Проф. Петър Стоянович: Цар Борис Трети е големият политик на XX век
На 28 август 2023 година отбелязахме 80 година от кончината на цар Борис III, оставил светла следа в историята ни като властник, общественик и държател. За делото му, националната памет и годишнината беседваме с проф. Петър Стоянович.
--> Нито леви, нито десни демонстрираха интерес към 80-годишнината от гибелта на обединителя на България
Проблемът на България е, че след измененията нямаше явен отговор на въпроса незаконен ли е комунизмът или не Царят е бил най-сигурният поръчител, че в страната ни няма да обхванат крайни идеологии Той не позволи открита революция, не прати бойци на Източния фронт и се опълчи на Хитлер за Холокост, споделя проф. Петър Стоянович
- Проф. Стоянович, за цар Борис III приказваме като за историческа персона. Но към момента има хора, които го помнят. Достатъчно добре ли е прочут цар Борис Трети у нас?
- Няма задоволително ясна визия за облика и за заслугите на цар Борис, както в областта на образованието, по този начин и в общественото пространство. Това се дължи на няколко съществени неща. Първо, че нашата нация с всяко последващо потомство става все по-полуграмотна. Тя не е изцяло необразована, само че сигурно не е и грамотна. Вижте какви политици и депутати ръководят, виждате по българските медии какъв поток тече. Тази наклонност няма по какъв начин да подмине и българското обучение.
Слава Богу, след демократичните промени една немалка част от същинската документирана позиция към събитието от интервала сред двете международни войни е намерила място до някъде в българските учебници. Това, че в общественото пространство тази годишнина не беше необятно маркирана, прокламирана, регистрирана, се дължи на два обстоятелството. Това е превъзходството на жаждата за сензация от една страна, а от друга - възходящата липса на интерес на средностатистическия българин към всичко отвън евтиния скандал. Когато жителят няма вътрешна нужда и обвързване към държавността да означи сходен празник, какво да чакаме? А става въпрос за делото на български държавен глава от подобен сан, за общественик, който има повече заслуги за българската история и за оцеляване на България, колкото всички български държавни управления в последните 30 години, взети дружно. Това са тъжни констатации и цинизмът на нашия делник не ми дава учредения да се надявам това да се промени в скорошно време, въпреки че имаше институции, които измиха срама. Поклон пред напъните на Светия синод на Българската православна черква, който беше в основата на честването, похвали към военния министър, който най-накрая след десетилетия изпрати гвардейци на гроба на президента. Освен владиците нямаше нито един политик, като се изключи кмета на Кюстендил. Никакъв интерес от леви, десни и центристи към тази 80-годишнина на спасителя на българските евреи и обединител на България.
- Отбелязването на тази годишна идва на фона на разногласията към паметника на руската войска в София. Имаме ли като общество силите да определим кое е значимото за днешния ден и кое е скъпото? Или не можем да отсеем плявата и да забележим в действителност цялостната картина? Кое е значимото за нас като общество?
- Големият проблем е, че у нас всичко се случва със забавяне, в случай че изобщо се случи. При нас и Възраждането, и модерността идват със епохи по-късно. По тази логичност по този начин наречена демократична България след 90-та година не можа да откри вътрешни сили, не можа да откри своя логичност да даде явен отговор на въпроса дали комунистическият режим и изобщо идеологията на комунизма е незаконна или не. Да, имаше едно време решение на Народното събрание, което разгласи този режим за незаконен, само че продължава да има цели партии, които си честват 9 септември като празник, вървят по къщите на Тодор Живков, носят цветя на паметника на Цола Драгойчева.
Наследниците на Българска комунистическа партия честват, а ние като нация и страна не сме се произнесли за това какво съставлява комунистическият режим, какви закононарушения е направил, какво извънредно завещание е оставил в модерна Европа.
Как това общество да се произнесе дали да се отстрани паметникът на руския окупатор в центъра на София? Докато цивилизована Европа през 1945 година и до ден сегашен доста ясно осъди фашизма и националсоциализма, тяхното източно братче, комунизмът, остана неосъден. И за това до през днешния ден имаме тези проблеми както в образованието, по този начин и в нашето общество, че дори и в отношението към нашите западни сътрудници и към днешна Русия.
Всичко това в огромна степен лежи в неотговорения въпрос за виновността и отговорността на предходния режим.
- По отношение на делото и личността на цар Борис III. Може би по негово време обстановката е била много по-лоша, в сравнение с е сега. И на него като на общественик се оказва този товар на плещите да изведе един народ през една доста сериозна международна война. Как царят съумява да проводи страната през това тестване?
- Част от вашето изявление съдържаше в огромна степен едно косвено самопризнание за ролята на цар Борис. Да, от 1918 година до 1943, когато е неговата кончина, той съумява да направи няколко извънредно значими неща. Нека да ги кажем на нашите читатели:
Първо, съумява да резервира нежния баланс във враждуващите фракции на българската политическа сцена и на българското общество. Тоест в немалка степен сполучливо опитваше да предотврати гражданската война, която течеше под повърхността, само че, популярност Богу, не прерасна в извънредно огромни открити конфликти.
Второ, съумява да пресече и да бъде най-сигурният поръчител за невъзможността представители на крайни идеологии - както комунистически, по този начин и фашистки, да дойдат на власт. Това събитие се пропуща постоянно, а подред мен е една от двете му най-големи заслуги. Той не разреши нито на едните, нито на другите, които съществуваха като партийни и други формирования, в миналото да се доберат до властта.
И трето, не на последно място, даже може би най-голямото, това е предотвратяването на дейното присъединяване на България във войната в най-тежка интернационална обстановка, на изпращането на войски на убийствения Източен фронт (за което ние сигурно не бяхме готови като армия), и от горната страна на всичкото, в хода на тази ужасяваща война и на фона на Холокоста в Западна Европа и Източна Европа, да избави евреите от старите лимити на България от изтребване.
Няма различен в една страна с автократично монархическо ръководство от 1934-1943 година, който да е можел да вземе сходно решение. Няма и друга страна в Европа, която да си е разрешила по този начин сполучливо да се опълчи против политиката за Холокост на Адолф Хитлер и неговата страна. Това нямаше по какъв начин да бъде нечия друга заслуга, с изключение на на царя. Нито на министър-председател, нито на някоя партия, нито на някоя даже величествена организация като Българската православна черква. Разбира се, в това избавяне имат присъединяване и заслуга доста други организации и персони, само че приказвам за решаващото решение. То е на цар Борис.
Той заплати за това с живота си. Дали някой му взе главата или в миг на неспособност на организма да поеме повече тежест Господ си го прибра на Голяма Богородица, един от най-големите християнски празници - нека разберем един ден. Във всички случаи щастливи са тези страни и народи, които имат в най-новата си история общественик от ранга на цар Борис. Аз персонално бих го сложил преди всичко в плеядата на политиците на нашата страна в най-ново време.
- А знаем ли през днешния ден задоволително за цар Борис и за делото му?
- Когато приказваме за цар Борис, ние не можем да го извадим от подтекста на времето и от новата българска история. Когато приказваме за него, за неговото ръководство и за неговите заслуги или неточности, ние приказваме за историята на България, страната, която управляваше. Затова когато си разрешаваме да не учим, да не познаваме и да не можем да разграничим положителното от злото в личната си история, то ние в някаква степен се отхвърляме да представляваме тази страна.
--> Нито леви, нито десни демонстрираха интерес към 80-годишнината от гибелта на обединителя на България
Проблемът на България е, че след измененията нямаше явен отговор на въпроса незаконен ли е комунизмът или не Царят е бил най-сигурният поръчител, че в страната ни няма да обхванат крайни идеологии Той не позволи открита революция, не прати бойци на Източния фронт и се опълчи на Хитлер за Холокост, споделя проф. Петър Стоянович - Проф. Стоянович, за цар Борис III приказваме като за историческа персона. Но към момента има хора, които го помнят. Достатъчно добре ли е прочут цар Борис Трети у нас?
- Няма задоволително ясна визия за облика и за заслугите на цар Борис, както в областта на образованието, по този начин и в общественото пространство. Това се дължи на няколко съществени неща. Първо, че нашата нация с всяко последващо потомство става все по-полуграмотна. Тя не е изцяло необразована, само че сигурно не е и грамотна. Вижте какви политици и депутати ръководят, виждате по българските медии какъв поток тече. Тази наклонност няма по какъв начин да подмине и българското обучение.
Слава Богу, след демократичните промени една немалка част от същинската документирана позиция към събитието от интервала сред двете международни войни е намерила място до някъде в българските учебници. Това, че в общественото пространство тази годишнина не беше необятно маркирана, прокламирана, регистрирана, се дължи на два обстоятелството. Това е превъзходството на жаждата за сензация от една страна, а от друга - възходящата липса на интерес на средностатистическия българин към всичко отвън евтиния скандал. Когато жителят няма вътрешна нужда и обвързване към държавността да означи сходен празник, какво да чакаме? А става въпрос за делото на български държавен глава от подобен сан, за общественик, който има повече заслуги за българската история и за оцеляване на България, колкото всички български държавни управления в последните 30 години, взети дружно. Това са тъжни констатации и цинизмът на нашия делник не ми дава учредения да се надявам това да се промени в скорошно време, въпреки че имаше институции, които измиха срама. Поклон пред напъните на Светия синод на Българската православна черква, който беше в основата на честването, похвали към военния министър, който най-накрая след десетилетия изпрати гвардейци на гроба на президента. Освен владиците нямаше нито един политик, като се изключи кмета на Кюстендил. Никакъв интерес от леви, десни и центристи към тази 80-годишнина на спасителя на българските евреи и обединител на България.
- Отбелязването на тази годишна идва на фона на разногласията към паметника на руската войска в София. Имаме ли като общество силите да определим кое е значимото за днешния ден и кое е скъпото? Или не можем да отсеем плявата и да забележим в действителност цялостната картина? Кое е значимото за нас като общество?
- Големият проблем е, че у нас всичко се случва със забавяне, в случай че изобщо се случи. При нас и Възраждането, и модерността идват със епохи по-късно. По тази логичност по този начин наречена демократична България след 90-та година не можа да откри вътрешни сили, не можа да откри своя логичност да даде явен отговор на въпроса дали комунистическият режим и изобщо идеологията на комунизма е незаконна или не. Да, имаше едно време решение на Народното събрание, което разгласи този режим за незаконен, само че продължава да има цели партии, които си честват 9 септември като празник, вървят по къщите на Тодор Живков, носят цветя на паметника на Цола Драгойчева.
Наследниците на Българска комунистическа партия честват, а ние като нация и страна не сме се произнесли за това какво съставлява комунистическият режим, какви закононарушения е направил, какво извънредно завещание е оставил в модерна Европа.
Как това общество да се произнесе дали да се отстрани паметникът на руския окупатор в центъра на София? Докато цивилизована Европа през 1945 година и до ден сегашен доста ясно осъди фашизма и националсоциализма, тяхното източно братче, комунизмът, остана неосъден. И за това до през днешния ден имаме тези проблеми както в образованието, по този начин и в нашето общество, че дори и в отношението към нашите западни сътрудници и към днешна Русия.
Всичко това в огромна степен лежи в неотговорения въпрос за виновността и отговорността на предходния режим.
- По отношение на делото и личността на цар Борис III. Може би по негово време обстановката е била много по-лоша, в сравнение с е сега. И на него като на общественик се оказва този товар на плещите да изведе един народ през една доста сериозна международна война. Как царят съумява да проводи страната през това тестване?
- Част от вашето изявление съдържаше в огромна степен едно косвено самопризнание за ролята на цар Борис. Да, от 1918 година до 1943, когато е неговата кончина, той съумява да направи няколко извънредно значими неща. Нека да ги кажем на нашите читатели:
Първо, съумява да резервира нежния баланс във враждуващите фракции на българската политическа сцена и на българското общество. Тоест в немалка степен сполучливо опитваше да предотврати гражданската война, която течеше под повърхността, само че, популярност Богу, не прерасна в извънредно огромни открити конфликти.
Второ, съумява да пресече и да бъде най-сигурният поръчител за невъзможността представители на крайни идеологии - както комунистически, по този начин и фашистки, да дойдат на власт. Това събитие се пропуща постоянно, а подред мен е една от двете му най-големи заслуги. Той не разреши нито на едните, нито на другите, които съществуваха като партийни и други формирования, в миналото да се доберат до властта.
И трето, не на последно място, даже може би най-голямото, това е предотвратяването на дейното присъединяване на България във войната в най-тежка интернационална обстановка, на изпращането на войски на убийствения Източен фронт (за което ние сигурно не бяхме готови като армия), и от горната страна на всичкото, в хода на тази ужасяваща война и на фона на Холокоста в Западна Европа и Източна Европа, да избави евреите от старите лимити на България от изтребване.
Няма различен в една страна с автократично монархическо ръководство от 1934-1943 година, който да е можел да вземе сходно решение. Няма и друга страна в Европа, която да си е разрешила по този начин сполучливо да се опълчи против политиката за Холокост на Адолф Хитлер и неговата страна. Това нямаше по какъв начин да бъде нечия друга заслуга, с изключение на на царя. Нито на министър-председател, нито на някоя партия, нито на някоя даже величествена организация като Българската православна черква. Разбира се, в това избавяне имат присъединяване и заслуга доста други организации и персони, само че приказвам за решаващото решение. То е на цар Борис.
Той заплати за това с живота си. Дали някой му взе главата или в миг на неспособност на организма да поеме повече тежест Господ си го прибра на Голяма Богородица, един от най-големите християнски празници - нека разберем един ден. Във всички случаи щастливи са тези страни и народи, които имат в най-новата си история общественик от ранга на цар Борис. Аз персонално бих го сложил преди всичко в плеядата на политиците на нашата страна в най-ново време.
- А знаем ли през днешния ден задоволително за цар Борис и за делото му?
- Когато приказваме за цар Борис, ние не можем да го извадим от подтекста на времето и от новата българска история. Когато приказваме за него, за неговото ръководство и за неговите заслуги или неточности, ние приказваме за историята на България, страната, която управляваше. Затова когато си разрешаваме да не учим, да не познаваме и да не можем да разграничим положителното от злото в личната си история, то ние в някаква степен се отхвърляме да представляваме тази страна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ