На 15 и 16 май 1917 г. сърбите влизат в ...

На 15 и 16 май 1917 г. сърбите влизат в

15 май 1917 г. Босилеградското клане

На 15 и 16 май 1917 година сърбите влизат в Босилеградско през паравоенна групировка на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско единствено 2 дни, само че в резултат на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 семейства. Така историкът Ангел Джонев разказва Босилеградското кръвопролитие в своята книга, отдадена на клането в края на Първата международна война.

Историята на Западните околности е поредност от военни закононарушения против законния блян на българите за несъстоялото се национално обединяване. С тази цел България се включва в геополитическия конфликт по време на Първата международна война на страната на Централните сили. Заедно със съдружниците Българската войска стартира военна атака против Сърбия. За по-малко от два месеца сръбското кралство престава да съществува. Остатъкът от сръбската войска се избавя през Албания. В овладените зони Централният съюз вкарва своя администрация. България основава Македонската и Моравската военно - инспекционна област с построени окръжни, околийски и общински структури.

През 1916 година войната не престава на южния фронт на границата с Гърция, и на северния фронт в Румъния. Отвоювани са Северна Добруджа и Югоизточна Македония, само че по тази причина пък е отстъпен регионът на Битоля. Натискът на съглашенските сили в този сектор се съчетава с осъществяване на диверсантски и саботажни акции в Поморавието. Тази задача е предоставена на сръбският поручик Коста Милованович Печанац, който в края на септември 1916 година със аероплан е превозен в Поморавието с указания да провежда т. н. Топлишка буна против българската власт, с цел да отслаби тила на българското командване и да го координира с опитите за пробиви на Южния фронт.

Самата акция стартира с едно нахлуване на ж.п. линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и немски бойци в една санитарна комбинация. На 15-16 май 1917 година Коста Печанац с една чета от 200 -250 четници нахлува на територията на Царство България в региона на Босилеградско и в протежение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна и Ръжана, по изключително нечовечен метод са убити 32 мирни поданици по домовете им, главно възрастни, дами и деца, измежду които и двама селски учители, две деца се неустановени имена са изгорели в една запалена къща, изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, полезности и хранителни артикули. Нанесената щета е на стойност 2,5 милиона лв..

По-голяма от част от популацията е предизвестено в последния миг и съумява да се избави с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни елементи и това им разрешава безнаказано да издевателстват, убиват, палят и изнасилват. В някои планински махали самоорганизирали се локални селяни оказват въоръжена опозиция, с цел да обезпечат бягството на дамите и децата си пред погрома. При първи конфликт със сборна рота от Кюстендил, Печанац минава сръбско-българската граница и се отдръпва към Косово.

Нахлуването на българска територия и клането в Босилеградско от преди 100 години е следващата стъпка от вековните сръбски аспирации за завоюване на български земи и усвояване, т.е. сърбизиране на българско население. Използвайки момента, когато в Босилеградско няма български военни елементи, а всички военно - способни мъже са мобилизирани на фронта, Коста Печанац, по задача на сръбското командване, организира жестока терористична акция против мирното българско население за принуждение и обир в нарушаване на всички известни конвенции и правила за водене на военни дейности.

Това е третата сръбска военна акция за преодоляване на Босилеградско извършени при започване на предишния век през 1913, 1915 и 1917 година и завършили с Ньойския кротичък контракт и окупиране на Западните околности от страна на Държавата на сърби, хървати и словенци.

Една от задачите на тази терористична акция е да се създаде мощен психически резултат върху Главната квартира, която тогава се намира в Кюстендил. Именно по тази причина тази акция е предоставена на един загрубял терорист и палач какъвто е Коста Печанац, който има опит в провеждането на такива терористични акции освен против българското население в Македония, само че и против популацията в Поморавието за принуждение и обир.

Спомените от този смут и до през днешния ден живеят в Босилеградско.

Източник: fakti.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg