Два нови доклада: Журналистиката у нас е трудна и нископлатена професия
На 17 октомври в зала „ Славейков “ във Френския институт в София, бяха показани две изследвания за положението на журналистическата специалност в България.
Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България) показа резултатите от своето годишно изследване за свободата на словото през 2017 година под надпис „ Журналистика без напън 4.0 “. Авторът на разбора към изследването е журналистът от вестник „ Сега “ Илия Вълков. Той е член на АЕЖ-България и също по този начин преподава в Софийския университет и в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Бе показан и отчетът „ Да бъдеш публицист: положение на специалността “, отдаден на изискванията на труд и развиването на журналистическата специалност в България. Докладът е изготвизготвен от АЕЖ-България и от Фондация „ Медийна народна власт “ (ФМД). Неговите създатели са доцент Орлин Спасов (преподавател във ФЖМК на СУ), Николета Даскалова и доцент Валентина Георгиева (преподавател във Философския факултет на СУ).
Резултатите от проучването „ Журналистика без напън 4.0 “
В изследването през 2017 година са се присъединили 200 публицисти, което е рекорден брой спрямо проучванията от други години. Тазгодишната анкета е извършена в интервала май-юни. Двете най-големите групи участници в анкетата са на възраст сред 26-33 година и 34-41 година Повече от половината са показали, че имат приключена магистратура (62.6%), с бакалавърска степен са 21.2%, защитилите докторат: 5.6%. Останалите участници са показали приблизително и полувисше обучение.
Авторът на отчета към изследването, доктор Илия Вълков, разяснява: „ Изследването се пробва да покаже че компликациите пред българските медии са от публично значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат сега. “
Журналистите постоянно сменят работното си място
Редакционната подвижност и честата промяна на работното място са знак за стабилността на трудовата среда в медиите (заплащане, трудово-правни отношения), сочи отчетът. Огромно болшинство показват, че все още на анкетата са работили допълнително от три медии (71.7%), в две – 17.7%, а в една – един от десетима.
Ниско възнаграждение
57,4 % от публицистите отвън столицата са показали, че получават заплащане сред 500 и 1000 лв. месечно, а едвам 2,7 % от тях получават сред 1000 и 1500 лв.. 30,5% от работещите в София публицисти са показали, че месечните им заплати са сред 500 и 1000 лв.. Толкова са и тези в София, които получават сред 1000 и 1500 лв..
Свободата на словото
42,4 % от публицистите в допитването правят оценка свободата на словото в България като „ неприятна “, а 27,8% й дават оценката „ доста неприятна “. За „ приемлива “ я намират 25,3%, а за „ добра “ едвам 4,5%.
Политическият напън е най-разпространеният напън в българските медии, съгласно публицистите
2/3 от всички участници в анкетата удостоверяват, че знаят за случаи на оказан напън върху техни сътрудници. Формите на напън са разноопбразни: физически закани (посочено от 13,1% от анкетираните), изнудване (35,9%), клюки по техен адрес (41%), онлайн тормоз (11%).
75 от участниците в изследването показват политическия напън като най-често публикуван в медиите в България. Следва икономическият напън (61,6 %), натискът от рекламодатели (58,1%), адиминстративният напън (43%) и заканите от престъпни групировки (13,1%).
Отровната среда въздейства на здравето на публицистите
Мария Черешева, която е заместник-председател на АЕЖ-България, съобщи, че ¼ от публицистите са показали, че отровната среда, в която работят, въздейства на психическото им здраве и до други здравословни проблеми. 57% са на мнение, че отровната среда води до загуба на интерес към специалността, а 49% считат, че натискът прави публицистите по-предпазливи.
Увеличава се и автоцензурата измежду упражняващите специалността
Самоограниченията на журналиста се трансформират в обвързване за тези, които желаят да имат работа, написа в Доклада. Разбирането за автоцензура приема разнообразни облици и терзания за финансови наказания от страна на рекламодатели, политическо мъмрене, само че и все по-голям е знаменателят на „ страха “.
Някои респонденти споделят персонален образец: „,Веднъж самичък стопирах собствен материал поради опасност от сътрудник, който напряко ме предизвести от името на един човек да не дръзвам да пиша нещо. “,„ Икономически и политически зависимости. Когато съм работил за политическа медия, самоцензурата беше нормална процедура – просто всички знаеха, че ще останат без работа, ще бъдат санкционирани и унижени от шефа, в случай че позволен материал, който вреди на личните му стопански ползи. “
Други публицисти обвързват автоцензурата с деградацията в специалността и неналичието на взаимност в гилдията, написа в Доклада, като е посочен следният образец: „ Хората не чакат да бъдат подкрепени от сътрудниците си. Все по-ширещата се незначителност във всички сфери и промотирането от страна на медиите точно на тази незначителност, а в доста случаи и на откровени прояви на нелепост “.
Докладът „ Да бъдеш публицист: положение на специалността “
Проучването е извършено измежду 30 публицисти от национални и районни медии, частни и публични всекидневници, седмични списания, радио и телевизионни канали, осведомителни уеб сайтове и организации. Участниците са 15 публицисти от София и 15 от други обитаеми места, като най-младият от тях е бил на 23 години.
Според един от създателите на изследването, доцент Орлин Спасов, „ отношението на публицистите към медийната среда е най-вече отрицателно, само че правят своята работа със пристрастеност “.
Журналистите се раждат най-вече в фамилии на висшисти
„ Един от любопитните обстоятелства, които констатирахме е, че огромна част от публицистите произлизат от фамилии на висшисти. Образование на родителите е причина и за положителното обучение на публицистите “, твърди доцент Орлин Спасов. Но резултатите сочат още, че публицистиката рядко е част от фамилната традиция, както да вземем за пример е при доста други упражняващи филантропични специалности хора - лекари, адвокати и учители. „ Нито 1 от публицистите не е споделил, че е наследил специалността от своите родилите или че някой различен член на фамилията я упражнява. Обикновено са първите в фамилията, избрали това занятие “, споделя още Спасов.
Университетското обучение на публицистите съгласно Доклада е най-вече филантропично, а междинното най-често се завърша в елементарна или езикова гимназия. „ Езиковите гимназии са инкубатори са публицистите “, твърди Спасов. По-малко от половината от интервюираните са приключили „ Журналистика “. Колкото са приключилите „ Журналистика “, толкоз са и приключилите някаква лингвистика. „ Между филологиите и публицистиката се откриват някакви роднински връзки “, споделя Спасов. Единствено в публичните медии (БНТ, БНР) множеството са приключили „ Журналистика “.
Лесен е входът в публицистиката, само че е сложна реализацията
Доц. Спасов споделя още: „ Професията е с по-лесен вход, всеки може да стане публицист. Предлага благоприятни условия за бърза кариера, само че това идва на съответната цена. И тя е, че средата като цяло е неустойчива “. Повечето от интервюираните публицисти настояват, че няма значение какво си приключил, а значимото е да ти харесва специалността. Много от тях дефинират специалността като такава, в която се изграждаш самичък. „ Това ненапълно е в несъгласие изобщо с самата концепция за специалност. Тя въпреки всичко изисква професионална експертиза, образование, което при публицистиката не се смята за нужда “, твърди Спасов.
Всеки опит за регулация се посреща остро от гилдията
Относно регулацитя и саморегулацията, резултатите сочат, че на терена на специалността мъчно се приема намесата на страната посредством налагане на правила върху нея. Журналистическата специалност единствено отчасти е контролирана посредством Закона за радио и телевизия (ЗРТ), който не обгръща онлайн медиите и печата. „ Това е белег за слаби специалности, които не са задоволително консолидирани. Медийното законодателство може да има огромен принос за консолидиране на средата, тъй като може да легитимира повече свободи. То не значи безусловно рестрикция пред специалността. Една по-пълноценна рамка може да издигне обществения авторитет на специалността “, споделя доцент Спасов.
Началото на 21. век е бил най-хубавият интервал за публицистите в България
Друг от създателите на изследвнаето, Николета Даскалова, твърди, че в хода на проучването са се срещнали с публицисти с висок професионален опит. „ По-опитните публицисти са минали през сложните години през 90-те години. Част от тях носят спомен и от преди 89 година Интересното е, че оценката за този интервал не е безусловно отрицателна “. Според Даскалова прелестен спомен имат доста от публицистите от първите години на 21. век. Дори и да е имало банкрути и съкращения, за тях е било елементарно да си намерят нова работа тогава. Проблемите на специалността се появяват през 2008-2009 година заради кономическата рецесия, проблемите в медийната благосъстоятелност и нови механизми на въздействие. „ Всичко това, дружно с взрива на обществените мрежи, слага медиите в мъчно състояние “, твърди Даскалова.
„ Бягството от специалността или страната е постоянно срещано. Журналистиката не е привлекателна специалност. Пиарът се счита за добра опция, има вяра се, че това е по-спокойна специалност “, сочи Докладът. През последните 30 години трудовият пазар се трансформира динамично. Журналистите би трябвало да са адаптивни. А аргументите за честата промяна на работните места най-често са неприемливите условия на труд, промяната притежателите, неприятният работен климат.
Заплащането на публицистите е ниско
За доста публицисти, изключително за тези в районните медии, заплащането на работата да вземем за пример в химическо почистване или като продавач-консултант е на процедура същото. Според Доклада заплащането е друго според от позиция, медията, персоналните сделки с работодателя и местонахождение. Средната чиста заплата в София най-често е към 1000 лв. месечно, като междинната работна заплата в столицата е 1400 лв.. Това трансформира „ Журналистиката “ в една от нископлатените специалности. Но отчетът отбелязва, че някои публицисти в София получават и над 2000 лева
За работещите отвън София заплащането най-често е сред 500 и 1000 лв., само че нерядко не надвишава и 500 лева „ Няма участник в анкетата отвън София, който да получава над 2000 лв. “, твърди Николета Даскалова. „ Понякога всичко над 500 лева е фантазия. Понякога редактор в София взима 3000 лв., а кореспондент 800 лв.. Недоволство от ниското заплащне е както измежду нископлатените, по този начин и измежду високоплатените фрагменти. Според тях заплащането не е съответно на натоварването “, споделя още тя. Даскалова отбелязва, че съгласно Доклада равнището на заплащането не е правопропорционално на качеството на публицистиката. Приходите на публицистите се усилват рядко, което е по-скоро изключение. Най-често се спад в заплащането или продължителна липса на смяна. Ниското възнаграждение води до чувство на мощна засегнатост и оскърбление. В частните медии заплащането е конфиденциално и в редакциите постоянно публицистите не си знаят заплатите, до момента в който в публичните медии не е по този начин.
Все повече публицисти работят на цивилен вместо на трудов контракт
Много от публицистите, твърди се в Доклада, работят по трудов контракт на минимална заплата, а останалата част от възнаграждението си получават по цивилен контракт. Все повече публицисти работят не на трудов, а на цивилен контракт. Имат доста ангажименти с редакторите. „ Ако журналистка забременее да вземем за пример, тя би трябвало незабавно да каже, с цел да и се усили формалната й заплата и с цел да получава по-високо възнаграждение по време на майчинството “, твърди Даскалова. Повече дами са заети в журналистическата специалност, в сравнение с мъже, само че липсват прецизни данни за съотношението мъже-жени – сочи отчетът.
Според Даскалова от време на време на публицистите им се постановат да влагат персонални средства за консумативи, свързани с работния развой. Нерядко възнагражденията им се забавят, а от време на време работят месеци без контракти.
Журналистите постоянно са преуморени
Работното им време най-често е ненормирано, без значение дали работят по трудов контракт или не. Преумората и стресът са чести. Най-стресираща е работата на работещите в електронните медии и в онлайн медиите. Много публицисти споделят, че работят повече от 40 часа седмично. „ Бяха разказани случаи на 12,13,14 часови смени “, твърди Даскалова. Докладът записва и пораждане на здравословни проблеми заради претоварване.
Липсва същинска журналистическа колегия
Взаимната колегиална поддръжка към момента се усеща прекомерно малко. Силно възприятие за съмнение и в сдружаванията, изключително измежду по-възрастните. Представата, че никой не може да се грижи за правата на публицистите. Отбелязва се напън от работодатели, рекламодатели и редактори. Автоцензура е постоянно срещан признак, който се трансформира в хронична болест. „ Самите публицисти получават навика да не стърчат. Някои споделят, че няма потребност да им се обаждат, те си знаят “, споделя Даскалова.
Много от респондентите даже не знаят дали има кодекс в редакцията, в която работят. Много споделят, че няма потребност от кодекс, че следват персоналното си усещане за нравственос. „ Някои се срамят от това, което работят, и не споделят, че са публицисти, защото специалността има отрицателен облик “, твърди Даскалова.
Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България) показа резултатите от своето годишно изследване за свободата на словото през 2017 година под надпис „ Журналистика без напън 4.0 “. Авторът на разбора към изследването е журналистът от вестник „ Сега “ Илия Вълков. Той е член на АЕЖ-България и също по този начин преподава в Софийския университет и в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Бе показан и отчетът „ Да бъдеш публицист: положение на специалността “, отдаден на изискванията на труд и развиването на журналистическата специалност в България. Докладът е изготвизготвен от АЕЖ-България и от Фондация „ Медийна народна власт “ (ФМД). Неговите създатели са доцент Орлин Спасов (преподавател във ФЖМК на СУ), Николета Даскалова и доцент Валентина Георгиева (преподавател във Философския факултет на СУ).
Резултатите от проучването „ Журналистика без напън 4.0 “
В изследването през 2017 година са се присъединили 200 публицисти, което е рекорден брой спрямо проучванията от други години. Тазгодишната анкета е извършена в интервала май-юни. Двете най-големите групи участници в анкетата са на възраст сред 26-33 година и 34-41 година Повече от половината са показали, че имат приключена магистратура (62.6%), с бакалавърска степен са 21.2%, защитилите докторат: 5.6%. Останалите участници са показали приблизително и полувисше обучение.
Авторът на отчета към изследването, доктор Илия Вълков, разяснява: „ Изследването се пробва да покаже че компликациите пред българските медии са от публично значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат сега. “
Журналистите постоянно сменят работното си място
Редакционната подвижност и честата промяна на работното място са знак за стабилността на трудовата среда в медиите (заплащане, трудово-правни отношения), сочи отчетът. Огромно болшинство показват, че все още на анкетата са работили допълнително от три медии (71.7%), в две – 17.7%, а в една – един от десетима.
Ниско възнаграждение
57,4 % от публицистите отвън столицата са показали, че получават заплащане сред 500 и 1000 лв. месечно, а едвам 2,7 % от тях получават сред 1000 и 1500 лв.. 30,5% от работещите в София публицисти са показали, че месечните им заплати са сред 500 и 1000 лв.. Толкова са и тези в София, които получават сред 1000 и 1500 лв..
Свободата на словото
42,4 % от публицистите в допитването правят оценка свободата на словото в България като „ неприятна “, а 27,8% й дават оценката „ доста неприятна “. За „ приемлива “ я намират 25,3%, а за „ добра “ едвам 4,5%.
Политическият напън е най-разпространеният напън в българските медии, съгласно публицистите
2/3 от всички участници в анкетата удостоверяват, че знаят за случаи на оказан напън върху техни сътрудници. Формите на напън са разноопбразни: физически закани (посочено от 13,1% от анкетираните), изнудване (35,9%), клюки по техен адрес (41%), онлайн тормоз (11%).
75 от участниците в изследването показват политическия напън като най-често публикуван в медиите в България. Следва икономическият напън (61,6 %), натискът от рекламодатели (58,1%), адиминстративният напън (43%) и заканите от престъпни групировки (13,1%).
Отровната среда въздейства на здравето на публицистите
Мария Черешева, която е заместник-председател на АЕЖ-България, съобщи, че ¼ от публицистите са показали, че отровната среда, в която работят, въздейства на психическото им здраве и до други здравословни проблеми. 57% са на мнение, че отровната среда води до загуба на интерес към специалността, а 49% считат, че натискът прави публицистите по-предпазливи.
Увеличава се и автоцензурата измежду упражняващите специалността
Самоограниченията на журналиста се трансформират в обвързване за тези, които желаят да имат работа, написа в Доклада. Разбирането за автоцензура приема разнообразни облици и терзания за финансови наказания от страна на рекламодатели, политическо мъмрене, само че и все по-голям е знаменателят на „ страха “.
Някои респонденти споделят персонален образец: „,Веднъж самичък стопирах собствен материал поради опасност от сътрудник, който напряко ме предизвести от името на един човек да не дръзвам да пиша нещо. “,„ Икономически и политически зависимости. Когато съм работил за политическа медия, самоцензурата беше нормална процедура – просто всички знаеха, че ще останат без работа, ще бъдат санкционирани и унижени от шефа, в случай че позволен материал, който вреди на личните му стопански ползи. “
Други публицисти обвързват автоцензурата с деградацията в специалността и неналичието на взаимност в гилдията, написа в Доклада, като е посочен следният образец: „ Хората не чакат да бъдат подкрепени от сътрудниците си. Все по-ширещата се незначителност във всички сфери и промотирането от страна на медиите точно на тази незначителност, а в доста случаи и на откровени прояви на нелепост “.
Докладът „ Да бъдеш публицист: положение на специалността “
Проучването е извършено измежду 30 публицисти от национални и районни медии, частни и публични всекидневници, седмични списания, радио и телевизионни канали, осведомителни уеб сайтове и организации. Участниците са 15 публицисти от София и 15 от други обитаеми места, като най-младият от тях е бил на 23 години.
Според един от създателите на изследването, доцент Орлин Спасов, „ отношението на публицистите към медийната среда е най-вече отрицателно, само че правят своята работа със пристрастеност “.
Журналистите се раждат най-вече в фамилии на висшисти
„ Един от любопитните обстоятелства, които констатирахме е, че огромна част от публицистите произлизат от фамилии на висшисти. Образование на родителите е причина и за положителното обучение на публицистите “, твърди доцент Орлин Спасов. Но резултатите сочат още, че публицистиката рядко е част от фамилната традиция, както да вземем за пример е при доста други упражняващи филантропични специалности хора - лекари, адвокати и учители. „ Нито 1 от публицистите не е споделил, че е наследил специалността от своите родилите или че някой различен член на фамилията я упражнява. Обикновено са първите в фамилията, избрали това занятие “, споделя още Спасов.
Университетското обучение на публицистите съгласно Доклада е най-вече филантропично, а междинното най-често се завърша в елементарна или езикова гимназия. „ Езиковите гимназии са инкубатори са публицистите “, твърди Спасов. По-малко от половината от интервюираните са приключили „ Журналистика “. Колкото са приключилите „ Журналистика “, толкоз са и приключилите някаква лингвистика. „ Между филологиите и публицистиката се откриват някакви роднински връзки “, споделя Спасов. Единствено в публичните медии (БНТ, БНР) множеството са приключили „ Журналистика “.
Лесен е входът в публицистиката, само че е сложна реализацията
Доц. Спасов споделя още: „ Професията е с по-лесен вход, всеки може да стане публицист. Предлага благоприятни условия за бърза кариера, само че това идва на съответната цена. И тя е, че средата като цяло е неустойчива “. Повечето от интервюираните публицисти настояват, че няма значение какво си приключил, а значимото е да ти харесва специалността. Много от тях дефинират специалността като такава, в която се изграждаш самичък. „ Това ненапълно е в несъгласие изобщо с самата концепция за специалност. Тя въпреки всичко изисква професионална експертиза, образование, което при публицистиката не се смята за нужда “, твърди Спасов.
Всеки опит за регулация се посреща остро от гилдията
Относно регулацитя и саморегулацията, резултатите сочат, че на терена на специалността мъчно се приема намесата на страната посредством налагане на правила върху нея. Журналистическата специалност единствено отчасти е контролирана посредством Закона за радио и телевизия (ЗРТ), който не обгръща онлайн медиите и печата. „ Това е белег за слаби специалности, които не са задоволително консолидирани. Медийното законодателство може да има огромен принос за консолидиране на средата, тъй като може да легитимира повече свободи. То не значи безусловно рестрикция пред специалността. Една по-пълноценна рамка може да издигне обществения авторитет на специалността “, споделя доцент Спасов.
Началото на 21. век е бил най-хубавият интервал за публицистите в България
Друг от създателите на изследвнаето, Николета Даскалова, твърди, че в хода на проучването са се срещнали с публицисти с висок професионален опит. „ По-опитните публицисти са минали през сложните години през 90-те години. Част от тях носят спомен и от преди 89 година Интересното е, че оценката за този интервал не е безусловно отрицателна “. Според Даскалова прелестен спомен имат доста от публицистите от първите години на 21. век. Дори и да е имало банкрути и съкращения, за тях е било елементарно да си намерят нова работа тогава. Проблемите на специалността се появяват през 2008-2009 година заради кономическата рецесия, проблемите в медийната благосъстоятелност и нови механизми на въздействие. „ Всичко това, дружно с взрива на обществените мрежи, слага медиите в мъчно състояние “, твърди Даскалова.
„ Бягството от специалността или страната е постоянно срещано. Журналистиката не е привлекателна специалност. Пиарът се счита за добра опция, има вяра се, че това е по-спокойна специалност “, сочи Докладът. През последните 30 години трудовият пазар се трансформира динамично. Журналистите би трябвало да са адаптивни. А аргументите за честата промяна на работните места най-често са неприемливите условия на труд, промяната притежателите, неприятният работен климат.
Заплащането на публицистите е ниско
За доста публицисти, изключително за тези в районните медии, заплащането на работата да вземем за пример в химическо почистване или като продавач-консултант е на процедура същото. Според Доклада заплащането е друго според от позиция, медията, персоналните сделки с работодателя и местонахождение. Средната чиста заплата в София най-често е към 1000 лв. месечно, като междинната работна заплата в столицата е 1400 лв.. Това трансформира „ Журналистиката “ в една от нископлатените специалности. Но отчетът отбелязва, че някои публицисти в София получават и над 2000 лева
За работещите отвън София заплащането най-често е сред 500 и 1000 лв., само че нерядко не надвишава и 500 лева „ Няма участник в анкетата отвън София, който да получава над 2000 лв. “, твърди Николета Даскалова. „ Понякога всичко над 500 лева е фантазия. Понякога редактор в София взима 3000 лв., а кореспондент 800 лв.. Недоволство от ниското заплащне е както измежду нископлатените, по този начин и измежду високоплатените фрагменти. Според тях заплащането не е съответно на натоварването “, споделя още тя. Даскалова отбелязва, че съгласно Доклада равнището на заплащането не е правопропорционално на качеството на публицистиката. Приходите на публицистите се усилват рядко, което е по-скоро изключение. Най-често се спад в заплащането или продължителна липса на смяна. Ниското възнаграждение води до чувство на мощна засегнатост и оскърбление. В частните медии заплащането е конфиденциално и в редакциите постоянно публицистите не си знаят заплатите, до момента в който в публичните медии не е по този начин.
Все повече публицисти работят на цивилен вместо на трудов контракт
Много от публицистите, твърди се в Доклада, работят по трудов контракт на минимална заплата, а останалата част от възнаграждението си получават по цивилен контракт. Все повече публицисти работят не на трудов, а на цивилен контракт. Имат доста ангажименти с редакторите. „ Ако журналистка забременее да вземем за пример, тя би трябвало незабавно да каже, с цел да и се усили формалната й заплата и с цел да получава по-високо възнаграждение по време на майчинството “, твърди Даскалова. Повече дами са заети в журналистическата специалност, в сравнение с мъже, само че липсват прецизни данни за съотношението мъже-жени – сочи отчетът.
Според Даскалова от време на време на публицистите им се постановат да влагат персонални средства за консумативи, свързани с работния развой. Нерядко възнагражденията им се забавят, а от време на време работят месеци без контракти.
Журналистите постоянно са преуморени
Работното им време най-често е ненормирано, без значение дали работят по трудов контракт или не. Преумората и стресът са чести. Най-стресираща е работата на работещите в електронните медии и в онлайн медиите. Много публицисти споделят, че работят повече от 40 часа седмично. „ Бяха разказани случаи на 12,13,14 часови смени “, твърди Даскалова. Докладът записва и пораждане на здравословни проблеми заради претоварване.
Липсва същинска журналистическа колегия
Взаимната колегиална поддръжка към момента се усеща прекомерно малко. Силно възприятие за съмнение и в сдружаванията, изключително измежду по-възрастните. Представата, че никой не може да се грижи за правата на публицистите. Отбелязва се напън от работодатели, рекламодатели и редактори. Автоцензура е постоянно срещан признак, който се трансформира в хронична болест. „ Самите публицисти получават навика да не стърчат. Някои споделят, че няма потребност да им се обаждат, те си знаят “, споделя Даскалова.
Много от респондентите даже не знаят дали има кодекс в редакцията, в която работят. Много споделят, че няма потребност от кодекс, че следват персоналното си усещане за нравственос. „ Някои се срамят от това, което работят, и не споделят, че са публицисти, защото специалността има отрицателен облик “, твърди Даскалова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ