Георги Бенковски - огънят на революцията
На 20 април /по остарял стил/ 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание. Един от героите му е Георги Бенковски. Ето неговата история, разказана от писателя Станчо Пенчев в " Голяма книга на великите персони в българската история ".
* Гаврил Хлътев взел името на избягал от изгнание поляк * Не спял, пиел по 10 кафета, диктувал на трима писари по едно и също време
Този дръзновен, могъщ и по детски раздразним мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно придвижване. Преминал като комета през българската история, той малко и блестящо осветил нейния път и влезнал в пантеона на безсмъртните.
Георги Бенковски се родил в градеца Копривщица като Гаврил Груев Хлътев на 21 септември 1843 година в фамилията на дребния, само че доста честен търговец Грую Хлътев. Имал две сестри – Куна и Васила. През 1848 година татко му умира и фамилията изпада в тежък недостиг. Малкият Гаврил изкарва единствено три класа в Копривщенското учебно заведение и би трябвало да напусне, с цел да учи поминък. Става чирак при майстор-терзия и макар че по-късно се отделя от майстора си, занаятът не го удовлетворява и той се залавя с търговия. Тук неспокойният му дух намира краткотрайно своето предопределение и той обикаля обширните пазари на Ориента. Печели добре и харчи по същия метод. Този живот обаче не бил задоволителен за постоянно търсещия Бенковски и той сменя доста специалности в непрестанното си скитание из Близкия Изток.
Живее в Александрия /Египет/, Анадола, Измир, Цариград. Научава още пет езика, с изключение на българския и турския, който приказва от дете - гръцки, италиански, румънски, персийски, полски. Връща се в България, узрял за концепцията да влезе в революционното придвижване. Когато в Гюргево се събира комитетът на младите апостоли, той е там, въпреки и без пълномощия. Това се случило през ноември 1875 година Както свидетелства Захари Стоянов, Гаврил Хлътев „ играл второстепенна, па дори и по-долня рол сред апостолите ”, само че скоро „ един елементарен случай повдигнал неговия престиж ”.
В къщата, където се били настанили апостолите и която наричали „ казарма ”, една утрин пристигнал полицейски комисар да ревизира що за хора я населяват. Той влезнал напряко без да почука в стаята и почнал да пита: ”Що сте за хора? ”, написа З. Стоянов: ”Докато апостолите се готвят да налучат подобаващ отговор, Бенковски се дигнал от мястото си, прилепил една плесница на пазителя на тишината ” и го изгонил. Това зачудило апостолите, само че им посочило, че става въпрос за съдбоносен мъж. И когато се явила потребност от още подапостоли, Стоян Заимов, който познавал Бенковски от преди, го предложил. През януари 1876 година били избрани апостолите на 4-те революционни окръга: Първи /Търновски/ - Стефан Стамболов, с помощници Хр. Караминков и Г. Измирлиев-Македончето, Втори /Сливенски/ - основен деятел Иларион Драгостинов, с помощници Г. Икономов, Г. Обретенов, Стоил челник, Трети /Врачански/ - Стоян Заимов, с асистент Г. Апостолов, Четвърти /Пловдивски/ - с основен деятел Панайот Волов и асистент Г. Бенковски.
Интересно е да се опише по какъв начин Гаврил Хлътев добива името Бенковски. То принадлежало на един поляк, който избягал от изгнание на остров Сахалин, където бил изпратен като герой против съветската власт над Полша. Истинският Антон Бенковски достигнал до Япония, а там получил френски паспорт. Той отишъл в Турция, която приемала бежанците поляци. По-късно срещнал Стоян Заимов, изгнаник в Диарбекир, който му предложил да купи паспорта за 5 лири, с цел да може да си извади турско тескере и да избяга. Полякът склонил, Заимов минал с него Дунава и стигнал Румъния. Когато през 1875 година било взето решение за Старозагорското въстание, имало концепция да се подпали Цариград, като за един от подпалвачите бил избран Хлътев. Тогава Заимов му дал паспорта на поляка и оттук насетне той се трансформирал в Георги Бенковски.
Подготовката на въстанието - водачът в комбина с интелигентния Волов
Волов и Бенковски, снабдени както и другите апостоли със сръбски паспорти, минали замръзналия Дунав два дни след Ивановден /стар стил/, както свидетелства З. Стоянов. Стигнали до Сопот, Карлово, след това до Царацово, Пазарджишко, където живеел правилният другар на Левски Иван Арабаджията. Панайот Волов отишъл до Одрин и на връщане прибрал криещия се след Старозагорското въстание на една гара край Харманли Захари Стоянов. Тодор Каблешков, Георги Икономов и Захари Стоянов станали асистент - апостоли.
Ето по какъв начин последният разказва Бенковски при първата им среща: ”Той можеше да има възраст 28-30 години, растеж тъничък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице обичайно, малко изсъхнало, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки…очи ясносини, взор остроумен. Въобще човек персонален и внушителен, човек, който беше в положение да притегли всекиго смъртен единствено с външните си качества ”.
Като вътрешни качества Бенковски като че ли бил роден за ролята, която му определила Съдбата. Водач на българите в този върхов исторически миг, в който се поставяли фактическите основи на Третата българска страна. Бенковски бил гениалният практик, който трябвало да взриви с протеста вътрешната конструкция на Османската империя и да направи невероятно връщането обратно. Той знаел, че би трябвало да изгори в този огнен водовъртеж на пречистването, в това преображение на тога в жител, „ кървава женитба ”, както назовават въстанието самите апостоли. И у него имало една нервност, съчетана с чистия идеализъм на решения да се жертва за отечеството.
По време на подготовката Бенковски съвсем не спял и пиел десетки кафета, с цел да е жизнен. Диктувал на трима писари по едно и също време, като Наполеон, и постоянно имал готово решение на непрекъснато зараждащите проблеми по организацията. Тази негова убеденост, извънредно положително познаване на човешката душeвност и увереност го трансформирали за малко време в естествения лидер, пълководец и главнокомандващ на въстанието.
Тук би трябвало да отбележим и светлия облик на Панайот Волов, който му отстъпил върховенството с чиста душа - необичаен миг освен в българската, само че и в международната история. Интелигентният Волов, произхождащ от будния възрожденски град Шумен, бил един от най-образованите българи на своето време. Крехък по натура, непрекъснато боледуващ от гърло, а един път даже щял да си отиде от тежка зараза, Волов бил жертвоготовен във всеки момент от късия си живот. Това комбиниране сред две радикално разнообразни по темперамент персони дало естетика, съчетана с еластичност в щаба на въстанието. Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала инертния и цялостен със страхове българин, а Волов бил разсъдъкът и респектът, който внушавал образования и повдигнат духом човек. Участието на популацията в 4-ти революционен окръг било всеобщо, освен в подготовката, само че и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие. Ковачите изковали самоделни саби. Барутът бил закупен от турци контрабандисти и след това част от него се оказал неспособен. Знамето на въстанието било извезано от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, влезнала в историята като Райна княгиня.
Бенковски демонстрира своите блестящи организационни благоприятни условия в тази активност, макар че опитът му до този миг е прекомерно нищожен. Показва и по какъв начин би трябвало да се държи един деятел измежду население, лишено освен от национално самочувствие, само че и от обикновени човешки права. Облечен в красива униформа, с оръжие и адютанти.
З. Стоянов разкрива любопитна детайлност, която дава визия за трезвия натурализъм на Бенковски. Той споделя по отношение на останалите апостоли: ”Тия хора не желаят да схванат, че с граматика не се освобождава родно място ”. Това е пулсът на епохата. Дошло е време за деяние и жертва и няма такова за мисловни извършения. И Бенковски презира всичко, което пречи на действието. Условности, тромавост, колебливост, свидливост, празнословие. Не че бил лишен от пустославие, само че всички негови дефекти като сприхава несдържаност, нервност и непонасяне на другите в тогавашната трескава атмосфера се превръщали в качества.
Събранието на Оборище: Който желае да върви с мен, дано си извади ножа!
Това изключително проличава по време на събранието на Оборище. То се състояло на 14/26 април 1876 година Там се събрали народни представители от всички селища на окръга, с цел да решат главните военни и организационни въпроси на въстанието. Още първоначално Бенковски изискал всички делегати да се подпишат под пълномощие с неограничени пълномощия, което дава право на апостолите да дефинират по кое време да се вдигне въстанието, да назначават войводи и да управляват всички съществени дейности на въстаниците. Това срещнало съпротивата на огромна част от делегатите и неразбирането при започване на Волов.
Тогава Бенковски, който прозирал, че единствено една концентрация на властта и единоначалие може да обезпечи организация в една военна по същността си интервенция като въстанието, споделил, че си потегля. В настъпилата блъсканица и ужас, той демонстрира съобразителност и самообладание и споделя: ”Който желае да върви с мене и да извършва всичките ми заповеди категорично, то дано си извади ножа! ” Когато повече от 100 ножа лъсват във въздуха, Бенковски извиква: ”Но аз желая на първо време да подпишете пълномощното! ” Всички са извоювани.
Априлското въстание: В сърцето на тирана отворих люта рана
Както знаем, въстанието избухнало прибързано в Копривщица на 20 април по остарял жанр, след измяната на Ненко Терзийски от село Балдьово /дн. Росен/. В Панагюрище пристигнало „ кървавото писмо ” на Каблешков, а апостолите взели решение за неотложно въстание. Градът се вдигнал всеобщо. Бил превзет конакът, а идващият в града мюдюр бил пресрещнат и погубен. Заптиите, отпред с началника си Ахмед ага, пристигнал да арестува комити, търтили да бягат, а площадът на Панагюрище се напълнил с въоръжен народ. Камбаните забили, панагюрският боен началник Бобеков отдал военни почести на Бенковски. Всички се заклели пред развятото знаме.
После апостолите основали „ Българско привременно държавно управление в Средна гора ”. На протест се вдигнали и близките селища. Въстаниците обаче не съумели да вземат властта в средищното сред Панагюрище и Копривщица село Стрелча. Там въоръжените и фанатизирани мюсюлмани се укрепили зад стените на джамията и издържали напора на българите. В същото време към селото тръгнали многочислени башибозушки орди от черкези, татари и турци, които навлезли и освободили затворените в джамията.
По късно през незаетото от въстаниците направление минали турските елементи. Въстанали всеобщо и селата западно от Панагюрище: Мечка, Поибрене, Бъта, Петрич, Попинци и други Голямо значение за разрастването на протеста имал конният въоръжен отряд, управителен от Бенковски и наименуван от народа „ Хвърковатата чета ”. Помощник на Бенковски бил Захари Стоянов, а знаменосец Крайчо Самоходов. Въстанието било оповестено и в Клисура, Перущица, Брацигово, Батак и други
Събитията разтревожили освен Високата врата, само че и Англия. Нейният дипломат Елиът посъветвал турското държавно управление да потуши протеста „ без да сортира средства ”. Това дало храброст на Портата да употребява огромни поразделения нередовна армия /башибозук/, формирана от фанатизирани мюсюлмани. Срещу Панагюрище тръгнала 4000-на постоянна армия и няколко хиляди башибозук. Тя нападнала от направление Стрелча, макар че въстаниците я чакали откъм Пазарджик и били изкопали окопи. Силите били неравни. Привременното държавно управление, отпред с Бобеков, разполагало с 1000 неприятно въоръжени бойци против неколкократно превишаващия я, екипиран с съвременно оръжие съперник. Въпреки всичко въстаниците атакували Стрелча и нанесли вреди на турците, в това време към Панагюрище бил построена кръгова защита. В началото имало клюки, че в Панагюрище се намират „ московци ” - факт, който предизвиквал под паника боязън у турците, без значение от тяхното място в йерархията. Скоро обаче се схванало, че в града има единствено неприятно въоръжени българи, отговарящи на османската артилерия с черешови топчета, заредени с топузи от кантари.
Башибозушките главатари заповядали „ Юруш ”, само че българите, заели височините Балабанова кория, Манъово бърдо, Каменица, Кукла и се отбранявали с обезверена смелост. В града въстаниците се биели за всяка къща, с цел да могат дамите и децата да избягат.
На 30 април /13 май/ турците влезнали в Панагюрище и почнали поголовни кланета, грабежи и изнасилвания. Голяма част от тези мюсюлмани, които безчинствали и убивали тук, по-рано били пощадени от българските въстаници, тъй като заповедта на Привременното държавно управление била да не се закача мирното мюсюлманско население. Когато Хвърковатата чета се върнала към връх Лисец, Панагюрище димял в отломки.
Тогава Бенковски споделил разчувствуван: ”Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей! ” Пророчески думи!
Предателят дядо Въльо и целувката на гибелта
Поради неспособност битката да продължи, четата била разпусната, а Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца навлезли в Стара планина. Тук, гладни и мокри от дъжда и пролетната влага /времето било студено като по Никулден, споделя З. Стоянов/ те достигнали Тетевенския Балкан.
Тук Бенковски сънувал оракулски сън: ”Сънувах, че при нас пристигна луксозно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ни наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото. ” Той към този момент предчувствал това, което ще се случи и разказал на другите кой е в действителност и от кое място е, тъй като до този миг никой не знаел нищо за него. Говедарят дядо Въльо, една от черните души в българската история, който срещнали, заречен да ги изведе от Балкана, само че ги предал. Турците създали пусия на едно мосче на река Костиня. Дядо Въльо и Бенковски вървели начело, минали моста, тогава предателят залегнал и двадесет пушки стреляли в залп. Войводата паднал, а Захари съумял да скочи в реката и да се избави.
Така умрял този свят за българската независимост мъж. Десет години по-късно няколко поборници и З. Стоянов отишли на лобното място и намерили дядо Въльо още там. Не го умъртвили, дори не го санкционирали, единствено го предиздвикали да изиска амнистия от апостола. Той към този момент бил осъден от личната си съвест. А за локалните българи, както свидетелства Захари, Георги Бенковски бил към този момент светец и против огромен празник на лобното му място горяло кандило.
* Гаврил Хлътев взел името на избягал от изгнание поляк * Не спял, пиел по 10 кафета, диктувал на трима писари по едно и също време
Този дръзновен, могъщ и по детски раздразним мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно придвижване. Преминал като комета през българската история, той малко и блестящо осветил нейния път и влезнал в пантеона на безсмъртните.
Георги Бенковски се родил в градеца Копривщица като Гаврил Груев Хлътев на 21 септември 1843 година в фамилията на дребния, само че доста честен търговец Грую Хлътев. Имал две сестри – Куна и Васила. През 1848 година татко му умира и фамилията изпада в тежък недостиг. Малкият Гаврил изкарва единствено три класа в Копривщенското учебно заведение и би трябвало да напусне, с цел да учи поминък. Става чирак при майстор-терзия и макар че по-късно се отделя от майстора си, занаятът не го удовлетворява и той се залавя с търговия. Тук неспокойният му дух намира краткотрайно своето предопределение и той обикаля обширните пазари на Ориента. Печели добре и харчи по същия метод. Този живот обаче не бил задоволителен за постоянно търсещия Бенковски и той сменя доста специалности в непрестанното си скитание из Близкия Изток.
Живее в Александрия /Египет/, Анадола, Измир, Цариград. Научава още пет езика, с изключение на българския и турския, който приказва от дете - гръцки, италиански, румънски, персийски, полски. Връща се в България, узрял за концепцията да влезе в революционното придвижване. Когато в Гюргево се събира комитетът на младите апостоли, той е там, въпреки и без пълномощия. Това се случило през ноември 1875 година Както свидетелства Захари Стоянов, Гаврил Хлътев „ играл второстепенна, па дори и по-долня рол сред апостолите ”, само че скоро „ един елементарен случай повдигнал неговия престиж ”.
В къщата, където се били настанили апостолите и която наричали „ казарма ”, една утрин пристигнал полицейски комисар да ревизира що за хора я населяват. Той влезнал напряко без да почука в стаята и почнал да пита: ”Що сте за хора? ”, написа З. Стоянов: ”Докато апостолите се готвят да налучат подобаващ отговор, Бенковски се дигнал от мястото си, прилепил една плесница на пазителя на тишината ” и го изгонил. Това зачудило апостолите, само че им посочило, че става въпрос за съдбоносен мъж. И когато се явила потребност от още подапостоли, Стоян Заимов, който познавал Бенковски от преди, го предложил. През януари 1876 година били избрани апостолите на 4-те революционни окръга: Първи /Търновски/ - Стефан Стамболов, с помощници Хр. Караминков и Г. Измирлиев-Македончето, Втори /Сливенски/ - основен деятел Иларион Драгостинов, с помощници Г. Икономов, Г. Обретенов, Стоил челник, Трети /Врачански/ - Стоян Заимов, с асистент Г. Апостолов, Четвърти /Пловдивски/ - с основен деятел Панайот Волов и асистент Г. Бенковски.
Интересно е да се опише по какъв начин Гаврил Хлътев добива името Бенковски. То принадлежало на един поляк, който избягал от изгнание на остров Сахалин, където бил изпратен като герой против съветската власт над Полша. Истинският Антон Бенковски достигнал до Япония, а там получил френски паспорт. Той отишъл в Турция, която приемала бежанците поляци. По-късно срещнал Стоян Заимов, изгнаник в Диарбекир, който му предложил да купи паспорта за 5 лири, с цел да може да си извади турско тескере и да избяга. Полякът склонил, Заимов минал с него Дунава и стигнал Румъния. Когато през 1875 година било взето решение за Старозагорското въстание, имало концепция да се подпали Цариград, като за един от подпалвачите бил избран Хлътев. Тогава Заимов му дал паспорта на поляка и оттук насетне той се трансформирал в Георги Бенковски.
Подготовката на въстанието - водачът в комбина с интелигентния Волов
Волов и Бенковски, снабдени както и другите апостоли със сръбски паспорти, минали замръзналия Дунав два дни след Ивановден /стар стил/, както свидетелства З. Стоянов. Стигнали до Сопот, Карлово, след това до Царацово, Пазарджишко, където живеел правилният другар на Левски Иван Арабаджията. Панайот Волов отишъл до Одрин и на връщане прибрал криещия се след Старозагорското въстание на една гара край Харманли Захари Стоянов. Тодор Каблешков, Георги Икономов и Захари Стоянов станали асистент - апостоли.
Ето по какъв начин последният разказва Бенковски при първата им среща: ”Той можеше да има възраст 28-30 години, растеж тъничък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице обичайно, малко изсъхнало, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки…очи ясносини, взор остроумен. Въобще човек персонален и внушителен, човек, който беше в положение да притегли всекиго смъртен единствено с външните си качества ”.
Като вътрешни качества Бенковски като че ли бил роден за ролята, която му определила Съдбата. Водач на българите в този върхов исторически миг, в който се поставяли фактическите основи на Третата българска страна. Бенковски бил гениалният практик, който трябвало да взриви с протеста вътрешната конструкция на Османската империя и да направи невероятно връщането обратно. Той знаел, че би трябвало да изгори в този огнен водовъртеж на пречистването, в това преображение на тога в жител, „ кървава женитба ”, както назовават въстанието самите апостоли. И у него имало една нервност, съчетана с чистия идеализъм на решения да се жертва за отечеството.
По време на подготовката Бенковски съвсем не спял и пиел десетки кафета, с цел да е жизнен. Диктувал на трима писари по едно и също време, като Наполеон, и постоянно имал готово решение на непрекъснато зараждащите проблеми по организацията. Тази негова убеденост, извънредно положително познаване на човешката душeвност и увереност го трансформирали за малко време в естествения лидер, пълководец и главнокомандващ на въстанието.
Тук би трябвало да отбележим и светлия облик на Панайот Волов, който му отстъпил върховенството с чиста душа - необичаен миг освен в българската, само че и в международната история. Интелигентният Волов, произхождащ от будния възрожденски град Шумен, бил един от най-образованите българи на своето време. Крехък по натура, непрекъснато боледуващ от гърло, а един път даже щял да си отиде от тежка зараза, Волов бил жертвоготовен във всеки момент от късия си живот. Това комбиниране сред две радикално разнообразни по темперамент персони дало естетика, съчетана с еластичност в щаба на въстанието. Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала инертния и цялостен със страхове българин, а Волов бил разсъдъкът и респектът, който внушавал образования и повдигнат духом човек. Участието на популацията в 4-ти революционен окръг било всеобщо, освен в подготовката, само че и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие. Ковачите изковали самоделни саби. Барутът бил закупен от турци контрабандисти и след това част от него се оказал неспособен. Знамето на въстанието било извезано от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, влезнала в историята като Райна княгиня.
Бенковски демонстрира своите блестящи организационни благоприятни условия в тази активност, макар че опитът му до този миг е прекомерно нищожен. Показва и по какъв начин би трябвало да се държи един деятел измежду население, лишено освен от национално самочувствие, само че и от обикновени човешки права. Облечен в красива униформа, с оръжие и адютанти.
З. Стоянов разкрива любопитна детайлност, която дава визия за трезвия натурализъм на Бенковски. Той споделя по отношение на останалите апостоли: ”Тия хора не желаят да схванат, че с граматика не се освобождава родно място ”. Това е пулсът на епохата. Дошло е време за деяние и жертва и няма такова за мисловни извършения. И Бенковски презира всичко, което пречи на действието. Условности, тромавост, колебливост, свидливост, празнословие. Не че бил лишен от пустославие, само че всички негови дефекти като сприхава несдържаност, нервност и непонасяне на другите в тогавашната трескава атмосфера се превръщали в качества.
Събранието на Оборище: Който желае да върви с мен, дано си извади ножа!
Това изключително проличава по време на събранието на Оборище. То се състояло на 14/26 април 1876 година Там се събрали народни представители от всички селища на окръга, с цел да решат главните военни и организационни въпроси на въстанието. Още първоначално Бенковски изискал всички делегати да се подпишат под пълномощие с неограничени пълномощия, което дава право на апостолите да дефинират по кое време да се вдигне въстанието, да назначават войводи и да управляват всички съществени дейности на въстаниците. Това срещнало съпротивата на огромна част от делегатите и неразбирането при започване на Волов.
Тогава Бенковски, който прозирал, че единствено една концентрация на властта и единоначалие може да обезпечи организация в една военна по същността си интервенция като въстанието, споделил, че си потегля. В настъпилата блъсканица и ужас, той демонстрира съобразителност и самообладание и споделя: ”Който желае да върви с мене и да извършва всичките ми заповеди категорично, то дано си извади ножа! ” Когато повече от 100 ножа лъсват във въздуха, Бенковски извиква: ”Но аз желая на първо време да подпишете пълномощното! ” Всички са извоювани.
Априлското въстание: В сърцето на тирана отворих люта рана
Както знаем, въстанието избухнало прибързано в Копривщица на 20 април по остарял жанр, след измяната на Ненко Терзийски от село Балдьово /дн. Росен/. В Панагюрище пристигнало „ кървавото писмо ” на Каблешков, а апостолите взели решение за неотложно въстание. Градът се вдигнал всеобщо. Бил превзет конакът, а идващият в града мюдюр бил пресрещнат и погубен. Заптиите, отпред с началника си Ахмед ага, пристигнал да арестува комити, търтили да бягат, а площадът на Панагюрище се напълнил с въоръжен народ. Камбаните забили, панагюрският боен началник Бобеков отдал военни почести на Бенковски. Всички се заклели пред развятото знаме.
После апостолите основали „ Българско привременно държавно управление в Средна гора ”. На протест се вдигнали и близките селища. Въстаниците обаче не съумели да вземат властта в средищното сред Панагюрище и Копривщица село Стрелча. Там въоръжените и фанатизирани мюсюлмани се укрепили зад стените на джамията и издържали напора на българите. В същото време към селото тръгнали многочислени башибозушки орди от черкези, татари и турци, които навлезли и освободили затворените в джамията.
По късно през незаетото от въстаниците направление минали турските елементи. Въстанали всеобщо и селата западно от Панагюрище: Мечка, Поибрене, Бъта, Петрич, Попинци и други Голямо значение за разрастването на протеста имал конният въоръжен отряд, управителен от Бенковски и наименуван от народа „ Хвърковатата чета ”. Помощник на Бенковски бил Захари Стоянов, а знаменосец Крайчо Самоходов. Въстанието било оповестено и в Клисура, Перущица, Брацигово, Батак и други
Събитията разтревожили освен Високата врата, само че и Англия. Нейният дипломат Елиът посъветвал турското държавно управление да потуши протеста „ без да сортира средства ”. Това дало храброст на Портата да употребява огромни поразделения нередовна армия /башибозук/, формирана от фанатизирани мюсюлмани. Срещу Панагюрище тръгнала 4000-на постоянна армия и няколко хиляди башибозук. Тя нападнала от направление Стрелча, макар че въстаниците я чакали откъм Пазарджик и били изкопали окопи. Силите били неравни. Привременното държавно управление, отпред с Бобеков, разполагало с 1000 неприятно въоръжени бойци против неколкократно превишаващия я, екипиран с съвременно оръжие съперник. Въпреки всичко въстаниците атакували Стрелча и нанесли вреди на турците, в това време към Панагюрище бил построена кръгова защита. В началото имало клюки, че в Панагюрище се намират „ московци ” - факт, който предизвиквал под паника боязън у турците, без значение от тяхното място в йерархията. Скоро обаче се схванало, че в града има единствено неприятно въоръжени българи, отговарящи на османската артилерия с черешови топчета, заредени с топузи от кантари.
Башибозушките главатари заповядали „ Юруш ”, само че българите, заели височините Балабанова кория, Манъово бърдо, Каменица, Кукла и се отбранявали с обезверена смелост. В града въстаниците се биели за всяка къща, с цел да могат дамите и децата да избягат.
На 30 април /13 май/ турците влезнали в Панагюрище и почнали поголовни кланета, грабежи и изнасилвания. Голяма част от тези мюсюлмани, които безчинствали и убивали тук, по-рано били пощадени от българските въстаници, тъй като заповедта на Привременното държавно управление била да не се закача мирното мюсюлманско население. Когато Хвърковатата чета се върнала към връх Лисец, Панагюрище димял в отломки.
Тогава Бенковски споделил разчувствуван: ”Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей! ” Пророчески думи!
Предателят дядо Въльо и целувката на гибелта
Поради неспособност битката да продължи, четата била разпусната, а Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца навлезли в Стара планина. Тук, гладни и мокри от дъжда и пролетната влага /времето било студено като по Никулден, споделя З. Стоянов/ те достигнали Тетевенския Балкан.
Тук Бенковски сънувал оракулски сън: ”Сънувах, че при нас пристигна луксозно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ни наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото. ” Той към този момент предчувствал това, което ще се случи и разказал на другите кой е в действителност и от кое място е, тъй като до този миг никой не знаел нищо за него. Говедарят дядо Въльо, една от черните души в българската история, който срещнали, заречен да ги изведе от Балкана, само че ги предал. Турците създали пусия на едно мосче на река Костиня. Дядо Въльо и Бенковски вървели начело, минали моста, тогава предателят залегнал и двадесет пушки стреляли в залп. Войводата паднал, а Захари съумял да скочи в реката и да се избави.
Така умрял този свят за българската независимост мъж. Десет години по-късно няколко поборници и З. Стоянов отишли на лобното място и намерили дядо Въльо още там. Не го умъртвили, дори не го санкционирали, единствено го предиздвикали да изиска амнистия от апостола. Той към този момент бил осъден от личната си съвест. А за локалните българи, както свидетелства Захари, Георги Бенковски бил към този момент светец и против огромен празник на лобното му място горяло кандило.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ