Църквата чества Светите равноапостоли Кирил и Методий
На 11 май църквата отбелязва празника на Светите равноапостоли Кирил и Методий.
Първи вести за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за свети Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски жители научават, че в Пловдив и други градове българите почнали да празнуват вместо " Три светии " " Св. Св. Кирил и Методий " като учебен празник.
От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн.
През 1892 година в Русе Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва " Върви народе възродени ". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и черква, към този момент се празнува на един ден – единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент имаме два празника – църковен (11 май) и всемирски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на значими моменти, свързани с интервали на напредък на българската страна, нашите възрожденци отделят почтено място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развиване на Източна Европа.
След повече от един век - през 1980 година, това самопризнание идва и от папа Йоан Павел II, който ги афишира за настойници на Европа.
Първи вести за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за свети Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски жители научават, че в Пловдив и други градове българите почнали да празнуват вместо " Три светии " " Св. Св. Кирил и Методий " като учебен празник.
От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн.
През 1892 година в Русе Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва " Върви народе възродени ". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и черква, към този момент се празнува на един ден – единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент имаме два празника – църковен (11 май) и всемирски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на значими моменти, свързани с интервали на напредък на българската страна, нашите възрожденци отделят почтено място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развиване на Източна Европа.
След повече от един век - през 1980 година, това самопризнание идва и от папа Йоан Павел II, който ги афишира за настойници на Европа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ