Божидар Димитров с прошение до Заев за възстановяването на паметник на хълма между Дойран и Валандово
На 23 юни се навършиха 104 години от героичната крах на полковник Константин Каварналиев край Дойран. Но не в тези борби през 1916-1918 година, а през 1913 година Това написа шефът на националния исторически музей Проф. Божидар Димитров.
Както е известно, през Междусъюзническата война на 16 юни България влиза във войната първоначално й (16 юни 1913 г.) единствено с две от петте си армии – Втора и Четвърта. А те са атакувани от задачите гръцка, сръбска и черногорска армии. Съотношението на силите е неравно на всички бойни полета.
Така е при Кукуш. Два български полка против шест гръцки дивизии. Полковете ни печелят с люти сражения три дни, с цел да се изтегли мирното население на града. Но 15 български села и жителите им са изклани от гърците.
Гръцката армия (42 000 войници) потегля към Дойранския проход. Оттам счита по долината на Вардар да се съедини със сръбската и черногорската армии, към този момент почнали да ядат стабилен кютек при Калиманци и Летово от българските елементи. Но българското командване няма запаси, те са надалеч на север. Затова „ запушва” Дойран единствено с 3-та бригада на Трета балканска дивизия. Една бригада е два полка. Един полк – 1500 бойци и офицери. Общо 3000 българи против 42000 паликарета.
В гневни четиридневни боеве полковник Каварналиев споделя играта на гърците и те обезкървени стопират настъплението. Два града (Дойран и Валаидово) и 20 села са избавени от опожаряване и изтребване на популацията им.
В последните минути на багра Каварналиев е ранен. Смята се, че е лека рана. Но се оказва, че шрапнел е прерязал съществена артерия в крайници и полковника умира от кръвозагуба.
Погребан е на рид на бойното поле. През 1916 година друга една армейска легенда полковник Борис Дрангов от Скопие, пълководец тогава на 9-ти пловдивски полк построява непретенциозен войнишки монумент над гроба. Паметникът е взривен от сърбокомунистическите управляващи през 1966 година
Когато пристигна демокрацията и в Скопие и държавното управление й подписа през 1996 година Женевската спогодба за водене на война, НИМ стартира възобновяване на българските войнишки монументи в Македония, бе възобновен и този монумент. Но той заставам дълго време (2-3 години) в двора на НИМ. Скопските управляващи не споделяха нито да, нито не, макар че бяха разрешили възобновяване към този момент на десетина наши военни монументи (в Ново село, Мало Чичево, Бераци, Прилеп и др.). Извън формалните канали споделяха, че няма в никакъв случай да разрешат този монумент.
Полковникът Каварналиев бил върховен офицер, знак на нападателната българска империалистическа външна политика. В 2009 година паметникът бе подарен от НИМ на Шумен (полковникът е роден в този град). След случая Каймакчалан и изказването на Груевски, че България има право да възвръща военните си монументи, в случай че съблюдава македонското законодателство НИМ още веднъж създаде паметника и според въпросното законодателство подаде молба за монтирането му на хълма сред Дойран и Валандово.
Вече шести месец чакаме отговор. Сега молбата е при държавното управление Заев. Чакаме!
Както е известно, през Междусъюзническата война на 16 юни България влиза във войната първоначално й (16 юни 1913 г.) единствено с две от петте си армии – Втора и Четвърта. А те са атакувани от задачите гръцка, сръбска и черногорска армии. Съотношението на силите е неравно на всички бойни полета.
Така е при Кукуш. Два български полка против шест гръцки дивизии. Полковете ни печелят с люти сражения три дни, с цел да се изтегли мирното население на града. Но 15 български села и жителите им са изклани от гърците.
Гръцката армия (42 000 войници) потегля към Дойранския проход. Оттам счита по долината на Вардар да се съедини със сръбската и черногорската армии, към този момент почнали да ядат стабилен кютек при Калиманци и Летово от българските елементи. Но българското командване няма запаси, те са надалеч на север. Затова „ запушва” Дойран единствено с 3-та бригада на Трета балканска дивизия. Една бригада е два полка. Един полк – 1500 бойци и офицери. Общо 3000 българи против 42000 паликарета.
В гневни четиридневни боеве полковник Каварналиев споделя играта на гърците и те обезкървени стопират настъплението. Два града (Дойран и Валаидово) и 20 села са избавени от опожаряване и изтребване на популацията им.
В последните минути на багра Каварналиев е ранен. Смята се, че е лека рана. Но се оказва, че шрапнел е прерязал съществена артерия в крайници и полковника умира от кръвозагуба.
Погребан е на рид на бойното поле. През 1916 година друга една армейска легенда полковник Борис Дрангов от Скопие, пълководец тогава на 9-ти пловдивски полк построява непретенциозен войнишки монумент над гроба. Паметникът е взривен от сърбокомунистическите управляващи през 1966 година
Когато пристигна демокрацията и в Скопие и държавното управление й подписа през 1996 година Женевската спогодба за водене на война, НИМ стартира възобновяване на българските войнишки монументи в Македония, бе възобновен и този монумент. Но той заставам дълго време (2-3 години) в двора на НИМ. Скопските управляващи не споделяха нито да, нито не, макар че бяха разрешили възобновяване към този момент на десетина наши военни монументи (в Ново село, Мало Чичево, Бераци, Прилеп и др.). Извън формалните канали споделяха, че няма в никакъв случай да разрешат този монумент.
Полковникът Каварналиев бил върховен офицер, знак на нападателната българска империалистическа външна политика. В 2009 година паметникът бе подарен от НИМ на Шумен (полковникът е роден в този град). След случая Каймакчалан и изказването на Груевски, че България има право да възвръща военните си монументи, в случай че съблюдава македонското законодателство НИМ още веднъж създаде паметника и според въпросното законодателство подаде молба за монтирането му на хълма сред Дойран и Валандово.
Вече шести месец чакаме отговор. Сега молбата е при държавното управление Заев. Чакаме!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ