Стефан Олсдал от PLACEBO: Елате с гордо вдигнат флаг!
На 3 юли Античният спектакъл в Пловдив ще посрещне невероятните музиканти от PLACEBO. Концертът " 20 години PLACEBO " е част от турнето, с което групата отбелязва 20-ия си рожден ден. А през днешния ден вижте какво сподели Стефан Олсдал, басистът на PLACEBO, в специфичното си изявление за Момичетата от града!
Светът се трансформира непрестанно, и то бързо. Смяташ ли, че паралелно с това се трансформира и ролята на създателя?
Мисля, че всяко потомство счита себе си за последното. Казваме си: " Когато умра, светът ще свърши с мен ". Защото сме нарциси. Нострадамус е предсказал края на света преди стотици години. Иска ни се да виждаме края на света, тъй като нашият личен живот има край и е доста мъчно да проумеем какво тъкмо значи да си жив, това е доста нереална концепция. Да, светът се трансформира бързо и постоянно е било по този начин. В момента наподобява, че живеем във време на техническа гражданска война, която се развива толкоз бързо, че не можем да схванем тъкмо по какъв начин се отразява върху живота ни. Дали радиацията от клетъчния ми телефон ще ми аргументи рак на мозъка? Възможно е. Дали общуването посредством обществени медии ни оказва помощ да се сближим или ни отчуждава един от различен? И оказва помощ ли това могъщо способие на музиката, или й пречи?
PLACEBO като група постоянно е била отворена към новите технологии. Когато сме в студио, обичаме да използваме машини и компютри, тъй като те оферират нещо ново. Обръщайки тил на новите технологии, човек самичък се лимитира. В същото време, един програмен продукт няма да напише ария вместо теб, нито ще те трансформира в по-добър музикант. Творците ще не престават да вършат това, което постоянно са правили от зората на времето, когато са рисували в пещерите - то е част от човешката природа. Благодарение на Интернет към този момент имаме достъп до доста музика, която преди нямаше по какъв начин да чуем. От друга страна, заливат ни с ненужна информация. Изкуството в този момент се състои в това да откриеш най-хубавия метод, посредством който да намериш нова аудитория и в случай че е допустимо, да си изкарваш прехраната - това са провокациите пред актуалния актьор.
Какво съгласно теб ви оказа помощ да просъществувате толкоз време като група, и то такава със личен жанр и образ? Най-важното е да следваш своята лична истина.Мисля, че най-важното е да следваш своята лична истина, това, в което ти вярваш. Независимо какъв брой непопулярно може да е то в даден миг. Следвай личните си хрумвания и визии, въпреки външни фактори да ти диктуват, че би трябвало да правиш това или това, с цел да имаш триумф. За нас беше по този начин - следвахме нашите визии за това по какъв начин би трябвало да звучи музиката ни и по какъв начин бихме желали да показваме себе си. Ако правиш това и чувстваш, че си прав, в случай че си лягаш умерено вечер, знаеш, че правиш нещо положително, най-малко за себе си. Това е, доста е просто. Разбира се, ние постоянно сме се старали и да изнасяме най-хубавите концерти, които можем, да пишем допустимо най-хубавите песни и да не се повтаряме. Сега, 20 години по-късно, сме останали единствено аз и Браян. Така че продължаваме да държим на своето виждане за това по какъв начин да сътворяваме музика - дружно - и в същото време вършим нужното, с цел да включим в този развой хората, с които се обкръжаваме и с които сме на турне. Искаме нещата да са допустимо най-истински, а не да се трансфорат в студенокръвен бизнес, което постоянно се случва.
Къде виждаш PLACEBO след още 20 години и има ли нещо, което мечтаеш да ви се случи?
Честно казано, не съм си представял, че ще стигна дотук - да си приказвам с теб през днешния ден. Мислех, че ще умра доста по-рано. Определено не се виждах жив и гледащ напред към бъдещето на този стадий. Странно е и се усещам по този начин, като че ли ми е даден втори късмет или съм се преродил и си споделям: " Ами в този момент? Какво да върша? Животът още не е приключил! ". Но човек би трябвало да продължава нататък, както прави светът, както вършат децата, които последователно порастват. За нас сега главното е да вършим това, което е най-добре за групата, а в тази ситуация то е актуалното турне. Надявам се и след 20 години да имаме същата мощ, упоритост и огън, с цел да тласкаме групата все по този начин напред.
За концерта в Пловдив... Нямаме самообладание да свирим в Пловдив. Лично аз желая да изразя цялата си взаимност с LGBT общността в България, на която не й е елементарно. Надявам се дружно да честваме измежду хубостта на Античния спектакъл.
Е, таман щях да те запитвам дали имаш обръщение към почитателите, само че ти ме изпревари. Значи: елате да честваме дружно!
Да, дано дружно се надигнем против компликациите. Чувствам се съпричастен към битката на малцинствата. Самият аз съм част от такова - LGBT общността. Нашата битка е непрекъсната. Това, което мога да кажа, е: бъдете мощни, елате с гордо вдигнат байрак и глава и дано дружно превърнем вечерта в незабравимо събитие!
Концертът " 20 години PLACEBO " е проведен от радио Тангра Мега Рок. Билетите са в продажба в системата на Eventim.
Светът се трансформира непрестанно, и то бързо. Смяташ ли, че паралелно с това се трансформира и ролята на създателя?
Мисля, че всяко потомство счита себе си за последното. Казваме си: " Когато умра, светът ще свърши с мен ". Защото сме нарциси. Нострадамус е предсказал края на света преди стотици години. Иска ни се да виждаме края на света, тъй като нашият личен живот има край и е доста мъчно да проумеем какво тъкмо значи да си жив, това е доста нереална концепция. Да, светът се трансформира бързо и постоянно е било по този начин. В момента наподобява, че живеем във време на техническа гражданска война, която се развива толкоз бързо, че не можем да схванем тъкмо по какъв начин се отразява върху живота ни. Дали радиацията от клетъчния ми телефон ще ми аргументи рак на мозъка? Възможно е. Дали общуването посредством обществени медии ни оказва помощ да се сближим или ни отчуждава един от различен? И оказва помощ ли това могъщо способие на музиката, или й пречи?
PLACEBO като група постоянно е била отворена към новите технологии. Когато сме в студио, обичаме да използваме машини и компютри, тъй като те оферират нещо ново. Обръщайки тил на новите технологии, човек самичък се лимитира. В същото време, един програмен продукт няма да напише ария вместо теб, нито ще те трансформира в по-добър музикант. Творците ще не престават да вършат това, което постоянно са правили от зората на времето, когато са рисували в пещерите - то е част от човешката природа. Благодарение на Интернет към този момент имаме достъп до доста музика, която преди нямаше по какъв начин да чуем. От друга страна, заливат ни с ненужна информация. Изкуството в този момент се състои в това да откриеш най-хубавия метод, посредством който да намериш нова аудитория и в случай че е допустимо, да си изкарваш прехраната - това са провокациите пред актуалния актьор.
Какво съгласно теб ви оказа помощ да просъществувате толкоз време като група, и то такава със личен жанр и образ? Най-важното е да следваш своята лична истина.Мисля, че най-важното е да следваш своята лична истина, това, в което ти вярваш. Независимо какъв брой непопулярно може да е то в даден миг. Следвай личните си хрумвания и визии, въпреки външни фактори да ти диктуват, че би трябвало да правиш това или това, с цел да имаш триумф. За нас беше по този начин - следвахме нашите визии за това по какъв начин би трябвало да звучи музиката ни и по какъв начин бихме желали да показваме себе си. Ако правиш това и чувстваш, че си прав, в случай че си лягаш умерено вечер, знаеш, че правиш нещо положително, най-малко за себе си. Това е, доста е просто. Разбира се, ние постоянно сме се старали и да изнасяме най-хубавите концерти, които можем, да пишем допустимо най-хубавите песни и да не се повтаряме. Сега, 20 години по-късно, сме останали единствено аз и Браян. Така че продължаваме да държим на своето виждане за това по какъв начин да сътворяваме музика - дружно - и в същото време вършим нужното, с цел да включим в този развой хората, с които се обкръжаваме и с които сме на турне. Искаме нещата да са допустимо най-истински, а не да се трансфорат в студенокръвен бизнес, което постоянно се случва.
Къде виждаш PLACEBO след още 20 години и има ли нещо, което мечтаеш да ви се случи?
Честно казано, не съм си представял, че ще стигна дотук - да си приказвам с теб през днешния ден. Мислех, че ще умра доста по-рано. Определено не се виждах жив и гледащ напред към бъдещето на този стадий. Странно е и се усещам по този начин, като че ли ми е даден втори късмет или съм се преродил и си споделям: " Ами в този момент? Какво да върша? Животът още не е приключил! ". Но човек би трябвало да продължава нататък, както прави светът, както вършат децата, които последователно порастват. За нас сега главното е да вършим това, което е най-добре за групата, а в тази ситуация то е актуалното турне. Надявам се и след 20 години да имаме същата мощ, упоритост и огън, с цел да тласкаме групата все по този начин напред.
За концерта в Пловдив... Нямаме самообладание да свирим в Пловдив. Лично аз желая да изразя цялата си взаимност с LGBT общността в България, на която не й е елементарно. Надявам се дружно да честваме измежду хубостта на Античния спектакъл.
Е, таман щях да те запитвам дали имаш обръщение към почитателите, само че ти ме изпревари. Значи: елате да честваме дружно!
Да, дано дружно се надигнем против компликациите. Чувствам се съпричастен към битката на малцинствата. Самият аз съм част от такова - LGBT общността. Нашата битка е непрекъсната. Това, което мога да кажа, е: бъдете мощни, елате с гордо вдигнат байрак и глава и дано дружно превърнем вечерта в незабравимо събитие!
Концертът " 20 години PLACEBO " е проведен от радио Тангра Мега Рок. Билетите са в продажба в системата на Eventim.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ