10 март 1943 г. Холокостът на България
На 10 март 1943 година стартира депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 година стартира депортиране на евреите от София.
На 24 декември 1940 година държавното болшинство в XXV Общински народен съвет гласоподава специфичен Закон за отбрана на нацията, посредством който се регламентира лишаването на българските евреи от цивилен и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 година, тя е подложена на още по-голям напън от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 година годното за физическа работа еврейско население е разпределено наложително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени ограничения за очистване на българските евреи.
На 22 февруари 1943 година е подписано особено съглашение сред пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на гибелта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрекъснато се подхващат набези и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съидейници на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз " Отец Паисий " и други
От друга страна, срещу Закона за отбрана на нацията, както и против подхванатите дискриминационни дейности против българските евреи, надигат глас видни публични и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и други В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна черква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели публични организации – Съюзът на юристите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и други
При тази конюнктура цар Борис III и тогавашното държавно управление на проф. Б. Филов не се вземат решение да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като " компромисен вид " е възприето депортирането на евреи единствено от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 година под претекст за прехвърлянето им навътре в България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов проект за в допълнение депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се реализира заради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни държавни симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и други
На 17 март 1943 година заместник-председателят на 25-ото Народно заседание Димитър Пешев написа писмо срещу депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са избавени. През 2002 година на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 година Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 година се празнува на 27 януари, да се отбелязва във всяка страна, съобразено с нейната национална история. В България е маркиран за първи път на 10 март 2003 година Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 година като " Ден на Холокоста и на потърпевшите от закононарушения против човечеството ". На този ден през 1943 година пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
На 24 декември 1940 година държавното болшинство в XXV Общински народен съвет гласоподава специфичен Закон за отбрана на нацията, посредством който се регламентира лишаването на българските евреи от цивилен и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 година, тя е подложена на още по-голям напън от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 година годното за физическа работа еврейско население е разпределено наложително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени ограничения за очистване на българските евреи.
На 22 февруари 1943 година е подписано особено съглашение сред пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на гибелта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрекъснато се подхващат набези и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съидейници на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз " Отец Паисий " и други
От друга страна, срещу Закона за отбрана на нацията, както и против подхванатите дискриминационни дейности против българските евреи, надигат глас видни публични и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и други В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна черква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели публични организации – Съюзът на юристите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и други
При тази конюнктура цар Борис III и тогавашното държавно управление на проф. Б. Филов не се вземат решение да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като " компромисен вид " е възприето депортирането на евреи единствено от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 година под претекст за прехвърлянето им навътре в България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов проект за в допълнение депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се реализира заради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни държавни симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и други
На 17 март 1943 година заместник-председателят на 25-ото Народно заседание Димитър Пешев написа писмо срещу депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са избавени. През 2002 година на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 година Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 година се празнува на 27 януари, да се отбелязва във всяка страна, съобразено с нейната национална история. В България е маркиран за първи път на 10 март 2003 година Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 година като " Ден на Холокоста и на потърпевшите от закононарушения против човечеството ". На този ден през 1943 година пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ