Днес отбелязваме половин век от изстрелването на Аполо 10 до орбитата на Луната – последната репетиция преди кацането
На 18-ти май 1969 година, тъкмо преди половин век, от галактическия център “Кенеди ” излетява свръхтежката ракета “Сатурн 5 ” с пилотирания галактически транспортен съд “Аполо 10 ”. Това е последната огромна подготовка преди наближаващото кацане на повърхността на Луната. “Аполо 8 ” лети до окололунна орбита през декември 68-ма, само че тогава лунният модул към момента не е подготвен. По време на “Аполо 9 ” през март 1969-та летят всички съставни елементи на архитектурата – команден и лунен модул, като това е подготовка на задачата в околоземна орбита. По времето на “Аполо 10 ”, чиято годишнина честваме на днешния ден, летят всички съставни елементи на архитектурата за тяхното дефинитивно тестване в окололунна орбита. Целта е да се тества държанието на лунния модул в изискванията на лунна гравитация, без към момента да се пристъпва към същинско кацане.
На борда на “Аполо 10 ” летят трима души. Томас Стафорд е пълководец, деец от две предишни задачи “Джемини 6 ” и “Джемини 9 ”. “Аполо 10 ” е неговият пръв и единствен полет до Луната, само че по-нататък той ще командва задачата “Аполо-Союз ”, при която за пръв път се скачват американски и руски галактически транспортен съд.
Юджийн Сърнан е водач на лунния модул. Той също е деец с една задача зад тила си – “Джемини 9 ”, при която извършва галактическа разходка. По-късно Сърнан ще лети на “Аполо 17 ” и ще влезе в историята като последния човек, стъпил на Луната.
Джон Йънг е водач на командния модул. Ветеран от задачите “Джемини 3 ” и “Джемини 10 ”, той съумява да организира съединяване в космоса, заради което е определен за част от екипажа на “Аполо 10 ”. По-късно той ще полети и на “Аполо 16 ” и ще се трансформира в деветия астронавт, стъпил на Луната.
Докато са в окололунна орбита Стафорд и Сърнан минават в лунния модул, оставяйки Йънг в командния. Те се спускат едвам на 15 километра от лунната повърхнина, след което възпламеняват горната степен и се скачват назад с командния модул. Всичко завършва сполучливо, въпреки че двамата се сблъскват с непредвиден проблем. Поради неправилни настройки лунният модул стартира да се прекатурва. Юджийн Сърнан сполучливо поема контрола назад, само че не и преди да изтърси фразата “кучи наследник ” – тъкмо до момента в който задачата се излъчва в цялостен Съединени американски щати в действително време по малкия екран. По-късно религиозни групи ще разкритикуват НАСА за неприличен език.
Кофти е, че Стафорд като водач на лунния модул съумява да стигне единствено на някакви си 15 километра от повърхността от Луната, без в никакъв случай да има опция да стъпи на нея. Но лунният модул от “Аполо 10 ” е по-тежък и също така не е зареден напълно с гориво. Ръководството на НАСА е желало единствено подготовка, без да се организира кацане. Сърнан подозира, че от организацията преднамерено постъпили по този начин, с цел да не би двамата астронавти да се опитат да кацнат противно на заповедите.
Но на фона на казуса, който зародил с настройките на лунния модул на “Аполо 10 ”, може единствено да се радваме, че тримата души от екипажа не постъпват неразумно и се връщат на Земята наред. Кацането на Луната в никакъв случай не е тривиална процедура – през април тази година Израел ни го потвърди, откакто частният спускаем уред “Берешийт ” не съумя да се спусне меко. Важното е, че по време на “Аполо 10 ” е насъбран задоволително опит, а всички неточности след това са поправени, с цел да могат през юли 1969-та година Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да влязат вечно в историята на космонавтиката като първите хора, стъпили на Луната.
