На 22 март за имен ден да почерпят Лея и Росица
На 22 март в преди малко настъпилата пролет Православната цъква празнува паметта на страдалец Василий от Анкира.
Свещеномъченик Василий бил духовник в град Анкира, който в този момент се назовава Анкара и е столица на Турция. Василий Анкирски живял в средата на IV век. В тези времена арианството си спечелило поддръжката на императорския двор и тогава почнало гонене на православните вярващи.
Свещеникът Василий бил добре просветен и самоуверено защитавал вярата, поради което минал през доста премеждия и преследвания от арианите при император Констанций, управлявал в интервала 337-361 година. Като огромен покровител на православието и същински овчар на християнската общественост в Анкира, той станал цел на арианските гонения, които желали да надделеят над правата религия.
Цариградският патриарх Евдоксий, арианин, му наложил възбрана да свещенодейства и едвам след това различен събор на епископи в Палестина му върнал правото да прави светите тайнства.
Василий траял самоуверено своята работа и намерено изповядвал правата религия. Той живеел съгласно божите правила и разнасял истината за християнството, като по този начин върнал във вярата доста заблудени от арианската разкол.
През 361 година престолът бил ангажиран от император Юлиан Отстъпник, наименуван по този начин поради отхвърли си от християнството и устрема си да възвърне езичеството като публична вяра. Новият владетел почнал гонения срещу християните в цялата империя. Свещеник Василий незабавно се оповестил против него и го изобличил, утвърждавайки вярата. По разпореждане на шефа Сатурнин той бил хванат и хвърлен в тюрма.
Когато император Юлиан посетил Анкира, той бил известен за свещеника Василий и заповядал да го доведат при него. Опитал се да го завоюва с увещания и обещания за добра работа и почитание, само че светецът посочил твърдостта си и изобличил императора.
Тогава той заповядал да го изтезават, само че Василий не се отрекъл от Исус и не се върнал към идолопоклоничеството. След доста изтезания го Василий бил погубен страдалчески на 28 януари 363 година.
Тъй като това е и денят на пролетното слънцестоене, когато зимата си отива, отстъпвайки мястото си на възраждащата мощ на пролетта, имен ден честват хората с имена, свързани с пролетното пробуждане. Това са Пролет и Пролетка, Росен и Росица, а също Лия и Лея.
