на първото съвещание обаче стават ясни непримиримите различия сред членовете на Народното събрание и краля и Чарлз още веднъж разпуска Народното събрание. Това съвещание остава в историята като " Късия парламент ". Няколко месеца по-късно кралят е заставен още веднъж да свика Народното събрание, само че този път Народното събрание съумява да се наложи.
Още на първото съвещание се вземат значими решения:
(1) не разрешава се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) само Народното събрание може да събира налози.
Този парламент продължава да заседава до 1660 година, по тази причина е наименуван " Дългия парламент ". Чарлз не приема препоръчаните от Народното събрание решения и спорът се изостря. През януари 1642 година кралят се пробва да арестува някои членове на Народното събрание, само че не съумява. В резултат на борбата избухва Английската гражданска война (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз подвига армията си против парламентарните сили през 1642 година откакто се отдръпва в Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя против селяните и дребната аристокрация, които поддържат бързо издигащата се междинна класа и търговците, най-вече пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, до момента в който по-гъсто обитаемоте и стопански развити южни и източни графства подкрепят Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов запас предопределя успеха на войските на Парламента. Първата огромна борба е през 1642 година при Еджхил - и двете страни настояват че са победили. Две години по-късно се организира борба при Марстън мур, където кралските сили са разрушени от парламентарните. След тази борба Оливър Кромуел основава така наречен New model army (организирана е първата тилова работа, посредством която се покачва боеспособността, по-бързо се доставят войските с муниции и се оказва по-бърза помощ на ранените).
В резултат от това през 1645 година кралските сили са дефинитивно разрушени в борбата при Нейзби. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, само че те го предават на Народното събрание. През 1649 година Чарлз е съден за държавна измяна и е приет за отговорен с подписите на 58 от съдиите (специалният арбитражен съд се е състоял от 135 съдии, от които единствено 68 са взели участие в заседанията). На 30 януари 1649 година с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.
Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се трансформира в отличен кавалерист и работи уверено като крал. Лошото водене на държавните каузи (традиция от татко му) е основа на спора с Народното събрание, бъдещата Гражданска война и изтезанието на Чарлз.
Чарлз наследява непрекъснатите стопански проблеми на татко си. Парламентът отхвърля да отпусне дотации на краля, откакто той не обръща внимание на недоволствата на благородниците. Огромното и отрицателно въздействие на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам, което не се утвърждава от нацията, води до огромно неодобрение. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 година провокира удовлетворение измежду висшата аристокрация. В интервала от 1625 до 1629 година Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, само че по-късно не е свикван 11 години и кралят ръководи независимо. Чарлз финансира ръководството си посредством продажба на търговски монополи и такса, която се желае от морските градове, за това че позволяват военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, защото кралицата постанова свои протежета в държавното управление. Хенриета се интересува повече от персоналните си ползи, в сравнение с от тези на страната.
Проблемите в Шотландия поставят завършек на 11 годишното персонално ръководство на Чарлз и открива пътя за Гражданска война. Чарлз се пробва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са едва готови и екипирани заради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента още веднъж през 1640 година. Още на първото съвещание обаче стават ясни непримиримите различия сред членовете на Народното събрание и краля и Чарлз още веднъж разпуска Народното събрание. Това съвещание остава в историята като " Късия парламент ". Няколко месеца по-късно кралят е заставен още веднъж да свика Народното събрание, само че този път Народното събрание съумява да се наложи.
Още на първото съвещание се вземат значими решения:
(1) не разрешава се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) само Народното събрание може да събира налози.
Този парламент продължава да заседава до 1660 година, по тази причина е наименуван " Дългия парламент ". Чарлз не приема препоръчаните от Народното събрание решения и спорът се изостря. През януари 1642 година кралят се пробва да арестува някои членове на Народното събрание, само че не съумява. В резултат на борбата избухва Английската гражданска война (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз подвига армията си против парламентарните сили през 1642 година откакто се отдръпва в Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя против селяните и дребната аристокрация, които поддържат бързо издигащата се междинна класа и търговците, най-вече пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, до момента в който по-гъсто обитаемоте и стопански развити южни и източни графства подкрепят Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов запас предопределя успеха на войските на Парламента. Първата огромна борба е през 1642 година при Еджхил - и двете страни настояват че са победили. Две години по-късно се организира борба при Марстън мур, където кралските сили са разрушени от парламентарните. След тази борба Оливър Кромуел основава така наречен New model army (организирана е първата тилова работа, посредством която се покачва боеспособността, по-бързо се доставят войските с муниции и се оказва по-бърза помощ на ранените).
В резултат от това през 1645 година кралските сили са дефинитивно разрушени в борбата при Нейзби. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, само че те го предават на Народното събрание. През 1649 година Чарлз е съден за държавна измяна и е приет за отговорен с подписите на 58 от съдиите (специалният арбитражен съд се е състоял от 135 съдии, от които единствено 68 са взели участие в заседанията). На 30 януари 1649 година с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ