На 6 май – Ден на храбростта и празник на

На 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската войска президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще взе участие от 10.00 часа в тържествения водосвет на бойните флагове и знамената светини на Българската войска на площад “Свети Александър Невски ” в София, оповестиха от прессекретариата на президента.

В тържествения обред ще вземат участие и министърът на защитата Атанас Запрянов, началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската войска. Поканени са да участват представители на държавното управление, Дипломатическия корпус, както и на военно-патриотичните съюзи.

Водосветът на бойните флагове и знамената-светини ще се организира пред паметника на Незнайния боец в столицата.

Той ще бъде отслужен от наместник-председателя на Светия Синод на Българската православна черква Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Григорий. В ритуала ще вземат участие знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената – светини и представителни блокове на въоръжените сили. При осъществяването на националния химн по време на водосвета на бойните флагове ще бъдат създадени 20 артилерийски салюта. В края на тържествения обред над площад “Александър Невски ” ще прелетят три самолета МиГ-29.

Държавният глава ще одобри почетния строй на представителните елементи на Българската армия и ще сервира венец пред паметника на Незнайния боец, след което ще се състои тържественият марш на представителните блокове на Въоръжените сили.

Предвидено е в 12.00 часа пред постройката на Администрацията на президента да се състои тържествена промяна на почетния гвардейски часовой, на която ще участват и училищен гвардейски отряди.

По-късно президентът ще приветства на “Дондуков ” 2 младежи от ученическия гвардейски отряд и духовия оркестър при Професионалната техническа гимназия “Д-р Никола Василиади ” в Габрово, както и ученическите гвардейски отряди при Професионалната гимназия по машинизация на селското стопанство “Пейо К. Яворов ” в Гоце Делчев, Средно учебно заведение “Св. Св. Кирил и Методий ” в Рудозем и Общински юношески дом в Русе. В Гербовата зала ще бъдат връчени клетвените обещания от капитаните на отрядите, както и плакети от шефове на учебните заведения.

След това ученическите гвардейски отряди ще прегледат президентската библиотека.

Националният военноисторически музей ще означи 6 май с вход свободен

от 10.00 до 17.00 ч. за непрекъснатата си хронологична и външна експозиция.

С Ден на отворени порти Денят на храбростта и празник на Българската войска ще бъде маркиран и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей и Парк-музей „ Владислав Варненчик “ във Варна и Музея на авиацията в Крумово.

По традиция Посолството на България в Скопие взаимно с Министерството на защитата провежда от 2010 година
празнувания на Деня на храбростта в Република Северна Македония.

Тази година на 6 май на българското военно гробище в Ново село ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на починалите български военнослужещи и ще бъдат поднесени венци и цветя. Ще участва делегация от Министерството на защитата, водена от Димитър Илиев – шеф на Дирекция “Социална политика и политика по военнопатриотично образование ”. В ритуала ще вземат участие военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военновъздушно учебно заведение “Г. Бенковски ” – Долна Митрополия.

Денят на храбростта стартира да се празнува от Българската войска още с нейното основаване. С декрет № 1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния медал „ За смелост “ по сходство на съветския медал „ Свети Георги “, с който се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 година, заради прекосяване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна черква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото начало празникът се отбелязва несъмнено непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „ За смелост “ и лимитирани военни паради, най-вече в София. Впоследствие цар Фердинанд способства за по-голямата помпозност и значение на честването[1][2].

По време на войните в интервала 1912 – 1918 година празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена „ За смелост “. В края тържеството завършва с къс боен церемониал.

Дълго време, редом с Деня на храбростта, съществува и Ден на успехите, така наречен дребен Гергьовден – 27 ноември, когато българската войска удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 година Подписаният през 1919 година обаче навръх тази дата Ньойски контракт я обезсмисля като ден на празненство. През 1920-те години тези 2 празника се сплотяват и се празнува единствено Ден на храбростта и успехите на 6 май.

Военен церемониал по случай Деня на храбростта
на 6 май 1923 година
Започват да се вършат огромните Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях постоянно участват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „ За смелост “, военните аташета, упълномощени в България, хиляди елементарни жители.

От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската.

Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 година, когато при изключителна церемониалност цар Борис III връчва новите бойни флагове на софийските полкове. Старите бойни флагове, обгорени и прокъсани от патроните, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „ Шуми Марица “ на препълнения площад пред Двореца, с цел да бъдат отнесени в Пантеона на българската популярност. Новите флагове се освещават от Софийския митрополит Стефан, а по-късно царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен пирон с изображение на вензела си. Той персонално връчва бойното знаме на всеки пълководец на полк. Тържественият церемониал е предвождан от кавалери на ордена „ За смелост “. На този и всички последващи паради се отдава специфична респект на ветераните и инвалидите от войните, като царят персонално се ръкува с тях.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предната вечер със заря, каквато до тогава се е изпълнявала единствено в епизодични случаи и най-вече за развлечение.

Народна република България
Установената традиция на Гергьовденските паради е анулирана от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 година с разпореждане на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е привързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската войска е избрана датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, денят на оповестяване на Септемврийското въстание от 1923 година, както и 9 май – денят на Победата на Българската национална армия и Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики против хитлеристка Германия през 1945 година във Втората международна война.

Отделно с тържествени събрания са отбелязвани 6 март – Денят на началото на Дравската интервенция 1945 година на Първа българска войска против хитлеристките войски по време на Втората международна война, избран като Ден на Драва. Денят на Българската национална войска се отбелязва тържествено със заря-проверка във Враца – Центъра на Септемврийското въстание, както и с тържествени събрания, до момента в който 9 май – Денят на Победата се отбелязва с тържествена заря-проверка в София всяка година и тържествено заседание, а на кръгли годишнини в Народна република България идва за честванията и делегация от Съюз на съветските социалистически републики отпред с върховен руски партиен или държавен началник. Така остава до демократичните промени през 1989 година През 1981 година е извършен голям боен церемониал с войска и бойна техника в Българската национална войска за ознаменуване на 1300 години от основаването на Българската страна, на който церемониал слово произнася министърът на националната защита армейски военачалник Добри Джуров, изравен на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров в наличието на Председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков и всички други партийни (на Българска комунистическа партия и БЗНС) и държавни ръководители. 3 март – денят на освобождението от османско робство се отбелязва всяка година с тържествена заря-проверка, а през 1988 година е разгласен за формален празник на народа и Българска народна армия

Както твърди българският боен историк акад. Георги Марков: „ 45 години българските пълководци бяха в сянката на руските маршали. “

Република България
След 1990 година Седмото велико национално заседание дефинира за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 година Две години, 1991 и 1992, българските войски празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари още веднъж е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската войска.

Съвременният празник стартира в 9 часа пред паметника на Незнайния боец в София, където патриархът или различен представител на висшия клир на Българската православна черква отслужва панихида за починалите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните флагове и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в пердах бойци.