Почина сценаристът и режисьор Анжел Вагенщайн
На 100-годишна възраст Почина сценаристът и режисьор Анжел Вагенщайн, заяви Българска национална телевизия.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България, се споделя в публикацията за него в
Вагенщайн става член на комунистическия Революционен юношески съюз (РМС, предходник на Комсомола) на 16 години. По Закона за отбрана на страната е въдворен в " еврейски трудов лагер " в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми - игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет " Звезди " от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сюжети са тези за филмите " Допълнение към закона за отбрана на страната ", " Гоя ", " Звезди в косите, сълзи в очите ", " Борис I " и " След края на света ". През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.
През 90-те години разгласява романите " Петокнижие Исаково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай ".
През 80-те години на 20 в. е бил член на Комитета за отбрана на Русе - неофициално протестно съдружие, зародило в следствие от обгазяванията на Русе, неглижирани от комунистическата власт, и акумулирало след това публичното неодобрение против ръководството на Тодор Живков.
Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, наред с Блага Димитрова, Желю Желев,,радой Ралин, поканени на знаковата закуска от президента на Франция във френското посолство в България през година, месеци преди рухването на режима. Българските медии, подчинени на комунистицеската партия, премълчават за събитието.
Бил е народен представител от Българска социалистическа партия в Седмото Велико националното заседание през 1990-1991 г.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България, се споделя в публикацията за него в
Вагенщайн става член на комунистическия Революционен юношески съюз (РМС, предходник на Комсомола) на 16 години. По Закона за отбрана на страната е въдворен в " еврейски трудов лагер " в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми - игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет " Звезди " от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сюжети са тези за филмите " Допълнение към закона за отбрана на страната ", " Гоя ", " Звезди в косите, сълзи в очите ", " Борис I " и " След края на света ". През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.
През 90-те години разгласява романите " Петокнижие Исаково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай ".
През 80-те години на 20 в. е бил член на Комитета за отбрана на Русе - неофициално протестно съдружие, зародило в следствие от обгазяванията на Русе, неглижирани от комунистическата власт, и акумулирало след това публичното неодобрение против ръководството на Тодор Живков.
Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, наред с Блага Димитрова, Желю Желев,,радой Ралин, поканени на знаковата закуска от президента на Франция във френското посолство в България през година, месеци преди рухването на режима. Българските медии, подчинени на комунистицеската партия, премълчават за събитието.
Бил е народен представител от Българска социалистическа партия в Седмото Велико националното заседание през 1990-1991 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ