Леа Иванова е началото. Първата главна буква в историята на

Леа Иванова е началото. Първата основна писмен знак в историята на българската ария. Тя е и необятността. Защото умее да претвори с безподобен сексапил американския джаз от апостолското време на Луис Армстронг, съветските частушки и италианската „ Ке сара ”, и шансон на Едит Пиаф, и несъмнено – своите песенни визитки „ Чико от Порто Рико ”, „ ЦУМ “, „ Неграмотно сърце ”, „ Би трябвало да имам два живота “.

Спонтанно наречена - „ първата дама на българската сцена ”, именитата певица си потегля от света на 28 май 1986 година след трудно боледуване. В нейна памет препрочитаме етюд за Леа от 1977 година, написан след нейно житейско и креативно съживяване. Става въпрос за прекарания инсулт, от който несравнимата Иванова остава отчасти парализирана, само че намира сили да обуе още веднъж високите токове и да се върне при публиката.

Тези „ детайлности ” са спестени в журналистическия материал. Пропускът е разбираем в подтекста на тогавашния публичен диалог. Публикацията излиза в списание „ Отечество ”, достоверното й заглавие е „ Един ден на Леа Иванова ”. Автор на текста е Мартин Андреев, фотосите са на Огнян Юскеселиев. Те не просто допълват образността от текста, а като че ли той се пробва да догони живота и магията, които излъчва Леа.

Както в този момент е съвременно да се споделя, тя е синтетична актриса: благозвучност, артистично наличие, човешко обаяние, възприятие за комизъм... И едно забележително креативно дългоденствие, каквото малко реализатори в света са имали. У нас няма потомство, което да не я познава, да не е тичало за билети, да не е седяло с очакване в концертната или ресторантската зала...

Сега тя пее от време на време в „ София ” с оркестъра на Еди Казасян. Едно дълго професионално сработване, на което може единствено благородно да се завижда. Цяла Европа, Америка, Африка - дълги са маршрутите на оркестъра и певицата и те всички са изпълнени с доста забавление и наслада за хората... Откъде идват това задоволство, този интерес към осъществяванията на Леа Иванова? Тя носи крепко най-хубавото от традицията, обновява се непрекъснато и в никакъв случай не опитва напразно; постоянно знае, че е българска артистка, преди да принадлежи на света. Специалистите ще създадат още доста и доста характерности. За елементарните фенове на занимателната музика, тя е просто постоянно обичаната и желана Леа Иванова!

Малко кокетно жилище, в което минават дни на работа и отмора. Мебели и движимости, донесени от далечни краища на света, спокоен и логичен уют, другари – това е делничният ден на певицата. И рошавият Рики, несъмнено, който е съвсем скърпен в работилница за детски играчки. И едно собственоръчно сварено кафе в каничката. И един анекдот, котел или чут небрежно в телефонната слушалка...

Малко ли са дреболиите, с които се изпълва един ден. После идва часът на подготовките, нетърпението за концертното начало, столът, върху който сяда, с цел да запее... И минутите, когато стопанин в залата е нейният глас и нейното неувяхващо омагьосване, нейното дълголетно наличие... Тогава, когато желаеме да ни е леко и празнично.

И една безконечна усмивка, човек има възприятието, че тя се усмихва насън, усмивка непритворна, откровена. Усмивка, която провокира усмивки.

Довиждане, Леа Иванова! До скоро виждане.

Благодарим за насладата!

Инфо: Уикенд