Финиъс Гейдж, който промени неврологията
На 13 септември 1848 година Финиъс Гейдж и сътрудниците му взривяват скали, с цел да се създадат място за железопътната линия Рутланд и Бърлингтън покрай Кавендиш във Върмонт. Гейдж приготвя детонацията като уплътняваше отвора, в който беше подложен експлозив, благодарение на трамбовъчен стоманен кол. Тогава се случва и случаят, който ще остане в историята – металната пръчка основава искра, която възпламенява експлозива, и вследствие на гърмежа желязото минава право през черепа на Гейдж. Той влиза под костта на лявата му буза и излиза изцяло през горната част на главата. По-късно винкелът е открит на към 30 метра, облян с кръвта и елементи от мозъка на Финиъс.
След като пръчката минава през главата му, не се знае дали Гейдж губи схващане, само че единствено минути след случая, за удивление на сътрудниците от екипа му, той към този момент върви и приказва и даже прекарва изправен 1-километровия път с каручка до къщата си, където е прегледан от доктор Едуард Х. Уилямс, който разказва обстановката:
Първоначалното лекуване на физическите пострадвания на Финиъс започнаха с разчистване на раната посредством премахване на дребни фрагменти от черепа и замяна на някои от по-значителните. Голямата рана в горната част на главата му беше затворена с лепилни ленти и покрита с влажен компрес, с цел да може раната да оттече в превръзките. След няколко дни откритият му мозък се инфектира и мъжът изпадна в полукоматозно положение. За облекчение и изненада на фамилията му обаче се съвзема. Не след дълго доктор Харлоу съумява да източи към 240 мл гной от цирея под скалпа на Гейдж.
Въпреки всичко това, единствено три месеца и половина след случая, Финиъс Гейдж към този момент водеше видимо естествен живот, обратно на доста упования. Най-близките хора до него обаче видяха леки промени в характера и държанието му. През 1868 година в отчет, оповестен в Бюлетина на Медицинското сдружение в Масачузетс, доктор Харлоу написа,
Вече не същия човек и скъсен от работата си в железопътната компания, той работи за малко в конюшнята в Ню Хемпшир, а по-късно и на други още по-странни места. След това прекара 7 години като водач на пощенска кола
в Чили, до момента в който здравето му не стартира да се утежнява. Според проучвания от напълно неотдавна, през 2008 година, наподобява, че до момента в който работи в Чили, Гейдж е възстановил по-голямата част от обществените си умения и значително се държи като много естествен човек. След като здравето му се утежнява, той се реалокира в Сан Франциско дружно с майка си, където, откакто претърпява серия епилептични припадъци, умира на 20 май 1860 година на 36-годишна възраст – съвсем 12 години след случая.
…
Едва през 1866 година доктор Харлоу, който смяташе, че в никакъв случай няма да чуе още веднъж за Финиъс, научава за гибелта му. По молба на фамилията черепът на Финеас е изваден от гроба му и изпратен дружно с стоманения кол, който пробива черепа му, на доктор Харлоу в Масачузетс. Днес и двете са изложени в Харвардския университет, в Анатомичния музей на Уорън.
