Големият страх от книги в края на 19 век
На 12 септември 1895 година жена от Небраска на име Джеси Алън умира от туберкулоза. Подобни смъртни случаи са постоянно срещано събитие при започване на 20 век, само че казусът на Алън с заболяването идва от необикновен източник. Тя е библиотекар в Обществената библиотека в Омаха и с помощта на постоянно срещания боязън по това време, хората се тревожеха, че Алън може се е заразила от книга.
„ Смъртта на девойка Джеси Алън е двойно по-трагична заради отличната известност, която трудът й печели и обичта, която всички библиотекари, които я познаваха, изпитваха към нея. И тъй като гибелта й породи нова полемика за опцията за заразяване с заболявания посредством книгите в библиотеките “, написа в Библиотечният вестник, оповестен от Американската библиотечна асоциация, през октомври 1895 година
Смъртта на Алън настава по време на по този начин наречения „ огромен боязън от книги “. Този боязън, който към този момент е пропуснат, е неистова суматоха в края на 19 и началото на 20 век, че нечистите книги – изключително тези в библиотеките – могат да разпространят смъртоносни болести. Паниката породи от „ необятното схващане за аргументите за заболяванията като микроби “, споделя Аника Ман, професор в Аризонския държавен университет и създател на Reading Contagion: The Hazards of Reading in the Age of Print.
Библиотекарите се тормозят, че гибелта на Алън, която се трансформира в катализатор на страха, ще отблъсне хората и ще понижи доверието в тях. „ Вероятно има някаква заплаха от този евентуален източник, защото към този момент знаем за бацилите, е открито, че заплаха да дебне тук-там, неподозирани до момента “, продължава Библиотечният вестник.
Притесненията за разпространяване на заболявания през книги могат да имат съществено влияние върху развиването на библиотеките. Във време, когато поддръжката към тях нараства в цялата страна, институциите, които отпускат книги, са изправени пред огромно предизвикателство.
В този интервал заболяването бе необятно публикуван както във Англия, по този начин и в Съединени американски щати. Епидемиите, в това число от „ туберкулоза, едра шарка и скарлатина “, действаха „ страховито в градските региони “, съгласно публикацията на учения Джералд С. Грийнбърг от 1988 година „ Книгите като носители на заболявания, 1880-1920 година “ За население, което към този момент е настръхнало към съдбовните болести, концепцията за нечисти книги, които минават от ръка в ръка, стана сериозен източник на безпокойствие.
По няколко аргументи книгите са обсъждани като вероятни преносители на заболявания. Във време, когато обществените библиотеки са относително нови, е елементарно да се тормозим кой за последно е пипал съответна книга и дали не е допустимо да е бил някой болен. Книгите, които по принцип наподобяват по този начин безвредни, могат да крият заболявания, които да бъдат задействани „ при самия акт на отварянето им “, споделя Ман. Хората са загрижени за здравословните последствия от „ вдишването на хартиен прахуляк “, написа Грийнбърг, и опцията „ да се заразят с рак като влязат в контакт със злокачествена тъкан от страниците “.
Големият боязън от книгата стартира си през лятото на 1879 година. Същата година библиотекар в Чикаго на име В. Ф. Пул споделя, че е питан дали книгите могат да предават болест. При по-нататъшно следствие Пул открива няколко лекари, които настояват, че знаят за сходни случаи на заразяване от книги. Хората в Англия стартират да задават еднакъв въпрос, a терзанията се развиват „ почти по същото време “ в Съединените щати и Англия, споделя Ман.
Вълна от нови закони в Обединеното кралство се пробва да нападна казуса. Въпреки че Законът за публичното здраве от 1875 година не се отнася съответно за книгите, той не разрешава да се дават чартърен „ спално долни дрехи или други неща “, които са изложени на зараза. Законът е обновен през 1907 година, като категорично се базира на заплахите от разпространяване на заболяването посредством заемане на книги, а на тези, които са считани заболели, е неразрешено да вземат, дават в заем или връщат библиотечни книги, с санкции до 40 шилинга за сходни закононарушения, еквивалентни на почти 200 $ през днешния ден.
„ Ако някой знае, че страда от инфекциозно заболяване, той не би трябвало да взема книга или да употребява или да предизвиква каквато и да е книга да бъде взета за негова приложимост от която и да е обществена библиотека “, гласи Раздел 59 от Закона за изменение и допълнение на Закона за публично здраве на Англия от 1907.
В Съединените щати законодателството за попречване на разпространяването на епидемиите посредством заемане на книги е оставено на обособените щати (както и в този момент с актуалната пандемия). В цялата страна паниките са „ съсредоточени към институцията на библиотеката “ и „ към книгите “, споделя Ман. Така библиотекарите стават жертви на страха.
