На 104 години почина земеделецът Ценко Барев
На 104 години тази заран умря земеделецът Ценко Барев. Тъжната новина заяви доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Той бе един от ветераните на политическия живот в България от преди Втората международна война “, написа доцент Груев.
Опелото ще бъде на 17 юли (понеделник) в столичния храм „ Св. София ”, а погребението – от 11:30 часа на общинските гробища в кв. „ Бояна “.
Ценко Барев е роден на 23 октомври 1919 година в село Докьовци, Трънско, в фамилията на строител. Средното си обучение приключва в София. По-късно се записва във Факултета по естествени науки на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Прекъсва следването си през 1941 година Тогава е забъркан в политическия развой против Г. М. Димитров. Ценко Барев е упрекнат за присъединяване в съпротивата против българското държавно управление.
Едва 22-годишен той е наказан на 15 години затвор по Закона за отбрана на страната за опозиция против държавното управление.
Интерниран е в разградско село, след това е сменил няколко пандиза.
Освободен е на 8 септември 1944 година и още веднъж се включва в дейна политическа активност. В Български земеделски народен съюз е секретар на „ Комитета за просвета “, което тясно го свързва с опозицията, ръководена от Никола Петков, водеща битка против новата комунистическа тирания. Този път е съден от комунистическата власт по член 6 от Наредбата-закон за отбрана на националната власт. Осъден е на 15 години непоколебим тъмничен затвор. Принуден е да мине в конспиративност, след това съумява да избяга в Гърция с Никола Петков, а оттова през 1948 година отпътува за Франция, където остава по разпореждане на Г. М. Димитров.
В Париж Ценко Барев продължава сътрудническото си с Г. М. Димитров, който по същото време основава Българския народен комитет „ Свободна и самостоятелна България " (БНК).
Ценко Барев е член на Български национален комитет (българска политическ до 1972 година и секретар на същия в Европа. Той е в същото време е и основен редактор на списанието на Международния селски съюз, което се печата на френски език в Париж. Член е на Федералния съвет и на Ръководния комитет на Международното европейско придвижване. Участва в редица интернационалните организации като пратеник и наблюдаващ в парламентарното заседание на Европейския съвет в Страсбург, в Парламентарното заседание на Атлантическия пакт и други.
След гибелта на Г. М. Димитров през 1972 година, дружно с други съидейници и поддръжници на Български национален комитет (българска политическ, Ценко Барев основава Българското освободително придвижване. Той е основен редактор на сп. „ Бъдеще ", почнало да излиза през 1973 година Малко по-късно става член на Редакционния комитет на сп. „ Континент ". Завръща се в България през 1991 година и още същата година е определен за съюзен секретар на Българския аграрни национален съюз – обединен. Преизбран е на изключителния конгрес на партията на 22 март 1992 г.
Ценко Барев е създател на редица брошури, публикации и книги, измежду които „ С перо в заточение “ и „ Принос към история на България аграрни съюз национален съюз. Борба. Идеология. Принципи “.
В изявление за в. „ Земеделско знаме “ от 1991 година на въпрос какво за него е Земеделският съюз, Ценко Барев дава отговор: „ Това е животът ми. При всички исторически моменти, слага ли се въпросът за ориста на България и народа ни, Земеделският съюз и същинските негови водачи постоянно са излизали напред, с цел да бранят със своите рамене и кръв свободата, демокрацията и бъдещето на българския народ. Земеделският съюз е единствената демократична организация, която се е родила от недрата на българщината, от сърцето на българина, в главата на българина, върху земята на българина и е работила единствено за него. В Земеделския съюз е заложено и бъдещето на България “.
