Олимпийските игри, които остават в историята не с големите шампиони, а с бойкота и мечето Миша
На 19 юли 1980 година в съветската столица Москва е разпален огънят на XXII Летни олимпийски игри. Историята обаче ги помни освен с триумфа на огромните първенци, само че най-много с протеста от Запада в разгара на Студената война и мечето Миша, което е техен знак.
През 1974 година излиза наяве, че Съветският съюз за първи път в историята ще семейства на Олимпийски игри. Москва изпреварва във финалното гласоподаване американския град Лос Анджелис (с 29 на 24 гласа).
През 1976 година стартира строителство на обектите за игрите. До 1 март 1980 година, по-малко от 4 месеца преди началото, от 97 олимпийски обекта са подготвени едвам 56. Но не това е повода за протеста на западните страни.
Нахлуването на руски войски в Афганистан през 1979 година става мотив за налагането на стопански наказания на Съюз на съветските социалистически републики и протест на олимпиадата.
Администрацията на американския президент Джими Картър оказва необикновен напън върху страните от НАТО, защото много от тях са били срещу протест на игрите. Канцлерът на Федерална Република Германия Хелмут Шмит публично упреква Съединени американски щати за неприятно отношение към съдружниците им.
В резултат на американския напън игрите в Москва са бойкотирани от 65 страни, измежду които Монако, Лихтенщайн, Сомалия и Суринам. Затова пък за първи път след игрите в Монреал през 1976 година присъединяване в надпреварите вземат решение да вземат 24 африкански страни. Преживяващият гражданска война Иран не е поканен от МОК. Да участва на игрите отхвърля и тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм.
Към протеста, разгласен от Съединените щати, в последна сметка се причисляват и други страни, измежду които Япония, Западна Германия (Шмит съумява да убеди националния олимпийски комитет да не изпраща екип на игрите), Китай, Филипините, Аржентина и Канада. Англия, Франция и Австралия поддържат протеста, само че дават независимост на своите спортисти да вземат участие, в случай че желаят. В резултат на това решение Англия и Франция изпращат доста по-малочислени делегации от спортисти от нормално.
Игрите не престават до 3 август 1980 година и са измежду най-успешните за България. Страната ни печели 8 златни медала, като първенци стават пловдивските състезатели Стоян Делчев /гимнастика/, Любомир Любенов /кану-каяк/, Асен Златев /вдигане на тежести/ и Петър Лесов /бокс/.
През 1974 година излиза наяве, че Съветският съюз за първи път в историята ще семейства на Олимпийски игри. Москва изпреварва във финалното гласоподаване американския град Лос Анджелис (с 29 на 24 гласа).
През 1976 година стартира строителство на обектите за игрите. До 1 март 1980 година, по-малко от 4 месеца преди началото, от 97 олимпийски обекта са подготвени едвам 56. Но не това е повода за протеста на западните страни.
Нахлуването на руски войски в Афганистан през 1979 година става мотив за налагането на стопански наказания на Съюз на съветските социалистически републики и протест на олимпиадата.
Администрацията на американския президент Джими Картър оказва необикновен напън върху страните от НАТО, защото много от тях са били срещу протест на игрите. Канцлерът на Федерална Република Германия Хелмут Шмит публично упреква Съединени американски щати за неприятно отношение към съдружниците им.
В резултат на американския напън игрите в Москва са бойкотирани от 65 страни, измежду които Монако, Лихтенщайн, Сомалия и Суринам. Затова пък за първи път след игрите в Монреал през 1976 година присъединяване в надпреварите вземат решение да вземат 24 африкански страни. Преживяващият гражданска война Иран не е поканен от МОК. Да участва на игрите отхвърля и тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм.
Към протеста, разгласен от Съединените щати, в последна сметка се причисляват и други страни, измежду които Япония, Западна Германия (Шмит съумява да убеди националния олимпийски комитет да не изпраща екип на игрите), Китай, Филипините, Аржентина и Канада. Англия, Франция и Австралия поддържат протеста, само че дават независимост на своите спортисти да вземат участие, в случай че желаят. В резултат на това решение Англия и Франция изпращат доста по-малочислени делегации от спортисти от нормално.
Игрите не престават до 3 август 1980 година и са измежду най-успешните за България. Страната ни печели 8 златни медала, като първенци стават пловдивските състезатели Стоян Делчев /гимнастика/, Любомир Любенов /кану-каяк/, Асен Златев /вдигане на тежести/ и Петър Лесов /бокс/.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ