Голям празник е днес! Църквата чества успението на най-великия ни светец
На 18 август Българската православна черква отбелязва гибелта (Успението) на Свети Иван Рилски, именуван още преподобни Иван Рилски Чудотворец, който е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и за най-популярния български национален светец врач, създател на Рилския манастир.
Той роден към 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Като младеж той копнее да се посвети в работа на Бога, напуща родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуща манастира и се скита на доста места. Накрая се открива в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на усамотение в молебствия Богу.
Умира на 18 август 946 година и е заровен в дребната манастирска черква на Светата Рилска обител. Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 година унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.
След освобождението на България от византийско иго цар Асен I ги придвижва в столицата Търново през 1195 година През 1469 г те се върнати в Рлския манастри Свети Иван Рилски е уважаван като общобългарски светец, само че славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. В края на живота си той съставил своя "Завет ".
В него светецът пирдовава на хората да запазят вярата си непорочна от "всякакво зломислие " и да се пазят от "сребролюбивата змия ", "защото сребролюбието е корен на всички несгоди ". В Завета още се споделя: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях! "
На днешния ден черква уважава и паметта на мъчениците Флор и Лавър. Те били братя каменоделци-хрисияни, живели през II век в Илирия. Езичниците в прилежащата област решили да повдигнат храм в чест на един от своите богове. Управителят на Илирия изпратил там двамата братя, които се славели като изкусни каменоделци.
Флор и Лавър почнали старателно да работят, а заплата си раздавали на бедните. Те непрестанно разказвали на езичниците за Исус Христос и за неговата всеотдайност. Много от тях приели християнската религия.
Един ден синът на основния сановник следил работата на майсторите, когато камъче го блъснало по окото. Баща му обвинил за случилото се двамата братя. Флор и Лавър взели при себе си детето. Цяла нощ се молили за него и на другия ден то почнало да гледа, както по-рано. Тогава самият езически сановник повярвал в Исус.
Броят на вярващите се увеличавал. Когато храмът бил подготвен, те се събрали към него, с цел да го посветят на Христос. Унищожили идолите и сложили в храма светия Кръст. Като разбрал за това, началникът на града заповядал да заловят всички участници и ги санкционирал със гибел.
Флор и Лавър били грубо измъчвани и по-късно хвърлени в пресушен бунар и засипани с пръст. След доста години мощите на мъчениците били открити и пренесени в Цариград.
Той роден към 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Като младеж той копнее да се посвети в работа на Бога, напуща родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуща манастира и се скита на доста места. Накрая се открива в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на усамотение в молебствия Богу.
Умира на 18 август 946 година и е заровен в дребната манастирска черква на Светата Рилска обител. Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 година унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.
След освобождението на България от византийско иго цар Асен I ги придвижва в столицата Търново през 1195 година През 1469 г те се върнати в Рлския манастри Свети Иван Рилски е уважаван като общобългарски светец, само че славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. В края на живота си той съставил своя "Завет ".
В него светецът пирдовава на хората да запазят вярата си непорочна от "всякакво зломислие " и да се пазят от "сребролюбивата змия ", "защото сребролюбието е корен на всички несгоди ". В Завета още се споделя: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях! "
На днешния ден черква уважава и паметта на мъчениците Флор и Лавър. Те били братя каменоделци-хрисияни, живели през II век в Илирия. Езичниците в прилежащата област решили да повдигнат храм в чест на един от своите богове. Управителят на Илирия изпратил там двамата братя, които се славели като изкусни каменоделци.
Флор и Лавър почнали старателно да работят, а заплата си раздавали на бедните. Те непрестанно разказвали на езичниците за Исус Христос и за неговата всеотдайност. Много от тях приели християнската религия.
Един ден синът на основния сановник следил работата на майсторите, когато камъче го блъснало по окото. Баща му обвинил за случилото се двамата братя. Флор и Лавър взели при себе си детето. Цяла нощ се молили за него и на другия ден то почнало да гледа, както по-рано. Тогава самият езически сановник повярвал в Исус.
Броят на вярващите се увеличавал. Когато храмът бил подготвен, те се събрали към него, с цел да го посветят на Христос. Унищожили идолите и сложили в храма светия Кръст. Като разбрал за това, началникът на града заповядал да заловят всички участници и ги санкционирал със гибел.
Флор и Лавър били грубо измъчвани и по-късно хвърлени в пресушен бунар и засипани с пръст. След доста години мощите на мъчениците били открити и пренесени в Цариград.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ