Пет традиционни рецепти за трапезата на Андреевден
На 30 ноември Българската православна черква уважава паметта на Свети Апостол Андрей, именуван още Първозвани, тъй като пръв измежду 12-те апостола е извикан да тръгне след Исус Христос.
Той е един от най-тачените светци в християнската черква, изключително значим мисионер на християнството на Балканите, обиколил всички Черноморски земи, споделя Росица Върбанова от Музей на мозайките - Девня с филиал Етнографска къща с. Кипра.
Според Евангелието Св. Апостол Андрей е брат Св. Апостол Петър и до края на виталния си път е проповядвал християнството измежду балканските причерноморски нации.
Умира в страдания и премеждия в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наименуван по-късно в иконографията „ Андреев “. Той се смята за деятел на православните славяни, тъй като ръкополага първия свещеник в Константинопол – Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и други През ІV век мощите на Свети Андрей са пренесени в Цариград и сложени в църквата „ Св. Апостоли “. През ХІІІ век, след завладяването на Цариград от кръстоносците, те са пренесени в италианския град Амалфи, където почиват и до през днешния ден.
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието, да вземем за пример в описа за нахранването на народа с пет хляба. Българската православна черква уважава светеца с празнична света литургия във всеки храм.
По нашето Черноморие той е уважаван наедно със Св. Никола като заповедник на морските стихии, а в Югозападна България има вярване, че е татко на Св. Никола.
Имен ден честват: Андрей, Андрея, Андриян, Дешка, Първан.
ЛЕГЕНДИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
В българския национален календар празникът е прочут като Андреевден, обичаен празник, отдаден на мечката, именуван още Мечкинден. В националната митология за него има забавни митове. Според една от тях Свети Андрей живеел като аскет в планината, обработвайки дребна равнища, само че един ден мечка изяла вола му.
Тогава светецът се разгневил и впрегнал мечката в ралото и изорал земята. Оттогава се има вяра, че Св. Андрей е заповедник на дивите животни, стопанин на мечките и се явява пред хората, яхнал мечка, с цел да прогони зимата и дългите нощи. Друго поверие споделя, че Св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил „ Който тебе не чества, да го язди твоя кон “.
Затова в избрани райони на България традициите и обичаите на този ден са свързани с помиряване на мечката, за която нашите предци са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока респект, тъй като е зложелател на вълците, които атакуват хората и стадата. Вярва се, че на този ден мечката обикаля къщите и в случай че не са й приготвили храна, изяжда децата, по тази причина се вари царевица, която тя доста харесва.
На този ден се споделя и легенда, в която белобрад дъртак санкционира зла мащеха, като трансформира завареното й момиче в златно, а родното й – в огромна черна мечка.
Както множеството празници в националния календар, и този е обвързван с последователността на сезоните, бележи началото на зимата. Традициите и обредите му са комбинация от езически и християнски ритуали, свързани с вярата за по-лека зима, за опазване на реколтата, за великодушна стопанска година.
Според националното вярване от 30 ноември денят стартира да пораства /„ наедрява “/ „ колкото просено зърно “, а слънцето да помръдва „ както пиле в яйце “. Затова в националната традиция този ден се назовава още Едрей, Едринден. В тази връзка народът ни отбелязва Андреевден като празник на семето /зърното/ – знак на плодородието, с него точно са свързани и редица традиции за празника.
В другите краища на България се назовава още Андреювден, Андрея, Ендрин, Ъдрей, Едревдън или Дрейовден.
С вярата за изобилие е обвързвана традицията /обредната практика/ в навечерието на празника да се варят в ново гърне разнообразни зърна – царевица, жито, грах, боб, леща или всичко, което се сее на равнищата.
Това се прави, с цел да едреят посевите, така както наедряват сварените зърна, с цел да бъде годината плодотворна и богата.
Рано преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа от сварените зърна – царевични, съгласно поверието, и ги хвърля нагоре в комина с думите: „ На ти, мечко, сварен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш индивидите и стоката! “, като има вяра, че „ мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората “.
След това всеки член от фамилията хвърля по малко в комина, за „ да израснат посевите високи “. Останалото количество се поставя на трапезата – хапнат всички, дава се и на домашните животни, с цел да бъдат плодовити. В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и благодат из махалата, а на други места не изваждат храната от вкъщи, с цел да не изнесат плодородието.
На особена респект на този ден са младите булки, които го честват, очаквайки също изобилие и здраве – да нарастват като деня и семената, да пълнеят с новите чеда, да раждат здрави и хубави деца.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
Според националните поверия и знания в региона на астрономията на този ден стартира повишаването на деня. Българската сентенция гласи: „ На Едрей ден стартира да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно “.
Всеки в дома би трябвало да хапне от варивото, с цел да е здрав през годината и да му наедрява шансът като варено зърно.От варивото се дава и на животните, с цел да пораства крепко потомството им.
На този ден честват и невестите, с което чакат благоволението на ориста – да нарастват и да раждат повече деца.
На Андреевден дамите не работят домашна работа – тъкане, шиене, пране, защото в случай че съблюдават възбраните, в къщата ще има изобилие.
На този ден честват: Андрей, Андриан, Андреа, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Първан, Дешо и техните производни.
Като знак на плодородието, зърнените култури – жито, нахут, царевица, боб, леща, грах, са главното наличие на обредната софра. Освен тях, стопанката на дома замесва пита и тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия са постни.
ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ
ПРЯСНА ПИТА
Необходими артикули: 1 кг брашно, 1 1/2 ч. ч. хладка вода, 1/2 ч. л. сода бикарбонат,. 1 ч. л. сол.
Начин на подготвяне:
В авансово пресятото брашно се прави „ кладенче “, сипват се водата и солта, содата с 2-3 капки оцет. Омесва се твърдо тесто. Оформя се питката, поставя се в намаслена тавичка. Отгоре се мокри с вода, набожда се с вилица. Пече се в мощна фурна, след което се завива в забрадка.
ФАСУЛ ЯХНИЯ С БУЛГУР
Необходими артикули:
500 г боб, 100 г булгур, 125 г масло, 2 сушени чушки, 2 моркова, доматено пюре, джоджен, сол.
Начин на подготвяне:
Сварява се бобът с чушките, морковите, доматеното пюре, джодженът и сол на усет с повече вода. Отделно булгурът се запържва в маслото, след което се изсипва в тавичка. Върху него се сипва свареният фасул и се залива с 3 ч. ч. бульон от варенето на боба. Ръси се с червен пипер и се пече, до момента в който остане на лой.
ВАРЕНИ ЖИТНИ И ПРОСЕНИ ЗЪРНА
Необходими артикули:
2 ч. ч. грухана пшеница, 1/2 ч. ч. просо, 1 ч. ч. захар, 1 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. л. канела.
Начин на подготвяне:
Изчистените и измити зърна се сваряват до омекване, като се варят в съответствие с водата 1:3. После се смесват със захарта, орехите, канелата.
ТИКВА С ОРЕХИ
Необходими артикули:
1 дребна тиква, 1-2 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. ч. захар, 2 ч. ч. прясно мляко, 4 яйца.
Начин на подготвяне:
Изчистената и нарязана на части тиква се задушава, като на дъното на тенджерата се поставя чинийка. Парчетата тиква се подреждат с кората нагоре. Сипва се 1 ч. ч. вода. Захлупват се и се варят. Когато са подготвени, им се маха кората, а месестата част се смачква. Разбиват се добре яйцата със захарта, поставят се орехите.Намазва се приблизително огромна правоъгълна тавичка с масло и се изсипва сместа. Пече се до приемане на коричка.
ВАРЕНА ЦАРЕВИЦА
Необходими артикули:
2 ч. ч. царевични зърна, захар или сол на усет.
Начин на подготвяне:
Почистените и измити зърна се сваряват, до момента в който омекнат добре, дори да „ разцъфтят “. Ядат се топли, по избор със сол и захар.
Той е един от най-тачените светци в християнската черква, изключително значим мисионер на християнството на Балканите, обиколил всички Черноморски земи, споделя Росица Върбанова от Музей на мозайките - Девня с филиал Етнографска къща с. Кипра.
Според Евангелието Св. Апостол Андрей е брат Св. Апостол Петър и до края на виталния си път е проповядвал християнството измежду балканските причерноморски нации.
Умира в страдания и премеждия в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наименуван по-късно в иконографията „ Андреев “. Той се смята за деятел на православните славяни, тъй като ръкополага първия свещеник в Константинопол – Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и други През ІV век мощите на Свети Андрей са пренесени в Цариград и сложени в църквата „ Св. Апостоли “. През ХІІІ век, след завладяването на Цариград от кръстоносците, те са пренесени в италианския град Амалфи, където почиват и до през днешния ден.
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието, да вземем за пример в описа за нахранването на народа с пет хляба. Българската православна черква уважава светеца с празнична света литургия във всеки храм.
По нашето Черноморие той е уважаван наедно със Св. Никола като заповедник на морските стихии, а в Югозападна България има вярване, че е татко на Св. Никола.
Имен ден честват: Андрей, Андрея, Андриян, Дешка, Първан.
ЛЕГЕНДИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
В българския национален календар празникът е прочут като Андреевден, обичаен празник, отдаден на мечката, именуван още Мечкинден. В националната митология за него има забавни митове. Според една от тях Свети Андрей живеел като аскет в планината, обработвайки дребна равнища, само че един ден мечка изяла вола му.
Тогава светецът се разгневил и впрегнал мечката в ралото и изорал земята. Оттогава се има вяра, че Св. Андрей е заповедник на дивите животни, стопанин на мечките и се явява пред хората, яхнал мечка, с цел да прогони зимата и дългите нощи. Друго поверие споделя, че Св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил „ Който тебе не чества, да го язди твоя кон “.
Затова в избрани райони на България традициите и обичаите на този ден са свързани с помиряване на мечката, за която нашите предци са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока респект, тъй като е зложелател на вълците, които атакуват хората и стадата. Вярва се, че на този ден мечката обикаля къщите и в случай че не са й приготвили храна, изяжда децата, по тази причина се вари царевица, която тя доста харесва.
На този ден се споделя и легенда, в която белобрад дъртак санкционира зла мащеха, като трансформира завареното й момиче в златно, а родното й – в огромна черна мечка.
Както множеството празници в националния календар, и този е обвързван с последователността на сезоните, бележи началото на зимата. Традициите и обредите му са комбинация от езически и християнски ритуали, свързани с вярата за по-лека зима, за опазване на реколтата, за великодушна стопанска година.
Според националното вярване от 30 ноември денят стартира да пораства /„ наедрява “/ „ колкото просено зърно “, а слънцето да помръдва „ както пиле в яйце “. Затова в националната традиция този ден се назовава още Едрей, Едринден. В тази връзка народът ни отбелязва Андреевден като празник на семето /зърното/ – знак на плодородието, с него точно са свързани и редица традиции за празника.
В другите краища на България се назовава още Андреювден, Андрея, Ендрин, Ъдрей, Едревдън или Дрейовден.
С вярата за изобилие е обвързвана традицията /обредната практика/ в навечерието на празника да се варят в ново гърне разнообразни зърна – царевица, жито, грах, боб, леща или всичко, което се сее на равнищата.
Това се прави, с цел да едреят посевите, така както наедряват сварените зърна, с цел да бъде годината плодотворна и богата.
Рано преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа от сварените зърна – царевични, съгласно поверието, и ги хвърля нагоре в комина с думите: „ На ти, мечко, сварен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш индивидите и стоката! “, като има вяра, че „ мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората “.
След това всеки член от фамилията хвърля по малко в комина, за „ да израснат посевите високи “. Останалото количество се поставя на трапезата – хапнат всички, дава се и на домашните животни, с цел да бъдат плодовити. В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и благодат из махалата, а на други места не изваждат храната от вкъщи, с цел да не изнесат плодородието.
На особена респект на този ден са младите булки, които го честват, очаквайки също изобилие и здраве – да нарастват като деня и семената, да пълнеят с новите чеда, да раждат здрави и хубави деца.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
Според националните поверия и знания в региона на астрономията на този ден стартира повишаването на деня. Българската сентенция гласи: „ На Едрей ден стартира да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно “.
Всеки в дома би трябвало да хапне от варивото, с цел да е здрав през годината и да му наедрява шансът като варено зърно.От варивото се дава и на животните, с цел да пораства крепко потомството им.
На този ден честват и невестите, с което чакат благоволението на ориста – да нарастват и да раждат повече деца.
На Андреевден дамите не работят домашна работа – тъкане, шиене, пране, защото в случай че съблюдават възбраните, в къщата ще има изобилие.
На този ден честват: Андрей, Андриан, Андреа, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Първан, Дешо и техните производни.
Като знак на плодородието, зърнените култури – жито, нахут, царевица, боб, леща, грах, са главното наличие на обредната софра. Освен тях, стопанката на дома замесва пита и тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия са постни.
ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ
ПРЯСНА ПИТА
Необходими артикули: 1 кг брашно, 1 1/2 ч. ч. хладка вода, 1/2 ч. л. сода бикарбонат,. 1 ч. л. сол.
Начин на подготвяне:
В авансово пресятото брашно се прави „ кладенче “, сипват се водата и солта, содата с 2-3 капки оцет. Омесва се твърдо тесто. Оформя се питката, поставя се в намаслена тавичка. Отгоре се мокри с вода, набожда се с вилица. Пече се в мощна фурна, след което се завива в забрадка.
ФАСУЛ ЯХНИЯ С БУЛГУР
Необходими артикули:
500 г боб, 100 г булгур, 125 г масло, 2 сушени чушки, 2 моркова, доматено пюре, джоджен, сол.
Начин на подготвяне:
Сварява се бобът с чушките, морковите, доматеното пюре, джодженът и сол на усет с повече вода. Отделно булгурът се запържва в маслото, след което се изсипва в тавичка. Върху него се сипва свареният фасул и се залива с 3 ч. ч. бульон от варенето на боба. Ръси се с червен пипер и се пече, до момента в който остане на лой.
ВАРЕНИ ЖИТНИ И ПРОСЕНИ ЗЪРНА
Необходими артикули:
2 ч. ч. грухана пшеница, 1/2 ч. ч. просо, 1 ч. ч. захар, 1 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. л. канела.
Начин на подготвяне:
Изчистените и измити зърна се сваряват до омекване, като се варят в съответствие с водата 1:3. После се смесват със захарта, орехите, канелата.
ТИКВА С ОРЕХИ
Необходими артикули:
1 дребна тиква, 1-2 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. ч. захар, 2 ч. ч. прясно мляко, 4 яйца.
Начин на подготвяне:
Изчистената и нарязана на части тиква се задушава, като на дъното на тенджерата се поставя чинийка. Парчетата тиква се подреждат с кората нагоре. Сипва се 1 ч. ч. вода. Захлупват се и се варят. Когато са подготвени, им се маха кората, а месестата част се смачква. Разбиват се добре яйцата със захарта, поставят се орехите.Намазва се приблизително огромна правоъгълна тавичка с масло и се изсипва сместа. Пече се до приемане на коричка.
ВАРЕНА ЦАРЕВИЦА
Необходими артикули:
2 ч. ч. царевични зърна, захар или сол на усет.
Начин на подготвяне:
Почистените и измити зърна се сваряват, до момента в който омекнат добре, дори да „ разцъфтят “. Ядат се топли, по избор със сол и захар.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ