Ошо: Търси истинската любов! Не се задоволявай с по-малко!
На 19 януари, през 1990 година, индийският нравствен преподавател Ошо (Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин) напуща този свят. Мъдрите му думи не престават да са източник на ентусиазъм за милиони хора по света. Включително и аз нас. Днес ще споделим с вас какво мисли Ошо за любовта, връзките и разделите…
“Хората считат, че любовта може да навлезе дълбоко единствено тогава, когато обичаш един човек. Това е цялостна нелепост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината несъмнено зависи от следното:
да оставаш постоянно в положение на обич –
това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са в действителност фантастични, прелестни. И по-късно естествено стартират да доскучават. Няма нищо неприятно в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с дамата, с нейните обноски. Тя се среща с теб, с твоите навици, с твоя метод на живот – и когато всичко е към този момент познато, ползата стартира да понижава.
Когато всичко е известно и към този момент няма нищо, което да удиви, по какъв начин връзката да остане фантастична?.
Удивлението стартира да изчезва, нещата се откриват, принизяват се, стават всекидневни, елементарни. Това става нормално. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или дамата с концепцията, че в случай че смениш колегата, любовта няма в никакъв случай да отиде дълбоко. Но любовта въобще не отива дълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В наличието на другия няма да има наслада, ти няма да чувстваш боязън от неговото наличие. Можеш да продължиш да се привързваш…
Ако се привързваш прекомерно мощно, тогава никой няма да желае да бъде с теб, тъй като никой не желае да попада в затвор, никой не желае да се превръщаш във вериги за него.
Колкото повече се привързваш, толкоз по-грозна става връзката. Тя първо изгубва насладата си, чара си, магнетизма си, а по-късно става болна, патологична…
Ти се привързваш просто, тъй като се страхуваш да загубиш, страхуваш се от смяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка.
Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те води? Новото е рисково, тъй като към момента не е познато. Старото е познато, открито, има там известна сигурност, улеснение, уют. Когато започнеш да се привързваш поради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква фамилиарност има там? Не споделям, че в случай че си с един човек – с жена или с мъж – и нещата към момента израстват, трансформират се… Не споделям това. Не ме разбирай неправилно.
Има хора, които са толкоз чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкоз естетични, че въобще в никакъв случай не усещат нещата да са се изчерпали.
Тяхната сензитивност, чувствителност, пламенност непрестанно откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред.
Моят аршин е следният: в случай че една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай!
Но в случай че тя не израства, не се задълбочава, в случай че интимността към този момент не разцъфтява, в случай че всичко е спряло и ти се привързваш просто тъй като не знаеш по какъв начин да напуснеш и по какъв начин да кажеш сбогом, ти унищожаваш своята дарба за обич. По-добре да се движиш, да смениш колегата, в сравнение с да унищожиш любовта. Защото любовта е задачата, а не сътрудникът!
Ти обичаш един човек не поради самия човек. Ти го обичаш поради любовта! Любовта е задачата. Затова, в случай че тя не се случва с този човек, дано се случи с някой различен, само че дано да се случи! Дай й опция за последователност. Тази последователност, този поток на любовта, която непрекъснато се случва, ще те вкара по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации…
Една същинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко.
Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай задоволително храброст да й кажеш довиждане – без недоволство, без неодобрение, без яд. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва. Не можеш да накараш другия да се усеща отговорен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но в случай че някак си не се получава, в случай че не си подхождате, в случай че не сте предопределени един за различен, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна запушалка в кръгла дупка…
Аз ви изучавам да сте правилни на любовта, а не на хората.
Бъдете правилни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!
… Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прелестно в живота!
Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и опцията за молитва, тъй като единствено любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата. ”
Ошо
