430 вида лекарства изчезнаха от българския пазар за година
Близо 430 типа лекарства са изчезнали от българския пазар единствено за една година. Тази тревожна наклонност слага здравето на българските пациенти под сериозен риск. Производителите не намират България за атрактивна дестинация за търговия с медикаменти, което води до непрекъснат дефицит.
Здравният икономист Ардаки Шарков сигнализира, че приблизително по 200 разновидности лекарствени артикули изчезват годишно. Пациентите постоянно са принудени да търсят тези лекарства в чужбина. Основните аргументи за това са регулаторни.
На първо място може да определим регулаторните аргументи и ценовата ерозия, която се получава в резултат на свръх регулацията на цените или външно ценово ререфериране, което е в съпоставяне на цените на 10 страни от Европейски Съюз и най-ниската е бил определен за референт за България и в следствие вътрешно ценово рефериране, което води до това, когато имаш един артикул, който е съчетаем с различен, а точно аналог на различен най-ниската цена в тази група главно още веднъж става референтна, което значи, че цената непрекъснато спада.
Други фактори включват усложнения във веригите за доставки и прекратяване на производството на избрани лекарства. В момента се водят договаряния за връщане на фармацевтичното произвеждане в Европейски Съюз. Целта е да се подсигурява оптимален достъп и сигурност за европейските жители.
Според Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, 60-70% от неналичията се дължат на индустриални аргументи. Той акцентира и забележителното въздействие на паралелния експорт. По-скъпи медикаменти са друга последица от тези проблеми.
Има забележителна степен. 30% минимум от медикаментите липсват поради успореден експорт. Според мен би трябвало да се направи работна група, която да обмисли нещата от всички страни с всички заинтресовани страни в това число НЗОК, Министерство, съсловни организации.
Официалният лист с недостигащи медикаменти включва сред 316 и 340 медикамента. Сред тях са животоподдържащи артикули като „ Фраксипарин “ и „ Клексан “. Тези медикаменти се употребяват при кръвни нарушавания и превантивно против COVID-19. Докладван е и цялостен дефицит на 25 медикаменти за диабет, в това число седем типа инсулини.
Проблемът с недостига на медикаменти датира от първата Коронавирус вълна. Причините са сложни: недостиг на първични материали, нарушавания във веригата на доставки и липса на опаковки. За страдание, българските пациенти чакат 750 дни за ново лекарство, като този период може още да се удължи.
Експертите упорстват за бързи промени. Сред тях са преразглеждане на механизма за отстъпки и диференцирано ценообразуване. Необходимо е и следене в действително време на доставките и паралелната търговия. За да се реши казусът, би трябвало да се сътвори работна група с присъединяване на НЗОК, Министерството на здравеопазването и съсловните организации.
През май 2025 година изпълнителният шеф на Агенцията по медикаментите, Богдан Кирилов, съобщи, че няма данни за липса на антибиотици. Той акцентира, че антибиотиците се изписват единствено с електронна рецепта. През август 2025 година ръководещите партии предложиха безвъзмездни антибиотици и медикаменти за остри вирусни инфекции за деца.
