Ледената кралица с гореща кръв: Любовите на Марлене Дитрих
На 27 декември 1901 година е родена иконата на златната епоха на Холивуд - съдбовната и безконечна Марлене Дитрих. Разкошната русокоска несъмнено е умеела да съблазнява – описът на поклонниците ѝ е може би по-дълъг от листата на функциите ѝ в киното. Но кого е обичала самата актриса? Нека си напомним кои мъже са карали сърцето на Марлене Дитрих да бие по-бързо. Защото истината е, че те не са доста!
Рудолф Зибер - обич от втори взор
Младата Мария Магдалене (Дитрих сама си измислила театралния псевдоним, сливайки двете си имена) се влюбила безумно във високия рус хубавец на снимачната площадка (Зибер бил асистент-режисьор). Родителите обаче не ѝ разрешили незабавно да се омъжи за него.
Майка ѝ Йозефне упорствала любовта им да премине през изпитателен период, който Руди издържал сполучливо. Година по-късно, на 17 май 1923 година, двамата се оженили. На 13 декември 1924 година се родила и щерка им Мария-Елизабет – първото и само дете на бъдещата звезда.
„ Той беше благ и гальовен, можех да му се доверя. Това възприятие остана непроменяемо през всичките ни години дружно. Доверието беше взаимно и абсолютно “, споделя по-късно Марлене за своя пръв и единствен брачен партньор. Двамата живели дружно единствено пет години, само че по този начин и не се развели. Бракът им на актуален език бил отворен. Скоро след раждането на щерка си Дитрих прекъснала половите контакти с мъжа си, а Руди си намерил държанка – младата балерина Тами (Тамара Матул).
Отношенията сред Марлене и Рудолф надалеч не били общоприети. Дитрих предложила на брачна половинка си да чете писмата, които тя получавала от любовниците си, а му пращала и копия на писмата, които пишела до тях. Ако някой от многочислените ѝ обожатели се осмелявал да ревнува от Руди, Марлене незабавно отсичала „ Теб пък какво те визира това? Той ми е брачен партньор! “.
Ерих Мария Ремарк - „ прекалено много минало, а бъдеще няма “
„ Това беше удар от гръм, експлоадиране на изгрева “, разяснява Ерих Мария усещанията си за първата си среща с Марлене през 1937 година Гледайки фотосите на Марлене и виждайки красивата ѝ осанка и сексапилното ѝ лъчение, ни е мъчно да предположим, че тя е чела Кант и е обичала поезията на Рилке? Ремарк също не си го представял. Тя го впечатлила до дън душа, декламирайки наизуст стиховете на обичания стихотворец!
Тази „ чувствена стихия “ сред Дитрих и Ремарк се оказала много дълга – връзката им траяла цели три години, макар че Марлене правела всичко, с цел да ѝ постави край. Може ли да се назова обич този въртоп от усеща, който обзел преживяващата креативна рецесия 35-годишна актриса и 39-годишния публицист, който след феноменалния триумф на „ На Западния фронт нищо ново “ все не можел да пропише отново? По-скоро да, в сравнение с не.
Той я наричал „ сърчице, съкровена фантазия, светлина над горите “, „ дребна маймунка “, „ ангел “, „ мадона на моята кръв “, „ северно зарево “, „ пламък над снега “ и даже „ дребен отегчителен блондин, сътрудник по зоопарк “. Марлене влудявала Ремарк с нежеланието си да се разведе и да се омъжи за него, както и с възгледите си за връзките сред мъжете и дамите. Той ѝ написал триста писма (без да спомене и дума за политика или обществени проблеми), а тя на него едвам двадесет. Но нещата не опират единствено до размера текст. Именно с помощта на Дитрих Ремарк съумял да получи американска виза и да емигрира.
Във връзката им нямало нито една скучна минута! Марлене сменяла любовниците като носни кърпички, Ремарк побеснявал и гонил своята „ дива котка “ ( което е неведнъж е описвал и в дневника си). После отново се събирали, а в дневника се появявал нов запис „ няма към този момент злощастие, нали ти си с мен “. Въпреки това или даже с помощта на това Ерих Мария почнал още веднъж да написа. В умозаключение ще кажем единствено, че би трябвало още веднъж да прочетете „ Триумфалната арка “, замествайки мислено името „ Равик “ с Ерих Мария, а „ Джоан Маду “ с Марлене.
Ърнест Хемингуей - „ няма никакво значение по какъв метод тя ще разбие сърцето ви, в случай че е до вас, с цел да го излекува “
Марлене и Ърнест се срещнали през 1934 година на парахода „ Френски остров “ (още преди Дитрих да срещне Ремарк). Писателят се прибирал от сафари в източна Африка през Париж към Кий Уест, а актрисата пътувала от нацистка Германия към Холивуд. Марлене го „ обикнала от пръв взор “ с „ чиста и безгранична обич “. Тези усеща обаче не попречили и на двамата да водят съкровен живот с други хора.
По самопризнание на самата Дитрих ги свързвала... цялостната безизходност. Връзката им, която е била най-вече епистоларна, траяла дълго, чак до гибелта на писателя – може би точно тъй като двамата по този начин и не станали любовници. Ърнест много тъкмо дефинира протичащото се сред тях като „ несинхронизирана пристрастеност “ - когато той бил свободен, тя била влюбена в различен (или други) и противоположното.
Писмата, които двама си разменяли, са изпълнени с толкоз жар, че хартията умерено може да се самозапали. „ Ти си толкоз прелестна, че паспортните ти фотоси би трябвало да бъдат триметрови “, „ целувам те буйно “, „ влюбвам се в теб, това е извънредно “ - написа в края на писмата си Хемингуей. „ Не бих могъл да те обичам повече, в сравнение с те обичам в този момент “, „ ще те обичам постоянно и даже по-дълго “, споделя в отговор Дитрих.
Показателен е фактът, че Ремарк ревнувал от сътрудника си по-силно, в сравнение с от Габен. И нищо чудно – точно Марлене била индивидът, който четял преди всички ръкописите на Хемингуей.
Междувременно Ърнест посочил на Марлене няколко боксьорски удара, в това число и „ изненадващия удар в челюстта “, с цел да може тя да се отбрани от Габен, когато ѝ протяга ръка (за жал темпераментният артист бил много експлозивен и можел да удари жена). Дитрих приложила на процедура наученото само че това е напълно друга история...
Жан Габен - „ Ти беше, си и ще бъдеш моята единствена същинска обич. За жал чувствам, че съм те изгубил “
Любовната история на двамата артисти стартира през 1941 година в Холивуд. Казват, че Марлене сама направила първата крачка и поканила Жан на масата си в кафенето, в което се срещала с Хемингуей.
„ Аз му бях майка, сестра, другарка и даже повече. Много го обичах! “, признава един път Дитрих. Тя персонално шетала пред печката със стилна престилка Hermes, с цел да подготви обичаните ястия на Габен и разговаряла с него извънредно на френски, който за благополучие владеела чудесно.
Жан, също като Ремарк, нееднократно предложил на актрисата да се разведе и да се омъжи за него, само че Марлене по този начин и не се съгласила. Когато Габен отпътувал на война с войската на Де Гол, Дитрих отишла в Алжир, с цел да види обичания си. След края на Втората международна война Жан наел апартамент в Париж и Марлене пристигнала да живее при него. Всичко вървяло добре с едно изключение – критиците създали на пух и прахуляк кино лентата „ Мартин Руманяк “, в който актьорите играят дружно.
Честолюбивата, издържаща цялото семейство, в това число мъжа си и любовницата му, Марлене незабавно се замислила да се върне в Америка, само че Жан бил срещу. Не можем да кажем кой е позволил по-голяма неточност – Габен, който оповестил безкомпромисния ултиматум „ Ако в този момент напуснеш Париж, всичко сред нас завършва “, или Дитрих, който въпреки всичко си стегнала багажа и отпътувала да се снима в Съединени американски щати.
Актрисата цялостен живот чакала Жан да размишления и да се върне при нея, само че това по този начин и не се случило. Габен се оженил за следващ път, а при една инцидентна среща даже се престорил, че не е познал някогашната си обичана. През 1976 година артистът умрял, „ отнасяйки със себе си половината душа “ на Марлене. Дитрих, която не желаела публиката да я запомни като бабичка, прекарала последните години от живота си затворена у дома. Отказвала да се среща с хора и предпочитала да прекарва времето си с портрета на Жан - „ идеалният мъж “, който висял в стаята ѝ.
„ Собственическото възприятие е превъзходно, безмилостно, лъжливо възприятие! То е блестящо и сияйно, съвсем като любовта! То е пагубно, една от най-злосторните и рискови блестящи кукички, на които може да се хване мъжът в морето на любовта “. Така считала Марлене и в никакъв случай не изневерила... на убежденията си.
Рудолф Зибер - обич от втори взор
Младата Мария Магдалене (Дитрих сама си измислила театралния псевдоним, сливайки двете си имена) се влюбила безумно във високия рус хубавец на снимачната площадка (Зибер бил асистент-режисьор). Родителите обаче не ѝ разрешили незабавно да се омъжи за него.
Майка ѝ Йозефне упорствала любовта им да премине през изпитателен период, който Руди издържал сполучливо. Година по-късно, на 17 май 1923 година, двамата се оженили. На 13 декември 1924 година се родила и щерка им Мария-Елизабет – първото и само дете на бъдещата звезда.
„ Той беше благ и гальовен, можех да му се доверя. Това възприятие остана непроменяемо през всичките ни години дружно. Доверието беше взаимно и абсолютно “, споделя по-късно Марлене за своя пръв и единствен брачен партньор. Двамата живели дружно единствено пет години, само че по този начин и не се развели. Бракът им на актуален език бил отворен. Скоро след раждането на щерка си Дитрих прекъснала половите контакти с мъжа си, а Руди си намерил държанка – младата балерина Тами (Тамара Матул).
Отношенията сред Марлене и Рудолф надалеч не били общоприети. Дитрих предложила на брачна половинка си да чете писмата, които тя получавала от любовниците си, а му пращала и копия на писмата, които пишела до тях. Ако някой от многочислените ѝ обожатели се осмелявал да ревнува от Руди, Марлене незабавно отсичала „ Теб пък какво те визира това? Той ми е брачен партньор! “.
Ерих Мария Ремарк - „ прекалено много минало, а бъдеще няма “
„ Това беше удар от гръм, експлоадиране на изгрева “, разяснява Ерих Мария усещанията си за първата си среща с Марлене през 1937 година Гледайки фотосите на Марлене и виждайки красивата ѝ осанка и сексапилното ѝ лъчение, ни е мъчно да предположим, че тя е чела Кант и е обичала поезията на Рилке? Ремарк също не си го представял. Тя го впечатлила до дън душа, декламирайки наизуст стиховете на обичания стихотворец!
Тази „ чувствена стихия “ сред Дитрих и Ремарк се оказала много дълга – връзката им траяла цели три години, макар че Марлене правела всичко, с цел да ѝ постави край. Може ли да се назова обич този въртоп от усеща, който обзел преживяващата креативна рецесия 35-годишна актриса и 39-годишния публицист, който след феноменалния триумф на „ На Западния фронт нищо ново “ все не можел да пропише отново? По-скоро да, в сравнение с не.
Той я наричал „ сърчице, съкровена фантазия, светлина над горите “, „ дребна маймунка “, „ ангел “, „ мадона на моята кръв “, „ северно зарево “, „ пламък над снега “ и даже „ дребен отегчителен блондин, сътрудник по зоопарк “. Марлене влудявала Ремарк с нежеланието си да се разведе и да се омъжи за него, както и с възгледите си за връзките сред мъжете и дамите. Той ѝ написал триста писма (без да спомене и дума за политика или обществени проблеми), а тя на него едвам двадесет. Но нещата не опират единствено до размера текст. Именно с помощта на Дитрих Ремарк съумял да получи американска виза и да емигрира.
Във връзката им нямало нито една скучна минута! Марлене сменяла любовниците като носни кърпички, Ремарк побеснявал и гонил своята „ дива котка “ ( което е неведнъж е описвал и в дневника си). После отново се събирали, а в дневника се появявал нов запис „ няма към този момент злощастие, нали ти си с мен “. Въпреки това или даже с помощта на това Ерих Мария почнал още веднъж да написа. В умозаключение ще кажем единствено, че би трябвало още веднъж да прочетете „ Триумфалната арка “, замествайки мислено името „ Равик “ с Ерих Мария, а „ Джоан Маду “ с Марлене.
Ърнест Хемингуей - „ няма никакво значение по какъв метод тя ще разбие сърцето ви, в случай че е до вас, с цел да го излекува “
Марлене и Ърнест се срещнали през 1934 година на парахода „ Френски остров “ (още преди Дитрих да срещне Ремарк). Писателят се прибирал от сафари в източна Африка през Париж към Кий Уест, а актрисата пътувала от нацистка Германия към Холивуд. Марлене го „ обикнала от пръв взор “ с „ чиста и безгранична обич “. Тези усеща обаче не попречили и на двамата да водят съкровен живот с други хора.
По самопризнание на самата Дитрих ги свързвала... цялостната безизходност. Връзката им, която е била най-вече епистоларна, траяла дълго, чак до гибелта на писателя – може би точно тъй като двамата по този начин и не станали любовници. Ърнест много тъкмо дефинира протичащото се сред тях като „ несинхронизирана пристрастеност “ - когато той бил свободен, тя била влюбена в различен (или други) и противоположното.
Писмата, които двама си разменяли, са изпълнени с толкоз жар, че хартията умерено може да се самозапали. „ Ти си толкоз прелестна, че паспортните ти фотоси би трябвало да бъдат триметрови “, „ целувам те буйно “, „ влюбвам се в теб, това е извънредно “ - написа в края на писмата си Хемингуей. „ Не бих могъл да те обичам повече, в сравнение с те обичам в този момент “, „ ще те обичам постоянно и даже по-дълго “, споделя в отговор Дитрих.
Показателен е фактът, че Ремарк ревнувал от сътрудника си по-силно, в сравнение с от Габен. И нищо чудно – точно Марлене била индивидът, който четял преди всички ръкописите на Хемингуей.
Междувременно Ърнест посочил на Марлене няколко боксьорски удара, в това число и „ изненадващия удар в челюстта “, с цел да може тя да се отбрани от Габен, когато ѝ протяга ръка (за жал темпераментният артист бил много експлозивен и можел да удари жена). Дитрих приложила на процедура наученото само че това е напълно друга история...
Жан Габен - „ Ти беше, си и ще бъдеш моята единствена същинска обич. За жал чувствам, че съм те изгубил “
Любовната история на двамата артисти стартира през 1941 година в Холивуд. Казват, че Марлене сама направила първата крачка и поканила Жан на масата си в кафенето, в което се срещала с Хемингуей.
„ Аз му бях майка, сестра, другарка и даже повече. Много го обичах! “, признава един път Дитрих. Тя персонално шетала пред печката със стилна престилка Hermes, с цел да подготви обичаните ястия на Габен и разговаряла с него извънредно на френски, който за благополучие владеела чудесно.
Жан, също като Ремарк, нееднократно предложил на актрисата да се разведе и да се омъжи за него, само че Марлене по този начин и не се съгласила. Когато Габен отпътувал на война с войската на Де Гол, Дитрих отишла в Алжир, с цел да види обичания си. След края на Втората международна война Жан наел апартамент в Париж и Марлене пристигнала да живее при него. Всичко вървяло добре с едно изключение – критиците създали на пух и прахуляк кино лентата „ Мартин Руманяк “, в който актьорите играят дружно.
Честолюбивата, издържаща цялото семейство, в това число мъжа си и любовницата му, Марлене незабавно се замислила да се върне в Америка, само че Жан бил срещу. Не можем да кажем кой е позволил по-голяма неточност – Габен, който оповестил безкомпромисния ултиматум „ Ако в този момент напуснеш Париж, всичко сред нас завършва “, или Дитрих, който въпреки всичко си стегнала багажа и отпътувала да се снима в Съединени американски щати.
Актрисата цялостен живот чакала Жан да размишления и да се върне при нея, само че това по този начин и не се случило. Габен се оженил за следващ път, а при една инцидентна среща даже се престорил, че не е познал някогашната си обичана. През 1976 година артистът умрял, „ отнасяйки със себе си половината душа “ на Марлене. Дитрих, която не желаела публиката да я запомни като бабичка, прекарала последните години от живота си затворена у дома. Отказвала да се среща с хора и предпочитала да прекарва времето си с портрета на Жан - „ идеалният мъж “, който висял в стаята ѝ.
„ Собственическото възприятие е превъзходно, безмилостно, лъжливо възприятие! То е блестящо и сияйно, съвсем като любовта! То е пагубно, една от най-злосторните и рискови блестящи кукички, на които може да се хване мъжът в морето на любовта “. Така считала Марлене и в никакъв случай не изневерила... на убежденията си.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ