На 11.01., когато българското председателство бе тържествено открито, кореспондентът на първи ка
На 11.01., когато българското председателство бе тържествено намерено, кореспондентът на първи канал на немската държавна телевизия ARD Тил Рюгер оповестява за събитието в праймтайма с къс репортаж за България. Заглавието е: „ Българско европредседателство/Най-бедната страна го поема - с вяра “ Ето по какъв начин е обявена дописката на интернет страницата на ARD:
„ България, най-бедната страна членка на Европейски Съюз поема председателството на съюза. Ежедневието в тази страна се господства от корупция и мафиотски структури. Много българи се надяват, че председателството най-накрая ще им донесе европейски стандарти. “
Самият репортаж споделя историята на Ралица Енева, майка от София, чийто осемгодишен наследник Росен има тежко вродено заболяване и е в инвалидна количка. Тя споделя пред кореспондента, че лекуването на сина й в България е допустимо единствено с нерегламентирани заплащания, по нашему подкупи.
Тил Рюгер обобщава, че всяка сфера от живота в страната ни е в плен на корупционните практики. Разяснява, че в показателя за усещане на корупцията на Трансперънси Интернешънъл за 2016 година Германия е на 10-то, а България наедно с Тунис и Кувейт на 75-то място.
Само да вмъкна, че Румъния, на която до скоро гледахме със състрадание, е на 57 позиция… Репортажът приключва с новината за убийството на близкия до властта предприемач Петър Христов. Реномираното немскоезично издание „ Die Zeit “ разяснява на 28.12.2017 година в репортаж от София идното ни европредседателство със заглавие „ Корумпирана страна, с която Европейски Съюз другояче елементарно се оправя “.
Анонсът на публикацията гласи: „ С дупките по пътищата може и да се оправят, само че не и с корупцията: резултатите от участието на България в Европейски Съюз са спорни. За първи път най-бедната страна в Европейски Съюз поема президентството. “
Какво повече да се добави за интернационалното добро име на страната ни…? Ако най-малко в посолствата и консулските служби имахме грамотни хора, които чрез контакти с тамошните медии и подобаващи PR-кампании биха могли да поизгладят визията на чужденците за нас…
Защо бе, братя и сестри, българи и българки, най-старата страна в Европа сякаш си е направила трайна резервация за последното място в класацията на европейските народи? Народопсихологията ли ни е недъгава, исторически късмет ли дефицита? Неумение за съпричастност към общо дело или хронична липса на предвидливост? Целият този тарикатлък, който по нехайство някак си въздигнахме в мерило за житейския си триумф, май към този момент ни вижда сметката! В интервала на прехода популацията на България понижа с към една четвърт. Интелект, нематериалност, добродетелност, психика, семейство, здравословно положение и по този начин нататък та чак до физическото оцеляване стават едно по едно жертва на всеобщия тарикатлък.
И какво като си хитрец първи разряд и си скатал няколко десетки милиона, в случай че от ден на ден лумпени, обезнадеждени и морално деградирали люде се роят към или посредством теб? Ако равнището на начетеност толкоз клюмне, че всичко, което ти предлага страната е най-ниско качество или елементарна неистина и машинация? Какво като имаш Ферари в гаража, само че няма пътища в страната, по които да го караш? Какво като красивата госпожица, заслепена от финансовия ти статус към момента е с теб - …и даже силиконово се „ облагородява “ -, само че скрито те ненавижда, възприемайки те като тарикатеещия чичко-паричко? Кое, в случай че не на моя, твоя, неговия, нейния, нашия тарикатлък се дължи всичко това? В ценностно отношение сякаш към този момент наближаваме ЗОНАТА НА СЕБЕРАЗРУШЕНИЕ.
Историята на прехода ми припомня на вкиснат компот извърнат на назад. Още при тоталитаризма късчета наслойка изплуваха нависоко. На 10.11.1989 година разгромихме тоталитарното ръководство, обърнахме буркана наобратно. Наивно и мечтателно новата независимост разреши утайката да вземе връх. Дори когато жаждата ни за самоопределяне счупи буркана на части, дънната мътилка си остана от горната страна ни.
Вместо по всякакъв начин да отърсваме утайката от себе си, доста от нас се приспособиха. Предписаха си утаечна тактика за оцеляване. Последствията проклинаме всекидневно. Е, тогава предприеми нещо! Заеми позиция и в персоналния живот, и в публичните си изяви против писаните и неписани правила на утайката. Нали в последно време все по-често си припомняме какъв брой прелестно място за живот може да бъде естествено красивата ни татковина?
Отгоре надолу, от ръководството към жителите, смяна на системата e малко евентуална. Отдолу нагоре, с протестен напън при всеки мотив и всеобщо включване благодарение на необятна медийна огласа, може и да успеем. Всъщност нямаме различен избор.
Европредседателството е исторически късмет. Цяла Европа нази гледа. Страх и суетност усилват сговорчивостта на властта. Може и да е прав кореспондентът на ARD, че сме в основен миг за отвоюване на европейски стандарти. Предполагам, че и министър председателят Борисов - към този момент трети мандат отпред на страната - избира да остане в историята не като организатор на най-бедната и корумпирана страна в Европа, а като общественик, преборил двете огромни злини…
„ България, най-бедната страна членка на Европейски Съюз поема председателството на съюза. Ежедневието в тази страна се господства от корупция и мафиотски структури. Много българи се надяват, че председателството най-накрая ще им донесе европейски стандарти. “
Самият репортаж споделя историята на Ралица Енева, майка от София, чийто осемгодишен наследник Росен има тежко вродено заболяване и е в инвалидна количка. Тя споделя пред кореспондента, че лекуването на сина й в България е допустимо единствено с нерегламентирани заплащания, по нашему подкупи.
Тил Рюгер обобщава, че всяка сфера от живота в страната ни е в плен на корупционните практики. Разяснява, че в показателя за усещане на корупцията на Трансперънси Интернешънъл за 2016 година Германия е на 10-то, а България наедно с Тунис и Кувейт на 75-то място.
Само да вмъкна, че Румъния, на която до скоро гледахме със състрадание, е на 57 позиция… Репортажът приключва с новината за убийството на близкия до властта предприемач Петър Христов. Реномираното немскоезично издание „ Die Zeit “ разяснява на 28.12.2017 година в репортаж от София идното ни европредседателство със заглавие „ Корумпирана страна, с която Европейски Съюз другояче елементарно се оправя “.
Анонсът на публикацията гласи: „ С дупките по пътищата може и да се оправят, само че не и с корупцията: резултатите от участието на България в Европейски Съюз са спорни. За първи път най-бедната страна в Европейски Съюз поема президентството. “
Какво повече да се добави за интернационалното добро име на страната ни…? Ако най-малко в посолствата и консулските служби имахме грамотни хора, които чрез контакти с тамошните медии и подобаващи PR-кампании биха могли да поизгладят визията на чужденците за нас…
Защо бе, братя и сестри, българи и българки, най-старата страна в Европа сякаш си е направила трайна резервация за последното място в класацията на европейските народи? Народопсихологията ли ни е недъгава, исторически късмет ли дефицита? Неумение за съпричастност към общо дело или хронична липса на предвидливост? Целият този тарикатлък, който по нехайство някак си въздигнахме в мерило за житейския си триумф, май към този момент ни вижда сметката! В интервала на прехода популацията на България понижа с към една четвърт. Интелект, нематериалност, добродетелност, психика, семейство, здравословно положение и по този начин нататък та чак до физическото оцеляване стават едно по едно жертва на всеобщия тарикатлък.
И какво като си хитрец първи разряд и си скатал няколко десетки милиона, в случай че от ден на ден лумпени, обезнадеждени и морално деградирали люде се роят към или посредством теб? Ако равнището на начетеност толкоз клюмне, че всичко, което ти предлага страната е най-ниско качество или елементарна неистина и машинация? Какво като имаш Ферари в гаража, само че няма пътища в страната, по които да го караш? Какво като красивата госпожица, заслепена от финансовия ти статус към момента е с теб - …и даже силиконово се „ облагородява “ -, само че скрито те ненавижда, възприемайки те като тарикатеещия чичко-паричко? Кое, в случай че не на моя, твоя, неговия, нейния, нашия тарикатлък се дължи всичко това? В ценностно отношение сякаш към този момент наближаваме ЗОНАТА НА СЕБЕРАЗРУШЕНИЕ.
Историята на прехода ми припомня на вкиснат компот извърнат на назад. Още при тоталитаризма късчета наслойка изплуваха нависоко. На 10.11.1989 година разгромихме тоталитарното ръководство, обърнахме буркана наобратно. Наивно и мечтателно новата независимост разреши утайката да вземе връх. Дори когато жаждата ни за самоопределяне счупи буркана на части, дънната мътилка си остана от горната страна ни.
Вместо по всякакъв начин да отърсваме утайката от себе си, доста от нас се приспособиха. Предписаха си утаечна тактика за оцеляване. Последствията проклинаме всекидневно. Е, тогава предприеми нещо! Заеми позиция и в персоналния живот, и в публичните си изяви против писаните и неписани правила на утайката. Нали в последно време все по-често си припомняме какъв брой прелестно място за живот може да бъде естествено красивата ни татковина?
Отгоре надолу, от ръководството към жителите, смяна на системата e малко евентуална. Отдолу нагоре, с протестен напън при всеки мотив и всеобщо включване благодарение на необятна медийна огласа, може и да успеем. Всъщност нямаме различен избор.
Европредседателството е исторически късмет. Цяла Европа нази гледа. Страх и суетност усилват сговорчивостта на властта. Може и да е прав кореспондентът на ARD, че сме в основен миг за отвоюване на европейски стандарти. Предполагам, че и министър председателят Борисов - към този момент трети мандат отпред на страната - избира да остане в историята не като организатор на най-бедната и корумпирана страна в Европа, а като общественик, преборил двете огромни злини…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ