Самосаботаж - какво е и как да го спрем?
Знаете ли за какво е значимо да знаем какво е самосаботаж? Защото това е една от главните спънки в живота, която ни стопира и ни пречи да вървим напред.
Значение на термина самосаботаж
За бойкот приказваме тогава, когато някой попречва нещо да се случи. Поне такова е смисъла на думата в днешно време и в необятен смисъл. Съвсем безусловно тя се е употребила за установяване на някакви нездравословни, враждебни дейности на група хора или един човек по отношение на други по време на война, като те са причинявали вреди и загуби. Материални най-много и водещи до загуба на позиции и активи.
Днес, когато споделяме, че някой ни саботира, имаме поради, че ни пречи да успеем в нещо. Предизвиква ни компликации и загуби, с цел да се провалим. Саботажът може да е тенденциозен или неволен, само че постоянно води до проблеми, отрицателни страсти, повече старания и вероятно неуспехи.
А какво се има поради, когато споделяме самосаботаж? Както се досещате, терминът се употребява за случаите, в които самите ние си пречим да успеем, и вършим, тъй че да не можем да реализираме задачите си.
Нарочен ли е самосаботажът
Звучи доста необичайно и нелогично – по какъв начин по този начин може самите ние да не желаеме триумфи и развиване? Да, необичайно е, само че е реалност. Много хора сами си основават спънки и се самосаботират в начинанията си. Това се случва по един или различен метод – посредством нелогични дейности, недомислени решения, посредством отвод да се направи нещо, посредством свързване с несъответствуващите хора и така нататък Примерите са безчет. Резултатът обаче е крах и неуспех.
Най-абсурдното е, че индивидът, който се самосаботира, не вижда, че го прави. Той подхваща този ориентиран към себе си бойкот най-вече неосъзнато. Не вижда, че самичък си е отговорен и упреква другите или неприятния си шанс. Често ще го чуете да споделя – „ Ето, отново не ми провървя. Нямам шанс и няма смисъл да пробвам “. А за какво се получава по този начин?
Какво ни кара да се самосаботираме
Обикновено зад всеки самосаботаж се крият страсти като боязън, виновност, липса на убеденост, отстъпчивост, зловредната ниска самокритика. Много постоянно хората, които се самосаботират, се опасяват да съумеят и да реализират освен това в живота, като даже не осъзнават това.
Страхът се поражда от концепцията, че няма да се оправят с толкоз огромни неща, че ще се провалят в ръководството на триумфите си и след това ще им се подиграват, че нямат толкоз запас за отбрана на достиженията си. При чувство за виновност и ниска самокритика хората си мислят – Аз не заслужавам това, не съм задоволително добър. Винаги се продънвам и това не е за мен.
Други пък се плашат от идните отговорности и избират да се самосаботират, в сравнение с да се захванат в действителност съществено и ангажирано с нещо по-съществено. При тях самосаботажът от време на време е съзнателен.
За да се оправим със самосаботирането, би трябвало, първо, да преодолеем тези страсти и да променим метода на мислене. Повтаряйте си постоянно изречения като: Аз заслужавам да реализира триумф! Достатъчно добър съм, с цел да получа това! Аз мога да се оправя със обстановката и това ще ме направи по-силен.
Ако изпитвате боязън, вървете с по-малки стъпки напред, с цел да не е толкоз плашещо развиването и да имате време да се адаптирате. Най-вече повярвайте в себе си и разберете, че щом ви се дава опция да се развивате, значи сте заслужили.
