На 19 юли се навършват 120 години от рождението на

На 19 юли се навършват 120 години от рождението на шотландския публицист и доктор Арчибалд Кронин. Като студент печели доста надпревари за литература, специализира медицина и става хирург в Кралския флот по време на Първата международна война. По време на пътешестване в шотландските планини Кронин написва първия си разказ „ Замъкът на шапкаря “, който пожънва неотложен триумф. Но най-известната му книга е „ Цитаделата “, в която той слага безконечни въпроси, свързани с етиката и медицината. Произведението, оповестено през 1937 година, е филмирано единствено година по-късно, а прожекцията получава „ Оскар “.

Тревогата в никакъв случай не лишава скръбта от утрешния ден, единствено я укрепва още от през днешния ден.

Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено.

Религиите са доста, разсъдъкът е един – всички сме братя.

Христос е бил идеален човек, само че при Конфуций е било мощно развито възприятието за комизъм!

С някои изкушения не можем да се борим. Човек просто би трябвало да затвори очи и да избяга.

Ако не даваш воля на усеща си, може да убиеш всичко, което е вътре в теб.

Знаете ли този лозунг: бъди самият себе си? Това е предизвикателство.

Адът е мястото, където отиваш, когато изгубиш вяра.

Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички тематики на диалог са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина.

Най-достойното достижение е успеха на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата.

Най-жалкото е, че откакто си се борил неистово, да кажем двадесет години, и си получил това, към което си се стремял, в множеството случаи установяваш, че даже не можеш да му се зарадваш, че не ти е донесло щастието, което си очаквал.

Ако има нещо, което не мога да претърпявам у човек, то е неговата черна, злобна горделивост, която пораства все пак. Тя е като болест, която от ден на ден и повече се влошава; а и основанията за тази горделивост са напряко безсмислени. Само да можеше да се види подобен, какъвто го виждат другите, може би щеше малко да се посвие...

Неговият живот трябваше да се вмести в цяла изложба картини, само че в този момент се състои единствено от една картина - неговия портрет.

Това, което е изгубено за другите, в никакъв случай не е изгубено на вятъра.

Колко е отлично в този век по какъв начин обезцененият морал е срещнал по този начин откровеното, неопетнено чистосърдечие.

Човек или ми харесва, или не. Мога да го дефинира от пръв взор.

Просто съм някакъв трагичен перверзен вид, който не умее да мисли вярно, като всички, не мога да приуча себе си да вървя в общият впряг.

Животът не е прав и елементарен за прекосяване кулоар, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които би трябвало да си проправяме път, изгубени и комплицирани, а понякога попадаме и в задънена улица. Но в случай че имаме религия, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме си мислили, само че в последна сметка ще е за положително.

Твърде деликатната съвест не носи на никого положително.

Когато приключих, бях по-скоро опасност за обществото, в сравнение с каквото и да било! Всичко на всичко знаех имената на някои заболявания и медикаментите, които би трябвало да давам за тях. Не можех да затворя един акушерски форцепс. Всичко, което знам съм научил по-късно. Но какъв брой лекари научават неща повече от елементарните правила, които практиката им постанова? Нямат време тези нещастници непрестанно да тичат. Ето къде е гнила нашата организация… Нужно е огромно изпитание с цел да се изведе науката на челно място в нашата работа.