116 години от избухването на Илинденско-Преображенско въстание
На 2 август (нов стил) през 1903 година избухва Илинденско-Преображенско въстание в Османската империя. То е проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и обгръща Македония и Оринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО след потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата съществени протеста. В Битолския вилает и Солунския вилоет то избухва на 20 юли (2 август нов стил) - Илинден, а в Одринския вилает - на 6 август (19 август нов стил),
В управителните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната битка. Самият Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне. Дълго време той упорства битката да се води посредством партизанска война посредством непрекъснати терористични актове, които да не засягат обитаемоте места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата към Гьорче Петров пък упорства за провеждането на така наречен перманентна гражданска война, с цел да не се допусне цялостно изтощение на силите на организацията.
Въпреки, че революционерите неколкократно са предизвестени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отхвърлят от поетия курс.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) - Илинден. Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира на Конреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг взема решение да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на процедура се осъществя концепцията за перманентна гражданска война.
В избрания ден щабът на въстанието в село Смилевов състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев подрежда на въстаническите отряди да стартират бойни дейности. Призивът "хиляди пъти по-добре гибел, в сравнение с плътски живот ", притегля хиляди въстаници. Боевете в Македония стартират на 2 август (нов стил) 1903 година - Илинден.
Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350-хилядна армия. Силите са неравни.
На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за преустановяване на въстаническите дейности и саморазпускане на щаба.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на интернационалната дипломацията. Започват следени от европейските страни промени съгласно Мюрцщегската реформена стратегия /за преобразувания в ръководството на Македония и Косово под османска власт, осъществена частично в интервала 1904-1909 година/. Въпреки промените, в България всички схващат, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която стартира още през 1904 година.
Илинденско-Преображенското въстание избухва прибързано, преди да бъде приключена всестранната подготовка на популацията. Затова то е всеобщо единствено в два революционни окръга. През 1903 година не съществуват действителни благоприятни условия за надвит излаз от въоръжена битка. Османската империя към момента има големи човешки, военни и стопански запаси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска страна, а още по-малко от популацията на една провинция. Международното състояние също не разрешава удобен излаз. Великите сили към момента не са подготвени да пристъпят към решение на комплицирания Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен спор с Япония. Австро-Унгария, другата страна с решителен глас в балканските каузи, към момента не е приключила юридическото присъединение към империята на окупирените през 1878 година Босна и Херцеговина, с цел да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските страни също доста деликатно и ревностно наблюдават битките на българското население за независимост и са решителни съперници на промени без тяхно присъединяване, защото това значи застрашаване на ползите им в региона, без значение от това какъв брой обосновани са били те. Въпреки провалянето, въстанието разсънва европейското публично мнение.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата съществени протеста. В Битолския вилает и Солунския вилоет то избухва на 20 юли (2 август нов стил) - Илинден, а в Одринския вилает - на 6 август (19 август нов стил),
В управителните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната битка. Самият Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне. Дълго време той упорства битката да се води посредством партизанска война посредством непрекъснати терористични актове, които да не засягат обитаемоте места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата към Гьорче Петров пък упорства за провеждането на така наречен перманентна гражданска война, с цел да не се допусне цялостно изтощение на силите на организацията.
Въпреки, че революционерите неколкократно са предизвестени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отхвърлят от поетия курс.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) - Илинден. Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира на Конреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг взема решение да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на процедура се осъществя концепцията за перманентна гражданска война.
В избрания ден щабът на въстанието в село Смилевов състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев подрежда на въстаническите отряди да стартират бойни дейности. Призивът "хиляди пъти по-добре гибел, в сравнение с плътски живот ", притегля хиляди въстаници. Боевете в Македония стартират на 2 август (нов стил) 1903 година - Илинден.
Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350-хилядна армия. Силите са неравни.
На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за преустановяване на въстаническите дейности и саморазпускане на щаба.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на интернационалната дипломацията. Започват следени от европейските страни промени съгласно Мюрцщегската реформена стратегия /за преобразувания в ръководството на Македония и Косово под османска власт, осъществена частично в интервала 1904-1909 година/. Въпреки промените, в България всички схващат, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която стартира още през 1904 година.
Илинденско-Преображенското въстание избухва прибързано, преди да бъде приключена всестранната подготовка на популацията. Затова то е всеобщо единствено в два революционни окръга. През 1903 година не съществуват действителни благоприятни условия за надвит излаз от въоръжена битка. Османската империя към момента има големи човешки, военни и стопански запаси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска страна, а още по-малко от популацията на една провинция. Международното състояние също не разрешава удобен излаз. Великите сили към момента не са подготвени да пристъпят към решение на комплицирания Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен спор с Япония. Австро-Унгария, другата страна с решителен глас в балканските каузи, към момента не е приключила юридическото присъединение към империята на окупирените през 1878 година Босна и Херцеговина, с цел да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските страни също доста деликатно и ревностно наблюдават битките на българското население за независимост и са решителни съперници на промени без тяхно присъединяване, защото това значи застрашаване на ползите им в региона, без значение от това какъв брой обосновани са били те. Въпреки провалянето, въстанието разсънва европейското публично мнение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ