На 22-и февруари 1977-а година, групата Eagles“ пуска сингъла Hotel

На 22-и февруари 1977-а година, групата „ Eagles “ пуска сингъла „ Hotel California “. Песента е същински възторг, само че даже и през днешния ден, към 42 години по-късно е извънредно елементарно разпознаваема. Почитателите на групата преследват допустимо най-качественото осъществяване, заради простата причина, че групата прави нещо ново на всеки концерт. Аудио производителите употребяват песента за представянето на висококачествената им продукция, а в случай че попитате испанските учени – това е една от последните качествени и емблематични песни, продуцирани в миналото.

Ако има една интрига около тази ария, това е лириката. Дори и в този момент, до момента в който четете тези редове, можете да попитате някого към вас, каква е тъкмо историята, какво е хотел Калифорния. И до този миг градските митове прибавят наличие по тематиката. За няколко години може да сте чували, че това е хотелът, където хората наемали стая, с цел да се самоубият. Друга версия твърди, че това е изправителен дом, където в миналото Ал Капоне е имал резервирано място. За някого е любовна история, за други е историята на пъкъла и още доста други, като че ли всеки може да употребява текста за своята цел и да придава спомагателна стойност.

Снимка: By jeaneeem – https://www.flickr.com/photos/jeaneeem/5271507999/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46835056

Още по-странното е, че даже след повдигането на мистерията, митове и скрити смисли не престават да се появяват в мрежата. Сякаш всеки желае да има вяра в това, което му подхожда доста. В идващите редове ще разкрием същинската история, ще вдигнем мистерията зад шифъра и ще разберем дали в действителност съществува подобен хотел.,

Пред Daily Mail, всички изясняват, че песента има за цел да начертае салдото сред изкуството и комерсиалната музика. Работното заглавие е било „ Мексиканско реге “ и най-вероятно в този момент щяхме да знаем доста повече за Мексико от доста други страни, вместо това познаваме по-добре хотел Калифорния. Вдъхновението за името идва от хотел Бевърли Хилс, нищо повече. Хитът получава премия Грами през 2016-а година, тъй като бандата не е участвала на награждаването през 1977-а година.

Тайната лириките се крие във обстоятелството, че всички от бандата желали да напишат текст с голям брой смисли, допускащ на слушателя да даде цялостна независимост на фантазията и да си мисли каквото пожелае. Ето за какво и още в първите редове се появява двусмислието:

„ On a dark desert highway
Cool wind in my hair
Warm smell of colitas
Rising up through the air “

Въпросните „ colitas “ са пустинни растения, които имат незабравим мирис. Магистралите, преминаващи покрай пустините, доста постоянно носят това благоухание. Според други, това е разговорният мексикански за мирис на изгаряща марихуана – също чувство,което не би могло да се обърка толкоз мъчно.

„ Up ahead in the distance
I saw a shimmering light “

Една от одобрените градски митове е, че това е ария за наркотичната взаимозависимост и по-конкретно – хероинът. За други е просто холивудската композиция от всичко това, а истината е напълно друга. Когато стартират да пътуват по участия, Дон и другари се транспортирали доста постоянно с автомобил. Гледката кара водача да мисли за всичко протичащо се там. Няма опиати, просто един град, който изплува от пустинята.

„ My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night “

Комбинацията от ароматни растения, студеният бриз и мракът, са изцяло задоволителни, с цел да изморят всеки водач, затова песента се движи тъкмо по тази ос.

„ There she stood in the doorway
I heard the mission bell “

В редовете ще срещате наличието на жена. За нея не се знае нищо, не се загатва име, тя просто е там, само че къде е това там, още веднъж би трябвало сами да прецените. Защо участва и камбанен звън? Според другите църковни функционалности, признакът тук насочва слушателя към концепцията, че лирическият воин е свикан да влезе. Обикновено камбаната се бие като пречистващ тон, само че в този случай като че ли би трябвало да притегли героя в хотела.

„ And I was thinking to myself
„ This could be Heaven or this could be Hell “

Оригиналният план продължава да прозира през редовете – шоубизнеса може да предложи божествен преживявания за някого, само че и демонски мъчения.

„ Then she lit up a candle
And she showed me the way “

Отново същата мистична дама, която вкарва. До края на песента няма да разберете коя е тя, само че да приемем, че постоянно зад всяка велика история има една жена. Да не забравяме, че в случай че действието циркулира и към наркотичните илюзии няма особена гаранция, че въобще е забележима за близките.

Снимка: By Steve Alexander – originally posted to Flickr as Don Henley, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6757299

Ако се доверяваме на истинската концепция на създателите, можем да преглеждаме картината и под различен ъгъл – агентката пали свещ, т.е. показва пътя на гения и го води към охолния живот, като че ли изпълнителят се е потвърдил и в този момент ще мине по въпросната пътека.

„ There were voices down the corridor
I thought I heard them say “

Изкушението за групата е било да се реалокират в Калифорния и да стартират да вършат музика. Гласовете по коридора могат да бъдат разнообразни студиа, където тъкмо в този миг се записват песни.
Заможната дама (не тази, която води героя, а друга в бара на хотела) към този момент е качена доста по-високо в йерархията, явно е на повече години от по този начин наречените „ момчета “, които танцуват към нея, само че всички са впити по-скоро в парите, вместо в нейната хубост.

„ So I called up the Captain
„ Please bring me my wine “
He said, „ We haven’t had that spirit here since 1969 “

Макар и „ spirit “ да е синоним на доста тежко алкохолно пиво, Дон Хейли признава, че за тази поезия ще съжалява цялостен живот и към този момент е изтощен от пояснения. Истината в този случай е, че барманът е бил впечатлен от положителното отношение на клиента към себе си, а не се оправдава с неналичието на алкохол.

„ Mirrors on the ceiling
The pink champagne on ice
And she said: „ We are all just prisoners here
Of our own device “ “

Целият куплет е съвършена илюстрация на холивудския живот. Папараците снимат всичко, затова се крият зад огледалата, розовото шампанско в леда е затулен синоним на тоновете опиати, употребявани в Холивуд, а онази мнима другарка, която първоначално посреща, признава, че всички са пандизчии. А завършекът на песента, в който героят бяга и го посреща различен протагонист, който му декларира, че в никакъв случай няма да може да напусне, на практика разказва живота на звезда – всеки може да спре участията, само че постоянно ще бъде разпознаван.

Снимка: By Linc-o – https://www.flickr.com/photos/lincnesh/4596803323, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46831107

Съчетанието сред пируващите хора и опита да се избяга от тях, разказват с хирургическа акуратност всички позитиви и негативи в живота на една звезда. Както забелязвате, на никое място героят не потърси пари, той беше посрещнат, настанен, участващ в заниманието и по-късно разбра, че към този момент не може да напусне и постоянно ще е част от гостите, постоянно ще е поканен и ще има своята стая. На финалът можем да кажем, че това просто е митинг на създателите против непрекъснатото монетаризиране на гения. 42 години по-късно сте забелязали, че всички песни си наподобяват, освен това прекалено много.